Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
99 francs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
gdi009(2011 г.)
Разпознаване и корекция
sam(2011 г.)
Форматиране
yanosh.k(2012 г.)
Допълнително коригиране и форматиране
NomaD(2017 г.)

Издание:

Автор: Фредерик Бегбеде

Заглавие: 9,99 лв.

Преводач: Анна Стоянова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Пулсио“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Милко Стоянов

Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева

ISBN: 954-91389-1-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622

История

  1. —Добавяне

VI
ТЕ

Казах: „Не, няма да има по-хубави места, където да отида, след като приключа с образованието си. Отвори си ушите. Всичко ще бъде съвсем различно. Ще слизаме с разни куфари и трябва да хващаме асансьора. Непрекъснато ще трябва да се обаждаш на някой и да казваш довиждане и да изпращаш пощенски картички от хотелите, в които отсядаш. Освен това ще работя в офис и ще печеля много мангизи, ще ходя на работа с такси или ще вземам автобуса от Madison Avenue, ще чета вестниците, ще играя на бридж: ще ходя, да, на кино да гледам късометражни филми и «Скоро по екраните» и «Новините». Шибаните Новини. Винаги някъде има конно състезание и жена, която чупи бутилка на палубата на кораб, и шимпанзе, което кара колело, облечено с безвкусен панталон. Въобще няма да е същото. Сещаш ли се за какво говоря?“

Дж. Д. Селинджър,

Спасителя в ръжта, 1951

1.

ТЕ НЕ СА МЪРТВИ: те са на един остров. Те дишат и подскачат. Марк Мароние и Софи. Комични са, но на тях не им пука. Радостта трябва да се вини, нейна е грешката. Те живеят във водата. Те вече се обичат, защото — когато правиш любов дълго време с някой — накрая не може да не забъркаш и чувствата. Те напуснаха Сенегал, за да заживеят в едно селце без телефон, без радио, без дискотека, без климатична инсталация, без кутии от бира, без нищо друго, освен самите те. Те пекат на жар рибата на рибарите от селцето с ориз от кокос и се наливат с ti-punch на фона на белите облаци. На плажа в Сенегал не срещнаха никой друг, освен един мил американец. Те се чувстват прекрасно, благодаря, те избягаха, те спечелиха. Те леко се кикотят. Американецът ги уби.

Младежите, които подпалват коли, са разбрали всичко за обществото. Те не ги подпалват, защото не могат да ги имат, а за да не могат да ги пожелаят.

Колко са сладки. Марк и Софи заслужават имената си от телевизионния сериал.

 

 

Ghost Island, в Кайманския архипелаг. Как стигнаха до там? Американецът се казваше Майк, но името му не е от значение и без друго вероятно е фалшиво. С набразденото си лице, той прилича на фотографа Питър Беърд. Той се представи като бивш агент от ФБР, вече пенсионер. На плажа Савана, те симпатизираха с него. След няколко гуляя, те му разказаха историята си: как Марк е завлякъл пари от компанията, как скоро ще бъде уволнен, как Софи е забременяла и как им е дошло до гуша. Майк им предложи сделка: да изчезнат завинаги. Да се направят на мъртъвци за да избягат. Той добре познава процедурата, години наред я е използвал в програмата на ФБР за закрила на свидетели. Целият му професионален опит е бил впрегнат в това да крие стари бандити, да ги дарява с ново лице, да им променя самоличността и да ги изпраща на тайни места. И ето че сега е намерил начин да закръгли приходите си за края на месеца, помагайки им да се възползват от специалното му изкуство. Той постави само едно условие: не трябва никога да се връщат обратно. За да убие Марк и Софи, той имаше нужда само от един мини-Полароид, истински американски паспорти и още куп официални печати. Ето как Марк и Софи станаха Патрик и Каролин Бърнъм.

В даден момент, когато непрекъснато повтаряш на хората, че животът им няма смисъл, те откачат напълно, тичат нагоре-надолу, крещейки. Не могат да се примирят с това, че съществуването им няма никаква цел. Когато се замислим малко, доста неприемливо звучи фактът, че сме тук за нищо, за да умрем и това е всичко, не е учудващо, че хората превъртат.

В какво се състои щастието? Бял пясък, синьо небе, солена вода. „Водата, Въздуха, Живота“, както казваше Perrier. Щастието е да влезеш в билборд на Perrier, да се превърнеш в реклама за Pacifique — с така известния бос крак, излязъл от морето, оставящ следа върху парещия кей, която веднага се изпарява. Марк и Софи правят реклами, днес Патрик и Каролин са една от тях. Те избраха да свършат живота си в едно от техните сътворения, да заприличат на стереотип с тен, на корица на Void, на рекламна кампания на Слабѝна, с веранда от тиково дърво на екзотичен фон, на брошура от Club Med с красивата си типография и заобикалящата я бяла ивица.