Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (25)

6.

СЛЕД НЕВИДИМИЯ МЪЖ, непобедимата жена. В един друг самолет, който летеше в обратната посока, Софи четеше картичката на Октав и не я намираше за забавна. Тя беше бременна от него, но вече не го обичаше. Тя му изневеряваше от един месец с Марк Мароние, който беше решил да продължи престоя си в Сенегал.

Тя отиваше при него.

В началото страдаше като мъченица. Да напуснеш някой, когото обичаш, при това носейки неговото дете в корема си, изисква свръхчовешка храброст, не, поправка — нечовешка, храброст на животно. Нещо като да си срежеш крака без упойка с ръждясала пила, ама по-дълга. После поиска да му отмъсти. Любовта й прерасна в омраза, за това тя се обади на шефа на Октав, за който беше работила преди години. Той я покани на обяд, и там, пред него, тя не издържа, разрева се и му разказа всичко. Мароние току-що се беше разделил с последната си манекенка, така че това точно съвпадаше с неговия сантиментален тайминг. Той беше поръчал морски деликатес от миди с лимонов сок, кориандър и сос от пресни зеленчуци. Октав се обади на Софи по мобилния, докато Марк вече й пускаше крак под масата:

— Ало, Софи? Защо никога не отвръщаш на обажданията ми?

— Вече нямам номера ти.

— Как така ми нямаш номера?

— Изтрих го от телефона си.

— Но защо?

— Отнемаше ми памет.

Тя затвори и изключи телефона си. После се остави да бъде целуната над шоколадовото суфле. На другия ден си смени телефона.

Софи изтриваше това, което й отнемаше памет.

Октав не знаеше за връзката й с Марк и би трябвало да се чувства щастливец: да ти сложат рога с твоя работодател беше еквивалентно на индиректно уволнение. Самолетът на Софи също не се разби. Мароние я чакаше на летището в Дакар. Те правеха любов по един път на ден, в продължение на осем дни. Той започваше да навлиза в години, за които и това беше прекалено. Никой от тях не страдаше. Изведнъж всичко им изглеждаше така просто, така ясно. Остарявайки, не ставаме по-щастливи, просто поставяме летвата по-ниско. Ставаме по-толерантни, казваме това, което ни притеснява, ставаме по-спокойни. Всяка секунда на затишие заслужава да бъде изпитана. Марк и Софи не си подхождаха, но се погаждаха, което се случва много по-рядко. Нещото, което най-много ги гризеше, е да носят името на един остарял сериал: „Марк и Софи.“

Но нали не заради това решиха да умрат. А може би да?