Ромен Гари
Голям гальовник (24)

24.

ТОВА НЕ е някакво лирично отклонение, понеже всичко, което имах да кажа, изправен лице в лице с професор Цурес на неговата площадка, напълно съвпада с посоката на моя предмет. Трябва да го видите как чертае полукръгове, вълнообразни линии и винтове по мокета, търсейки някакъв процеп, за да се измуши навън.

— Господин професоре, извинявам се, че ви притеснявам така неправомерно, но винаги съм се възхищавал изключително много от вас. Зная, че разполагате с много място. Затова исках да ви помоля да вземете при себе си…

Той ме прекъсна. И дори с известен гняв.

— Пак ли за тая слугинска стая? В момента наистина е свободна. Слугинята ми спечели малко пари и си замина за Испания. Чакам една португалка. Никому няма да я дам, и дума да не става. Съжалявам.

И със същата крачка напъха ключа в ключалката. Това беше жестоко недоразумение. Исках да кажа, че при него има място за всички вътреутробни обезсърчени човешки видове, които обаче поради злополучия са вече в сила, и не ми беше ясно с какво толкова се различава неговата слугиня португалка. На равна нога изпитвам най-трепетни чувства към незаетите слугински стаи, понеже все ми се струва, че и те очакват някого. Познавайки подписа му, вярвах, че професор Цурес е човек, който се бори за създаването на комитети по посрещането^[1] и за околна среда с благоприятно въздействие върху излизането на бял свят във всички негови форми, а не само в качеството му на размножаване чрез делене. Една бяла мишка може и да не е кой знае какво в това отношение, но когато я държа в шепата си — толкова крехка, толкова женствена, толкова уязвима… — как да ви кажа, чувствам се подслонен и защитен от нуждата, поне докато трае съприкосновението с муцунката й, което, съвсем строго погледнато, може да мине за нежна и предана целувка. Чувствам се отлично в тази топла шепа. Струва ми се, че има добрина.

Отбелязвам си по този повод, че трябва да надникна в атласа, който притежавам, с оглед ориентиране в миговете на изгубена пусула, за да видя къде точно в Съветския съюз се намира река Амур. Напълно в пределите на възможното е реките да бъдат отклонявани от теченията си и прекарвани там, където има най-остра нужда, с оглед истинско оплождане и плодородие. Бога ми, нямам никакво намерение да отклонявам река Амур само за своя лична изгода, но бих искал поне да бъда погалван в часовете на прилив, понеже има наличие на липса, голяма липса и човек не може да прекара цял един живот, мечтаейки си за повреда в асансьора.

Поставете се обаче на моето хуманитарно място. Питоните се хранят с мишки и при сегашното непоклатимо и недоносено състояние на нещата нищо не можеше да се поправи. Та по тази причина исках да помоля професор Цурес да вземе при себе си Блондин, понеже той е величав човек. Рано или късно Голям Гальовник ще изплюска Блондин, такива са повелите на природата, а тя, както личи от всичко нашенско, е противоестествен акт.

Достатъчно е да поемеш една мишка в шепата си, за да го усетиш. Това са миговете, когато сърцето ми се стопля, когато чувствам, че голямата река Амур, както си тече някъде там, в най-далечните русии, изведнъж се отклонява от течението си, зарязва коритото и идва чак в Париж, насред Сибир, качва се на четвъртия етаж с асансьор, влиза в моя едностаен с хол и поема върху плещите си всичко, и дори още повече. Сякаш аз самият се намирах на топло, в шепата на могъщата река Амур. Всяко разрешение, каквото и да е то, на вътрешното противоречие между питоните и белите миши, присъщо на рода, е изключително в ръцете на великата река Любов и докато тя си тече в съвсем предполагаеми, географски ширини, всеки ще продължава вътрешно да се разкъсва взаимно, с осигурена за целта пълна заетост, каквито и да са постиженията ни в областта на строителството.

Онзи ден куриерът от службата, комуто съм споменавал за моето животно, защото, изглежда, се интересува от проблемите на естествените науки, поради своето отсъствие, и ме поощрява да хвърля светлина върху него, излагайки писмено екологическия си проблем с околната среда, ми подхвърли рязко, и този път без сигнал за тревога.

— Човече, ела с нас, ти казвам. Пак има манифестация в Бел вил. Ще се разгънеш свободно. Иначе тия твои възли ще те удушат накрая.

Той е от настояващите.

— Манифестация по какво? — предпазливо попитах аз, понеже кой знае дали пак няма да излезе нещо политическо.

— Манифестация — повтори той, гледайки ме с доброта, за да ме обезоръжи, ако може.

— От какъв род манифестация? Срещу кого? Срещу какво? За какво? Поне араби няма ли да има? Да не е, както понякога, политическа или фашистка шашма? Манифестация с помощта на Кого, главна буква?

Той поклати жалостиво глава.

— Горкият — рече той не без симпатия. — Че ти си бил като питона си. Дори не знаеш, че с теб се занимават.

И си продължи по пътя като някой, дето няма любов за губене.