Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (27)

1.

ВСИЧКИ бяха шокирани от самоубийството на Марк. Но да кажем, че жестът му ни изненада, това би било лъжа. Официалната версия твърди, че се е удавил в реката Сали, някакво подводно течението го завлякло. Но ние знаем, че той се е оставил да бъде завлечен, за да се отърве от един живот, който само му тежеше. Марк беше стресиран, чувствахме, че се бори със себе си, ние не обръщахме внимание на престореното му оживление и сменяхме темата, когато започваше да говори за саморазрушение. Отказвахме очевидното. Мароние се самоубиваше, а ние нямахме намерение да го спасим. Организирахме погребението му, още преди да умре: „Царят е полумъртъв. Да живее царя!“. Триста хора от рекламния бизнес подсмърчаха около ковчега му на гробищата Баньо, най-вече тези, които го мразеха и желаеха неговата смърт от дълго време. Те се чувстваха виновни, защото молбата им беше изпълнена и се чудеха кого да мразят от сега нататък. За да се издигаш в сферата на комуникацията, имаш нужда от неприятел, който да смазваш; голям шок е изведнъж да бъдеш лишен от такъв стимул.

Бихме предпочели тази церемония да е само един лош сън. Присъствахме на погребението на един провокатор и гледахме как ковчегът се спуска в изкопаната дупка с надежда, че това е поредният номер от негова страна. Колко хубаво щеше да бъде, ако изведнъж камерата се отмести извън кадър и ние си дадем сметка, че церемонията е организирана от актьори: свещеникът би могъл да бъде залязваща звезда, приятелите, които плачеха, изведнъж да се разсмеят гръмогласно, зад нас техническият екип да навива кабелите и режисьорът да изкрещи: „СТОП!“. Никой не изкрещя: „СТОП!“.

Много често бихме искали нашият живот да е само един сън. Изведнъж да се събудим, като след кошмар и с хитрост да решим всичките си проблеми. В киното героят се дави, опа, и отново оживява. Колко пъти сме гледали тази сцена на големия екран: героят е нападнат от огромно лигаво чудовище, притиснат в безизходица и в момента, в който ще бъде погълнат от страшната буболечка, той се изправя в леглото си, плувнал в пот? Защо това никога не се случва в живота ни? А?

Има ли начин да се събудим, когато не спим?

Един истински ковчег, с истински телесни останки. (Чарли открадна една шепа и я скри в джоба си). Проливахме истински сълзи. Ние, тоест целият европейски екип на Ross: Джеф, Филип, Чарли, Одил, стажантите, мощните, ненужните, и аз, Октав със своите носни кърпички, Октав все още тук, нито уволнен, нито напуснал, само малко разочарован, че Софи не присъства. Ние, тоест всички паразити, издържани от парите на Ross: собственици на кабелни телевизии, акционери в големи мрежи за радио, певци, актьори, фотографи, дизайнери, политици, главни редактори на списания, президенти на вериги магазини, ние, тези, които решаваме, ние, лидерите на мнението, ние, продалите се артисти, признати или прокълнати, ние плачехме. Ние плачехме върху нашата нещастна съдба: в рекламата, когато умираш, няма статии по вестниците, няма некролози, няма прекъсване на програмите, има само непродадени стокови опции и една неизползваема сметка в швейцарска банка. Когато един рекламист умира, нищо не се случва, той е просто заместен от друг жив рекламист.