Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 99 francs, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отфренски
- Анна Стоянова, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,4 (× 13гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- gdi009(2011 г.)
- Разпознаване и корекция
- sam(2011 г.)
- Форматиране
- yanosh.k(2012 г.)
- Допълнително коригиране и форматиране
- NomaD(2017 г.)
Издание:
Автор: Фредерик Бегбеде
Заглавие: 9,99 лв.
Преводач: Анна Стоянова
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: Френски
Издание: Първо
Издател: Издателство „Пулсио“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Тип: роман
Националност: френска
Редактор: Милко Стоянов
Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева
ISBN: 954-91389-1-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622
История
- —Добавяне
6.
ООПС! ДИРЕКТОРЪТ на агенцията влиза в офиса ми. Облечен е в бял панталон, моряшко сако с бяла кърпичка и златни копчета и, естествено, риза на розови квадратчета. Едва успях да разкарам текста от екрана си. С бащинско чувство ме потупа по рамото: „И така, как върви производството?“ Филип ме харесва, защото си мисли, че съм успял да се дистанцирам от професията си. Знае, че без мене е кръгла нула и обратното, аз без него съм едно нищо: мога да кажа чао на безлюдния остров, кокаина и курвите (Вероника просната върху Фиона; Фиона, Вероника и аз в поза сандвич). Той е един от малкото хора, които ще ми липсват, когато изляза от играта, след като бъде публикувано това съчинение. Доказва любовта си като ми плаща солено. Уважавам го, защото живее в още по-голям апартамент от моя. Сега той странно ме потупва по рамото и с глас, в който се усеща напрежение ми подшушва:
— Я кажи… не си ли малко изморен?
Повдигам рамене:
— Изморен съм от деня, в който съм се родил.
— Октав, знаеш колко те обичаме. И все пак внимавай, подочух, че са ти изгърмели бушоните тая сутрин в Мадон. Дюлер ми се обади адски разстроен, трябваше да изпратя екип да почисти твоето произведение на изкуството. Май ти е нужна почивка…
— Не мислиш ли, че по-скоро трябва да ме уволниш?
— Веднага вадиш големите думи. В никакъв случай. Прекалено много уважаваме таланта ти. Твоето присъствие се отразява прекрасно на фирмата. Американците бяха възхитени от клиповете за Оранжина-Кола, а слоганът ти „Прекалено учудващо е“ показа невероятни резултати според рисърча на Ipsos. Струва ми се, че по-рядко трябва да те изпращаме при клиентите… нали?
— Чакай малко, аз си бях много спокоен, тоя дебил Дюлер ме засипа с идиотщини от типа на спама по Интернет, можех да помоля Чарли да му изпрати по пощата един вирус „троянски кон“, който да разбие цялата му система, доста по-скъпо щеше да му излезе от някакво си измиване на кенефите.
Филип излезе от стаята в сподавен смях, което при него означава, че не е разбрал нищо. Лично шефът да дойде да те смъмри — ето, това е добър знак в полза на моето уволняване, все пак можеше да го направи по вътрешната мрежа чрез имейл. Хората все по-рядко си говорят, когато се насилваме да кажем истината в очите — това обикновено е знак, че вече е станало прекалено късно.