Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (39)

5.

ВИЕ СТЕ ПРОДУКТИТЕ на една епоха. Не. Прекалено лесно е да обвиниш епохата. Вие сте чисто и просто продукти. Мондиализацията вече не се интересува от хората, трябваше да се превърнете в продукти, за да започне обществото да се интересува от вас. Капитализмът превръща хората в развалящи се кисели млека, дрогирани от Представлението, тоест дресирани да смачкат ближния си. За да ви уволнят, трябва само да плъзнат името ви по екрана до кошчето, после да изберат „изпразни кошчето“ от меню „специално“: компютърът ще попита: „Завинаги ли искате да унищожите този елемент?“ Анулирай. „ОК.“ За да ви залъжат, трябва само да кликнат върху „ОК“. Преди, една реклама казваше: „Нещо малко шик е по-добре от голям шок“, но сега нещо малко шик води до голям шок.

В името на това да бъдете продукт, вие предпочитате да имате трудно за произнасяне и за запомняне име, завъртяно, име на твърд наркотик, с цвят на ако, да бъдеш една силна киселина, способна да разтвори зъб за един час, една прекалено сладка течност, със странен вкус и въпреки всичките си очевидни недостатъци да си останете най-познаваемата марка на света. Бихте искали да сте една отровна тенекиена кутия Кока Кола.

Междувременно, ако бяхте Чарли Нагуд в хотелската си стая, ще сърфирате на различни сайтове със сексуален пълнеж и ще бъдете доволни да си даунлоднете малък „развличащ“ клип (както обичате да казвате), представляващ една млада Азиатка, която прави свирка на кон преди да повърне един тон сперма, и това ще ви подсети, че е време да се изтупате за церемонията по връчването на международните награди Lyons. Само, където Одил, която отскоро е повишена на длъжността старши арт-директор, от 45 минути е окупирала банята.

Ако бяхте Октав Паранго, вече щяхте да сте пред голямата зала на Palais Des Festivals, познавате го, големия блокхаус вдъхновен от неонацизма в дъното на Кроазиерата, в Кан, там, където звездите се катерят по стълбите под залпа на светкавиците на фотографите. Вие ще висите сред една тълпа от рекламисти дошли от четирите краища на света, в наети смокинги, които се подготвят да присъстват на връчването на трофеите и да си саморъкопляскат. Ще чувате шумотевицата, ще намирисвате опияняващите парфюми и всяващите ужас запотявания. Ще се взирате в плажа, в златистия пясък, в белите й яхти. Ще има да се обръщате, но няма да видите 2000 години назад във времето, а само един тъп Холандец. Пак ще се вгледате в 50 000 годишния пясък, на който не му пука. Какво ли са две хилядолетия за пясъка? Няма нужда да вдигате толкова шум само, защото сте роден няколко години преди промяната на календара.

Знаете, че каквото и да стане, ще се измъкнете. Имате нужда само от една идея. Винаги ще намерите някаква тъпотия, за да се оправите: да продавате на хората порнофилми, в които те ще правят любов с компютърно пресъздадените образи на родителите им, да парашутирате кисело мляко Слабѝна без мазнини върху някоя бедна страна, да лансирате някаква дрога под формата на свещички, или свещичка във формата на вибратор, да предложите на Кока-Кола да боядиса напитката си в червено, за да спести от разходите по опаковката, да кажете на президента на Америка да бомбардира Ирак всеки път, когато има проблем с вътрешната политика на страната, да предложите на Келвин Клайн да лансира трансгенетични продукти, на Мадона да направи дизайн на биологични дрехи, на Бил Гейтц да купи всички изостанали страни, на Нютела да произведе сапун от пралини, на Лакоста да комерсиализира месо от крокодил, на Кока-Кола да създаде син телевизионен канал, на дружеството Тотал-Фина-Елф да отвори барове с проститутки на всички бензиностанции, на Жилет да лансира бръснач с 8 ножчета… Винаги ще се оправите, нали?

И хайде, хопа, хващайте се на хорото.