Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (17)

6.

ДЕСЕТ ДНИ по-късно в агенцията има ППМ^[1]. Върхът на срещите в цялото си великолепие. Муха не смее да бръмне, ще се чуе: нормално, те знаят, че рискуват да бъдат жестоко изнасилени. Алфред Дюлер е дошъл с тримата си мускетари от Мадон. На срещата присъстват още двама от акаунт отдела на агенцията, ТВ-продуцентката ни, двама от творческия отдел (аз и Чарли), режисьорът, който се казва Енрике Наведензадник, неговият личен продуцент, стилистката му (която е в перманентна депресия), отговорникът по декора, който е англичанин, и една контрольорка на бюджета с лифтинг. С Чарли сте се обзаложили: първият, който употреби думите „претрупан“ и „подценявам“, печели закуска при Apicus.

— Промените, които приехме на събранието ни от 12-ти, вече са взети предвид — започва ТВ продуцентката. — Чакаме и снимки от други кастинги, но Енрике се застъпва за избора на агенцията ви. Веднага ще ви покажем касетката.

Както винаги, на такъв род събрания видеото запецва и никой в залата не знае как да го пусне. Трябва да се извика техник, защото 14-те тук присъстващи, чиито годишни заплати представляват повече от един милион евро, са негодни да се справят с една машина, която едно шестгодишно дете ще пусне със затворени очи. Чакайки спасителят, който ще натисне копчето play, режисьорът чете на висок глас своето подготвено послание:

— Момицето не триава да е плекауено класиво, тя ше е една свеза зена, една млада въсрастна.

Енрике Наведензадник започва като моден фотограф за Glamour, преди неговите клипове с предоминираща оранжева гама да го превърнат в звезда в рекламния бизнес. Той поддържа венецуелския си акцент, защото тази екзотична нотка е отчасти виновна за успеха му (около 500 безработни режисьори снимат точно като него, тоест леко размазано, с вмъкване на филтри и озвучаване в стил трип-хоп, но… не снимат, защото не се казват Енрике Наведензадник).

— Ие, ас литчно сум за това от самото натчало да испишем името на марката. Esta muy, muy importante. Ho-o, все пак мислиа, тче триава да запазим извесна зона за творцество.

Той беше избран, защото Джо Питка имаше друг ангажимент, а Жан-Батист Мондино ни отказа. Всички си сочат с пръст по редовете на фотокопието от текста, който ни беше раздал, малко като в първи клас. Изведнъж работник в син костюм влиза, без да чука и пуска видеото.

— Мерси, Джедже, какво бихме правили без теб? — казва Джеф.

— Леваци — отговаря Джедже, напускайки стаята.

Джеф насила се засмива.

— Хам… хам хаа… опасен е тоя Джедже, а сега — да пуснем кастинга.

Четиринайсетте леваци виждат красивата Тамара, гола до кръста, само по сутиен, която гледа в камерата, хапейки устните си.

— Мечтата ми е да упражнявам тази професия паралелно с… тази. По цял ден тичам по кастинги, само че има толкова много момичета и толкова малко работа… (край).

Почваш да обясняваш, че става въпрос за импровизиран кастинг, това е просто една манекенка, която си заснел случайно и че още утре ще бъде организиран друг кастинг, в който тя ще каже точния текст от клипа.

Алфред Дюлер пита дали може да се пипне в постпродукцията, за да се изсветли нейната кожа.

— Разбира се, без проблем. Тя ще е 100% СБЧ (Синя-Бяла-Червена).

Шефката на рекламния отдел на Мадон, която прилича на голямо кюфте, облечено в костюм Zara, през цялото събрание ще си отвори само един път устата, за да каже ето това:

— Важното е да предизвиква желание.

Адски странно, всички тези хора, които никой не чука, работят по цял ден, за да предизвикват желанието на милиони консуматори.

ТВ продуцентката си записва: Тамара е ОК. Да се организира кастинг с истинския текст от клипа, да се раздели блубокса, за да може да се изсветли след снимките.

Алфред Дюлер отново взима думата:

— Искам да подчертая, че сме много щастливи да работим с Енрике, чиято демокасета е невероятна и най-вече — защото знаем, че той знае как да остане професионалист във визуалния си подход спрямо рекламата.

(Това се превежда по следния начин: избрахме те, защото знаем, че няма опасност да промениш нещо от продадения сценарий).

