Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (3)

2.

КАЗВАМ СЕ ОКТАВ и се обличам от APS^[1]. Работя в рекламния бизнес: точно така, замърсявам планетата. Аз съм човекът, който ви продава боклуци, който ви кара да мечтаете за всички тези неща, които никога няма да имате. Небето винаги е синьо, гаджетата никога не са грозни, идеалното щастие, ретуширано от Adobe Photoshop. Изпипани картинки, вятърничави мелодии. Ако случайно успеете да спестите достатъчно пари и си купите колата, която заснех в последния рекламен клип, аз вече ще съм я направил демоде. В модата съм с три скока напред, и правя така, че вие винаги да се чувствате незадоволени. Никога няма да пристигнете в страната на Славата. Аз ви дрогирам с новото, а предимството на новото е, че то никога не остава ново. Винаги има нещо по-ново от новото, което кара предишното да изглежда старо. Да накарам слюнките ви да текат, това е моят „сасердос“^[2]. Хората от моя бранш не искат вие да сте щастливи, защото щастливите хора не консумират.

Допингът на търговията е вашата тъга. В нашия жаргон се казва „пост-разочарованието от покупката“. Бързо се нуждаете от някакъв продукт и, веднага след като го придобиете, вече имате нужда от друг. Хедонизмът не е форма на хуманизма, той е паричен поток. Неговият девиз: Харча, следователно съществувам. Обаче, за да предизвикваш нужди, трябва да разпалваш ревността, болката, ненаситността — това са моите оръжия. А моят таргет, това сте вие.

Плащат ми солено, за да ви лъжа. Получавам 13 000 евро на месец (без да броя служебните разноски, служебната кола, опциите на борсата и златната кредитна карта). Еврото е измислено, за да могат заплатите на богатите да изглеждат 6 пъти по-безсрамни. Познавате ли много мъже на моите години, които печелят по 13 000 евро на месец? Аз ви манипулирам, а те ми дават новия модел Mercedes SLK (с покрива, дето автоматично се прибира в багажника) или пък BMW Z3, или Porche Boxter, или Mazda MX5. Лично аз имам слабост към BMW 23-ката, което съчетава аеродинамичната естетика на купето с мощността, благодарение на 6-цилиндровия си двигател с мощ 321 коня. Така можете да постигнете ускорение от 0 до 100 км/ч за 5,4 секунди. Друго голямо предимство на тази кола е, че прилича на една голяма разслабителна свещичка — доста практично, за да го начукаш на цялата Земя.

Прекъсвам филмите, които гледате по телевизията, за да покажа моите лога, а те ме изпращат на ваканция в Сен Барт или Пукет, или Лае Кабанес. Предъвквам слоганите си във вашите списания и получавам селска къща в Провансал, или замък в областта Перигор, или вила на Корейка, или ферма в Ардените, или катамаран в Антилите, или яхта в Тропиците. Аз Съм Навсякъде. Вие не можете да ми избягате. Накъдето и да се обърнете, ще срещнете моето царство — Рекламата. Забранявам ви да скучаете. Не ви позволявам да мислите. Тероризмът на новото ми позволява да продавам празнота. Питайте който и да е сърфист: за да се задържите на повърхността, е нужно отдолу да има дупка. Да сърфираш, това е да се плъзгаш по една зееща дупка (адептите на интернет го знаят толкова добре, колкото и шампионите по Лакану). Аз издавам постановленията за това, какво е Красиво, Истинско, Добро. Аз правя кастинг и избирам манекенките, които след 6 месеца ще ви карат да се надървите. Качвам ги на билбордове и те се превръщат в топмодели. Моите момичета травмират всяка жена над 14-годишна възраст. Аз избирам кои да са вашите идоли. Тази зима на мода ще са гърди, щръкнали над рамената и обезкосмените путки. Колкото повече си играя с вашето подсъзнание, толкова повече вие ми се подчинявате. Ако възхваля кисело мляко по стените на вашите градове, гарантирам, че ще си го купите. Мислите си, че разполагате със свободен арбитър, но рано или късно ще разпознаете продукта ми по рафтовете на супермаркета и ще си го купите, просто ей така, за да го опитате, повярвайте ми, познавам си работата.

