Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
99 francs, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 13гласа)

Информация

Сканиране
gdi009(2011 г.)
Разпознаване и корекция
sam(2011 г.)
Форматиране
yanosh.k(2012 г.)
Допълнително коригиране и форматиране
NomaD(2017 г.)

Издание:

Автор: Фредерик Бегбеде

Заглавие: 9,99 лв.

Преводач: Анна Стоянова

Година на превод: 2003

Език, от който е преведено: Френски

Издание: Първо

Издател: Издателство „Пулсио“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: роман

Националност: френска

Редактор: Милко Стоянов

Художник: Стефан Касъров; Яна Блажева

ISBN: 954-91389-1-7

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2622

История

  1. —Добавяне

7.

ЕТО, ЧЕ СИ СТАНАЛ кожа и кости. За три месеца си свалил 17 килограма. Храниш се само през носа. Всяка сутрин се събуждаш с един блок тебешир в гипсовия ти нос. Отиваш на работа към 17 часа и 45 минути. Когато Марк Мароние ти прави забележка, ти му отговаряш:

— В стачка съм, докато не ме уволниш.

— Какво ти става? Искаш да те повиша ли?

— НЕ! Наистина ми идва да зарежа всичко.

— От конкуренцията ли имаш предложение? CLM? BBDP?

— Не, искам просто да се разкарам! Не разбираш ли, че умирам! Не виждаш ли колко съм отслабнал!

— Да изглеждаш като Кейт Мос, това не може да бъде причина за уволнение.

— Искам да пукна от тумор на мозъка.

— Невъзможно, ти нямаш мозък.

— Да, но ставам все по-малко за пред хора.

— Знам, но имам нужда от тебе, за да говорим на CSP.

Носиш костюм от Eric Bergere, риза Hedi Slimane Saint Laurent Rive Gauche, обувки Berluti, часовник Royal Oak d’Audemars Piguet (докато не излезе новия модел на Samsung Watch Phone, който ще бъде мобилен телефон и часовник в едно), очила Starch-Eyes и бельо Banana Republic, купено от Ню Йорк. Имаш петстаен апартамент в Сен-Жермен-де-Пре, обзаведен от Christian Liaigre. Също така си собственик на:

— вертикална уредба Bang & Olufsen с 10 CD-чейнджър и дистанционно програмиране

— двубандов GSM Cosmo с интегриран факс модем

— шест стола Louis XV, наследство от къщата на дядо и баба

— табуретка Barcelona на Mies van der Rohe

— библиотека на Жан Пруве, която включва интегралната версия на Плеядата (не съм я докоснал)

— трибандово видео Sony

— новият плосък ТВ екран на Philips

— DVD Sony Glasstron

— стол от Charles Eames (1956)

— една Playstation Sony

— един хладилник с двойни врати General Electric (фрашкан с хайвер Pertossian, с гъши черен дроб, гарниран с трюфели от La Petite Aubergine и гъби от Christal Roederer), с огромна камера и автоматичен дистрибутор на лед

— дигитална камера Sony PCI (360 грама, височина 12 см, ширина 5 см)

— дигитален фотоапарат Leica Digilux Zoom

— 24 кристални чаши Puiforcat

— три оригинални комикса на Жан-Франсоа Жонвел

— картина на Баския, голяма 3 метра и оригинал на Дейвид Хокни

— афиш на Жан Кокто

— ниска масичка от абаносово дърво Modenature

— няколко оригинала на Пиер льо Тан, Едмон Кираз, Рене Грюо, Жан-Жак Семпе, Жан-Филип Делом, Вутч, Матс Густафсон

— полилей Urban Outfitters

— 8 кремави възглавнички от пашмина Maisons de Famille

— автограф в рамка на Летисия Каста

— твои портрети от Марио Тестино, Елен фон Унверт, Жан-Батист Мондино, Бетина Реймс, Доминик Исерман

— снимки с тебе до Инес Састре, Жерар Депардийо, Ридли Скот, Ева Херцигова, Наоми Кемпбъл, Карла Бруни, Дейвид Линч, Тиери Ардисон

— изба с вина от най-подбраните, доставени от Augé (бул. „Осман“ 116, Париж, 8-и квартал): Chasse-Spleen, Lynch Bages, Talbot, Petrus, Haut Biron, Smith Haut Laffitte, Cheval Blanc, Margaux, Latour, Mouton Rothschild

