Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (20)

1.

СПОРЕД ЧЕРВЕНИЯ КРЪСТ, един милиард от хората живеят в бидонвили. Това по никакъв начин не попречи на Октав да възвърне апетита си. Погледнете го как гризе ноктите си: това е едно добро начало. Мароние го изпрати за един месец в центъра по дезинтоксикация Maison de santé Bellevue, (улица „Onze-Novembre“, № 8, в Meudon), защото центърът на Кейт Бари в Соасон беше препълнен. Шефовете на творческите отдели са като лекарите-дилъри от колоездачния Тур дьо Франс: в името на победата първо тъпчат с допинг своите шампиони, а когато си счупят главите, те ги оправят. Ето защо Октав мина от Петзвезден Хотел към Психиатрична Болница.

Всяка сутрин той се разхожда в парка, прави слаломи между стогодишните дъбови дървета и психиатрично болните. Чете книги само от писатели самоубийци: Хемингуей, Кавабата, Гари, Шамфор, Сенека, Риго, Петроний, Павес, Лафарг, Кревел, Цвайг, Дрю, Монтерлан, Мишима, Дебор, Ламарш-Вадел, без да забравя и момичетата: Силвия Пат и Вирджиния Уулф. (Човек, който чете само автори, които са се самоубили, е човек, който чете много). За майтап, колегите му изпратиха по пощата цял пакет с брашно Francine. Неговият личен психиатър въобще не оцени шегата. Чарли му изпрати имейл с филмче на жена, в чиято путка е заврян юмрук, а в задника — друг юмрук. Той започна да се усмихва. Експерименталното му лечение с ВР 897 би трябвало изцяло да го освободи от пристрастието му към кокаина. Ако всичко върви по план, скоро ще може да погледне кредитна карта, без веднага да започне да киха.

 

 

В трапезарията се сблъсква с нов вид болести. Например, съседът му по етаж обяснява, че е спинофил (нов вид сексуална перверзия).

— Снимах момичета, които се чукаха без презерватив с мъж, болен от СПИН. Момичетата, естествено, не знаеха. След това ги снимах как отиват да получат резултатите от теста. Моментът, в който момичето разбираше, че е серопозитивно, беше моментът, в който получавах оргазъм. Изпразвах се, когато тя отваряше плика. Спинофилията — това е болест, която аз създадох. Само да знаеше колко яко беше да ги видиш как излизат от лабораторията с лист в ръка „HIV+“. Полицията ме разкри и конфискува всичките ми касети. Лежах в затвора и после ме довлякоха тука. И без това скоро ще пукна. Сега обаче съм добре, добре съм. Сега съм добре, добре съм, да, добре съм, сега съм добре.

Започна да заеква и плюе пюре от моркови върху мъхестата си брадичка.

— Аз също имам странна сексуална болест, казва Октав. Аз съм миналофил.

— Ай, а какво точно е това?

— Перверзно състояние, което се характеризира с натрапчиви мисли за едно бивше гадже. И аз сега обаче съм добре, добре съм. Сега съм добре, добре съм, да, добре съм, сега съм добре.

 

 

Софи не дойде нито веднъж да го види. Дали беше разбрала за лечението му? След три седмици, Октав се засмя няколко пъти на гримасите на шизофрениците в градината, те му напомняха на хората в агенцията.

— В живота има само дървета, маниакодепресанти и катерички.

Да, може да се каже, че сега той е по-добре: мастурбира по шест пъти на ден. (Мислейки за Анастасия, която лиже Едуина, която пък гълта спермата му). Добре де, може би Октав не е съвсем здрав.

 

 

Във всеки случай за него беше крайно време да се промени. С коката, която взимаше, с черните си костюми, с парите и евтиния си цинизъм приличаше прекалено много на някой тип от 80-те години. Модата е друга сега: вместо да се хвалиш и изтъкваш успехите си в работата, трябва да се правиш на беден непукист. Ниският профил се налагаше в началото на новия век. Професионалистите Стахановци търсеха да заприличат колкото се може повече на бедни безработни. Край на стила Сегела — шумен — с тен — окичен с ланци — вулгарен. Край на рекламите с венециански щори и вентилатори на тавана, снимани в стил Ридли Скот. Както навсякъде, така и в рекламата си има модни тенденции: през 50-те на мода бяха каламбурите, през 60-те — комедийният стил, през 70-те — младите музикални групи, през 80-те — спектаклите, през 90-те — изчанчването на стойностите.

От сега нататък е модно да носиш стар чифт Adidas, тениска Gap на дупки, изтъркани дънки Helmut Lang, и стилизирана брада на три дни. Трябва да имаш мазна коса, бакенбарди, каскет и сърдито изражение като в списанието Dazed & Confused, да продаваш черно-бели филми, в които нехайни анорексични типове, голи до кръста, свирят на китара. (Или филми, в които на бавен каданс^[1] лимузини се движат на зелен фон с наситени цветове и момчета от Порто Рико играят волейбол под дъжда). Колкото повече си фрашкан с пари (благодарение на Интернет, печалбите нараснаха с по три нули), толкова повече приличаш на бездомен. Новите милиардери носеха скъсани гуменки. Като излезе от центъра, Октав беше решил да отиде лично при двойника-просяк пред жилището му и да го помоли за няколко модни съвета.

Странно усещане, когато бях малък, 2000-та година ми изглеждаше като научна фантастика. Сигурно съм пораснал, защото сега тя е едва миналата година.

В тази голяма къща от 19-ти век, Октав имаше предостатъчно време за медитация. В Мюдон, времето минаваше ужасно бавно. Октав се навежда и взима в ръката си камъче, на 2000 години. За разлика от тубите на пастите за зъби, камъните не умират никога. Той го мята надалеч и то пада под едно дърво. Още ще си седи там, дори в момента, в който вие четете тези редове. Може би камъчето ще прекара следващите 2000 години на едно и също място. Така си е: Октав завижда на камъчето.

 

 

Той написва:

Дай ми косите ти,

Силното ти тяло,

Солта в очите ти,

Синята им строгост.

Преди да напусне психиатричния център, не знаейки на кой друг да подари това стихче, той го дава на приятеля си спинофил.

— Изпрати го на някоя от твоите жертви. Може да се окаже възбуждащо, ако гледаш жена, която чете нещо друго освен резултата от теста си за СПИН.

— Я, дай да погледна… а, не, не бе, твоето стихотворение е все едно писано от сериен убиец.