Мням, мням… толкова е хубаво да прониквам в човешкия мозък. Обичам да се изпразвам в дясното ви полукълбо. Вашите желания не ви принадлежат повече: аз ви налагам моите. Забранявам ви да си желаете случайно. Вашите желания са резултат на инвестиция от порядъка на няколко милиарда евро. Днес аз решавам какво вие ще желаете утре.

Всичко това не ме прави симпатичен във вашите очи. По принцип, когато почваш книга, е желателно да се постараеш да бъдеш мил, но аз не искам да изопачавам истината. Аз не съм мил разказвач. По-скоро съм от гадните мръсници, които прецакват всичко, до което се докоснат. Най-добре започнете да ме мразите преди да сте намразили и епохата, която ме е създала.

Не е ли отчайващ фактът до каква степен всеки приема тази ситуация за нормална? Вие ме отвращавате, нещастни роби, подчинени на моите капризи. Защо ми позволихте да стана Владетеля на Вселената? Искам да разнищя тази мистика: как в разцвета на една цинична епоха, Рекламата носи короната на Императрица? От 2000 години насам, за първи път в историята на човечеството, безотговорен кретен като мен има толкова мощ.

Искам да се махна от тук. Да се забия на някой пустинен остров, взимайки със себе си мангизи, дрога и курви. По цял ден ще гледам как Тамара и Сорая мастурбират, лъскайки бастуна ми. Ама не ми стиска да си подам оставката. Ето защо пиша тая книга. Моето уволнение ще ми позволи да избягам от златната си клетка. Аз съм вреден, спрете ме преди да е станало късно, моля ви! Дайте ми стотина хиляди и аз ще изчезна, кълна се. Какво съм виновен, ако обществото е избрало да замести Господ с продукта за масова консумация?

Подхилвам се, защото след като тази книга излезе, има вероятност да ме повишат, вместо да ме изхвърлят. В света, за който ще ви разкажа, критиката се храносмила, нахалството се насърчава, доносът е възнаграден, оплюването е организирано. Скоро ще се раздава Нобелова Награда за Провокация и аз трудно ще мога да бъда надминат. Неподчинението е част от играта. Диктатурите от миналото са се страхували от свободата на словото, цензурирали са споровете, затваряли са писателите, изгаряли са противоречивите книги. По времето на аутодафето^[3] е било лесно да се разграничи доброто от злото. Тоталитаризмът на рекламата използва далеч по-хитър начин, за да измие ръцете си. Този нов вид фашизъм се е научил от грешките на предишния (Берлин 1945 и Берлин 1989 — всъщност, защо всичките варварщини са се случили в един и същи град?).

За да доведе човечеството до робство, рекламата е избрала тактиките на ниския профил, гъвкавостта, убеждаването. Ние живеем в система, в която човек властва над човека, срещу който дори свободата е безпомощна. Точно обратното, тази система залага именно на свободата, това е най-голямото й откритие. Всяка една критика не прави нищо, освен да затвърди положителния й имидж, всеки памфлет подпомага илюзията на нейната престорено любезна толерантност. По много елегантен начин системата ви кара да се подчинявате. Всичко е позволено, никой не идва да ти се разкрещи, ако обърнеш всичко наопаки. Системата е постигнала целта си: дори неподчинението е форма на подчинение.

Нашите разбити съдби са прекрасно подредени. Дори вие, които четете тази книга, си казвате: „Какъв жалък творец-нещастник, първо пие от извора, а после плюе в него, хайде нареждай се на опашката, няма мърдане оттук, ще си плащаш данъците като всички нас.“ Няма начин да се измъкнеш. Залостват ни любезно. Блокират ни с кредити, които да изплащаме, месечни такси и наеми. Душата ви, има ли си настроения? Милиони безработни само чакат да освободите мястото си. Можете да мрънкате колкото си искате, Чърчил отдавна ви е отговорил: „Това е най-гадната система, като изключим останалите“. За него ние не сме предатели. Той не е казал най-добрата система, а най-лошата.