Ромен Гари
Голям гальовник (34)

34.

УСПОКОИХ СЕ ПОЛЕКА-ПОЛЕКА и дремнах малко, за да се възстановя. Възстанових се между другото без особени трудности, цялостно, с непокътнати осакатявания, в добро състояние на ускорено развитие. Дори отидох да вечерям в един китайски ресторант на улица „Блат“, много приятно място, понеже е съвсем тясно, масите и човешките личности са плътно притиснати едни към други, и дори да си сам, имаш чувството, че си няколко, понеже си в братско рамо до рамо с останалите маси. Чуваш думи, които не са предназначени за теб, но намират дълбок отзвук в сърцето ти. Участваш в разговори, възползваш се от прелитащи остроумия и по този начин ти се предоставя възможност да засвидетелстваш на другите своя интерес и благосклонност, да ги отрупаш с прояви на внимание. Човешка топлина е това. Сред подобно братско обкръжение аз разцъфвам, правя се на веселяк във вътрешното си убежище, с пура в устата, добре ми е. Компания и откровение — по това си падам аз. От друга страна, твърдо знам, че не можеш да водиш питона си на ресторант и правя необходимото, за да спазвам условностите. Този път всичко премина особено успешно, имаше двойки влюбени, една отдясно, и аз бях удостоен с нежни и трепетни признания, с хващане на ръката, с всичко. Това е най-добрият китайски ресторант в Париж.

Мисля, че когато се получи пробив, то няма да е от тук, а отдолу. Разсейване за миг насред ускореното развитие, с поява на доброта вследствие невнимание. От друга страна, винаги съм се питал защо пролетта се проявява само в природата и никога в нас. Щеше да е чудесно, ако през април-май от нас можеше да се роди нещо друго, в истинския смисъл на думата.

И така, прегледах се от главата до петите, но открих само една бенка под лявата мишница, а и тя сигурно си стоеше отпреди. Вярно е все пак, че беше ноември.

Потърсих Голям Гальовник, но той беше в лошо настроение и отказа да се занимава с мен, навря се под кревата, което на неговия език означава табелка с надпис: „Моля, не ме безпокойте.“ Пак си легнах с ужасното чувство за детска смъртност. Чувах шумовете отвън — бръмчаха реактивни самолети, полицейски патрули пресичаха нощта със строго определена цел, моторни превозни средства преодоляваха разстоянията — и се мъчех да се успокоя, казвах си, че някой за някъде се е запътил. Мислех си за портокалите на далечна Италия — поради слънцето. Повтарях си също, че навсякъде има противопожарни кранове и дори продължават да ги произвеждат, с далновидност, все пак това не са само празни обещания, че въпреки всичко нещата се правят с оглед и в пределите на възможното. Прозорецът ми е доста осветен отвън, по обществените канали, и ако имаше една от онези разтегателни стълби, които при спешен случай достигат до който и да е етаж, за да бъдат спасени жертвите, можеше да зърна и човек на хоризонта. От друга страна, напълно е възможно да се стремят да ме отделят от останалите, да ме засекат и разпознаят, да ме опишат и после наново да ме въведат в оборот, в името на самозащитата на организма, като Пастьор или пеницилина, но, общо взето, вярвам, че някои Нобелови награди се губят. Накрая станах, под предлог, че ще пикая, взех Блондин в шепата си и я поставих под моя закрила. На няколко пъти тя докосна дланта ми със своята минимуцунка и това беше като целувката на капчица роса.