Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (21)

2.

ОКТАВ ИЗЧАКА семинара в Сенегал, за да направи предприемаческото си завръщане. La Rosse е като една армия: от време на време има нужда от „неокупирани квартали“, наричат ги „мотивационни семинари“. Представете си: 250 човека в автобуси, които карат към летище Роаси. Много женени дактилографки (без съпрузите си), неврастенични счетоводители (с успокоителните си), патриархални лидери, телефонистка, на която здраво й хлопа дъската, едно кюфте, превърнало се в сексуален символ, след като почна да спи с директора по човешки ресурси и няколко мъже от творческия отдел, които се насилват да се хилят, за да приличат на творци. Пеем все едно сме на караоке — при нужда измисляме думите на песните. Чудим се: кой с кой ще преспи? Октав очаква с нетърпение да срещне местните проститутки, така хвалени от неговата приятелка Дороти О’Лири, репортер във France 2. Що се отнася до Одил, тя е 18 годишна, носи блузка с гол гръб, има кърпа вързана на главата, дънкова раница и ближе шоколадова смукалка. Тя си „задава въпроси“: По какво разбираме, че едно момиче е на 18 години? Отговорът е лесен: тя няма бръчки, нито торбички под очите, бузите й са издути, като тези на бебетата, а в уокмена си има касетка на Уил Смит. Тя си „задава въпроси“.

По време на отсъствието на Октав, Одил беше наета като стажант-копирайтърка. Тя обича само парите и славата, но се прави на невинна. Новите момичетата до едно правят това: държат устните си винаги полузатворени и гледат с широко отворени очи, изпълнени с удивление, като Одри Марне по време на фото сеанс с Тери Ричардсън. В момента върхът на кариеризма е престорената невинност. Одил разказва на Октав за следобеда, в който си е продупчила езика:

— Не, няма никаква упойка. Пичът от студиото за татуировки извади езика ми с една пинсета и заби пирон в него. Честна дума, никак не боли, малко е неприятно, когато се храниш, но само в началото. На всичко отгоре, езикът ми се възпали и всичко, което слагах в устата си, имаше вкус на гной.

Непрекъснато носи черни очила (те са със стъкла за късогледство) и чете само списания на английски: Pape_r, _Talk, Big, Bloom, Surface, Nylon, Sleazenation, Soda, Loop, Tank, Very, Composite, Frieze, Crac, Boom, Hu_e. Сяда до Октав и сваля уокмена си, за да каже, че вече не гледа телевизия, само _ARTE от време на време. Октав се чуди какво, по дяволите, прави тук (един и същи въпрос, откакто се е родил). Като минаваха по магистралата, Одил му показа един блок:

— Виж, аз живея тук, много е близко до стадиона, през нощта, когато включат светлините, става толкова красиво, като в „Денят на Независимостта“.

Тъй като Октав не отговаря, тя се възползва, за да коментира депилацията си с друга нейна колежка:

— Отидох при козметичката тази сутрин. Лазерната депилация адски боли, особена в зоната на бикините. Е, поне съм доволна, че вече съм епилирана до живот.

— Напомни ми да купя депилационен крем като пристигнем.

— В колко часа пристигаме в Дакар?

— През нощта, към дванайсет. От летището директно се изстрелвам в дискотеката. Само за три вечери сме тука, не мога да си позволя да пропусна една вечер купон.

— Мамка му, забравила съм си касетката на Лара Фабиан.

— За да не се дехидратирам в самолета, махам си грима, правя си пилинг и — хоп! Мацвам хидратантния крем.

— Аз си правя маникюра и докато ноктите на краката съхнат, атакувам пръстите на ръцете.

Октав се опитва да не загубва концентрация. Трябва да издържи без „коко“, да приеме реалността такава, каквато е, да бъде част от обществото, да уважава хората, да играе играта. Когато излизаш от убежището, то трябва да е за добро. В името на това си убеждение той изстрелва един балон-сонда:

— Хей, момичета, какво ще кажете за едно бързо чукане, лошо чукане?

Той обича когато те го хокат:

— Нещастен побъркан.

— По-добре да пукна. Той се усмихва.

— Грешите като ми отказвате. Много често, момичетата казват „да“ прекалено късно, или „не“ — прекалено рано, когато момчетата нищо не са ги питали.

— На всичкото отгоре съм готов да се изръся с 5000.

— Чухте ли го как само ни обижда, взима ни за проститутки!

— Да си се поглеждал наскоро в огледало? И сто стотачки да ми дадеш, пак няма да го направя с теб.

Октав се разсмива прекалено високо.

— Моля да отбележите, че Казанова често е плащал на любовниците си и в това няма нищо срамно.

Той им показва ехографията, която получи по пощата.

— Вижте бъдещето ми дете, изведнъж не ви ли станах супер мил?

Вместо това получава един заслужен шамар. Гадното предградие, известно като Квартал 4000, се свива в задното огледало на автобуса. Октав е забравил как се свалят жените. Вече не си вярва достатъчно. Ако има нещо, което въобще не се връзва с иронията, то това е прелъстяването. Едно от момичетата го пита:

— Да имаш в тебе случайно списание за вътрешен интериор?

— Кое от всичките искаш: Newlook? Playboy? Penthouse?

— Ха, ха, ха. Все така смешен, мили ми Октав.

— Знаеш ли, започваш да ставаш вулгарен. Мислех, че са ремонтирали тавата ти.

— Явно, работата не е приключила. Много добре имитираш Алцхаймер.

Октав навежда очи и гледа краката си, заврени в лилави обувки (стойност: по една месечна помощ за безработен, или около 500 евро на крак). После изправя глава и започва да се оплаква:

— Примирието на шегите. Дами, да сте се замисляли някога, че всички тези хора, които виждате, всички тези глупаци, които засичате в колите си, всички, без изключение, ще умрат? Този ето там, на волана на своето Audi Quattro? И тази, наелектризираната четирийсетгодишна лелка, която току-що ни задмина с Mini Austin-а си? И всички тези, живеещи зад ненужно изолационните стени на тази сграда? Представяте ли си само купищата трупове, които се събират? Откакто Планетата съществува, 80 милиарда човешки същества са я обитавали. Запечатайте тази картинка в главите си. Ние се разхождаме върху бунище от 80 милиарда трупове. Давате ли си сметка, че всички тези лица с условна присъда не са нищо друго освен материал за бъдещ строеж, един пакет от вмирисани тела?

Животът е един геноцид.

Готово, пак успя да развали настроението на всички. Той е доволен от себе си. Той барабани върху кутийката си от Лексомил в джоба на велуреното си яке Marc Jacobs. Те го успокояват като герой от Съпротивата преди разпит, 60 години по-рано, улица „Лористон“.