— хиляда диска, DVD-та, VHS касетки

— едно BMW Z3, което седи в нает едногодишен паркинг до Cafe de Flore

— един твой двойник, който лежи пред вас

— 5 чифта Berluti, три чифта Nike Air Max, един чифт Adidas Micropacer (е вграден хронометър, който позволява да измериш изминатото разстояние)

— три кашмирени палта от Hermus и три от Luis Vuitton

— 5 костюма Dolce & Gabana и 5 Richard James

— „Сумо“, огромна книга със снимки на Хелмут Нютън от издателска къща Taschen (50×70), с корица от Филип Старк

— 5 чифта дънки Helmut Lang и пет чифта мокасини Gucci

— 20 ризи Prada и 20 тениски Muji

— 10 кашмирени пуловера Tsŭ Huseyn Chalayan, десет Lucien Pallat-Finet (всичко, което не е от кашмир, ти причинява ужасни сърбежи, освен ако не е от вигон)

— гардероб, съдържащ интегралните колекции от 10 сезона насам на АРС

— картина на Рубен Алтерио

— 10 чифта очила Cutler and Cross

— баня, изцяло обзаведена от Calvin Klein (кърпи, пеньоари, стойки за сапун, козметични продукти, парфюми, освен лосионите за тяло, които са от Kiehl’s New York)

— розовият i-Mac, на който пиша тази книга, един оранжев i-Book, вързан постоянно в Интернет и един цветен принтер Epson Stylos 740.

 

 

Останалите предмети, които притежаваш, са от Colette. Ако не са от Colette, значи са от Catherine Memmi. Когато не са от Colette, или от Catherine Memmi, значи не си си в къщи.

Рядко вечеряш в ресторант, където вечерята струва по-малко от 100 евро на човек. Когато пътуваш, спиш само в Замъци и 5-звездни хотели. От три години пътуваш само в бизнес класа (иначе получаваш схващания на врата като спиш), с кашмирено одеяло (иначе получаваш сърбежи, както вече отбелязах). Само за ваша информация, отиване и връщане Маями — Париж, струва около 62 000 франка (10 000 евро).

При всички тези неща, които ти принадлежат и комфортния живот, който водиш, съвсем логично е да си щастлив. Защо ли не си? Защо непрестанно навираш нослето си в пудрата? Как може да си нещастен с 2 милиона евро на банковата си сметка? Ако си накрая на силите си, кой седи на другия край?

 

 

Вчера се разрева пред витрината на магазина Bonpoint, на улица „Юниверсите“. Пред малките легла от бяло дърво, лампи във формата на мечета, сиво-перлени обувки за 3-месечни бебета, гащеризончета за 55 евро, мини-пуловери за 94 евро, а ти ревеше като идиот и клиентите излизаха от магазина, сплашени, сигурни, че този нещастен човек е загубил детето си в катастрофа с кола, само че на теб не ти беше нужна злополука, за да загубиш детето си.

 

 

Напиваш се в огромната си кухня. Упътваш се към ултра модерния хладилник. Виждаш изображението си в него. Нервно натискаш дръжката за лед. Чашата с Absolut прелива. Натискаш дръжката докато целият ти кухненски под не се покрие с лед. После програмираш машината на „стърган лед“. Продължаваш да натискаш. Вали сняг върху черния мрамор. Ти се взираш в лицето си, отразено в най-скъпия хладилник на света. Много по-лесно ти беше да се държиш като дебилен ерген, когато имаше някой до теб, който те чакаше с любов в къщи. Толкова си друсан, че смъркаш водката си със сламка. Усещаш как ще припаднеш. Виждаш падението си в огледалото: знаеше ли, че етимологическото значение на думите „нарцистичен“ и „наркотичен“ идват от една и съща дума? Изпразни резервоара с лед на земята. Подхлъзваш се и се просваш върху 10 сантиметра от фино настърган лед. Давиш се в студените бучки. Можеш да заспиш посред тези хиляди айсберги. Да се удавиш като маслина в огромно мартини. Absolut Titanic. Държиш се на повърхността на една ледена пързалка. Твоята замръзнала буза принадлежи на плочките. Ледът, на който лежи тялото ти, може да разхлади цяла рота; ти си една армия, която отстъпва пред Русия. Смучеш пода. Гълташ кръвта, която се стича директно от носа ти в гърлото. Имаш време само да се обадиш на Бърза Помощ преди да загубиш съзнание.