— Енрике, оценявам това, което каза току-що за марката. На всички ни е ясно, че не се намираме в Клуба на Поетите. Жизненоважно е да се идентифицира логото на Мадон още от първия кадър.

— Si, si… мисла да напрафа продуктовия кадър с много искрящ.

— Наистина, като цяло всичко ще изглежда много слънчево, но също така изчистено — обажда се Джеф.

Стилистката взима думата:

— Казахме, че искаме да избегнем тъмните цветове за дрехите. — Тя размахва няколко цветни тениски — Може да намерим нещо червено, по-ярко, като това например.

— Разбира се, се обажда един от шефовете от Мадон, за да оправдае присъствието си на тази среща, а и въобще присъствието си във фирмата — но не трябва да забравяме, че дрехите трябва да са пригодени за всички сезони, за да можем да излъчваме клипа през цялата година.

— Имайки предвид какво беше обсъдено на събранието ни от 12-та — казва инспекторката по бюджетите, платена от Мадон, за да сваля тарифите на всички, само не и своята — ще ни трябва малко повече закачливост.

— Ама, разбира се, още на 12-ти се разбрахме по този въпрос.

Всичките изглеждат подплашени като диви животни. Цветът на бузите на стилистката е червен като тениската.

— Донесох също и тази риза…

Всички почват да критикуват ризата до момента, в който си дават сметка, че клиентът носи същата.

— Вижте, съгласни сме с базисните условия по договора и все пак дали не може да си позволим малко спонтанност по време на снимките?

Всички погледи се насочват към Алфред-Дюлер-е-глупак.

— Принуден съм да припомня, че сме подписали доста подробен договор и че ако не видим всички условия изпълнени, когато се стигне до монтажа, просто хвърляме филма. Имаме договор и аз съм непоклатим.

— Разбира се, — изохква Джеф — агенцията поема отговорността да се върне с материал, който е идентичен с това, което вече ви показахме.

И разговорът продължава с часове. Нощта се спуска. А ти си записваш всичко, подробно като съдебен секретар — скрипта на съвременното бедствие. Защото това събрание не е някакъв си детайл от историята на Третата Световна Война.

— Прибавете наречието „лакомо“ към списъка по снимките. Може да се окаже проблем.

— Имаме ли нужда от 30 секунди? Може да разкажем историята и в 20 като скъсим по малко от всички планове.

— Окей ще измерим клипа план по план, но имам съмнения, че ще създаде впечатление, че бързаме.

— До момента, в който спазваме показателите на рисърча, може да го пуснем и в 20-секундна версия.

— Заместете „лакомо“ с „неустоимо“. Важно е да се акцентира на това. Имам усещането, че ще е трудно.

— Трябва да изглежда като продукт, на който не може да се устои. Напомням ви, че ще бъдат организирани фокус групи, преди видеото да бъде излъчвано.

— Прочитам отново бележките по снимките: „Дегустиране на продукта: след като отваря кофичката със Слабѝна, жената яде неустоимо, е наслада и с лъжица.“

— Октав, на палячо ли се правиш?

— Представям си момичето как върви, държейки кофичката в ръката си…

— А не, веднага ви прекъсвам! Слабѝна не е кисело мляко за разходки!

Ти си записваш всичко, което се изговаря, прекалено е красиво, за да бъде вярно.

— Да минем към местата за снимки. Тони, давам ти думата.

— Ние разгледахме много от къщите в Маями (с английски акцент). Има many възможности: много отворена или с големи градини, или с модерна тераса, веранда — ето тук, на снимката, се вижда добре, или може да снимаме в класически тип селска къща, да?

— Ма, Тони, ти ни дай твоята препоръка, какъв е твоят избор?

— Аз считам за добре да се снима в класически тип къща, с външно каменно стълбище и красивата трева е добре за тебе, нали няма да правим нещо прекалено скучно, все пак?

— Йеее, окей, си, това еста окей.

— Да се върнем към продуктовите кадри.

— Добре ще е да изглежда, че киселото мляко е живо, например, ако го сложим на тревата, ще има ефект „природа“.

— Това е продукт, който стимулира либидото и едновременно е здравословен.

— Нашата крайна стойност, издрънква Дюлер — е любовта. Нашите клиенти купуват любов (това ще се хареса на Тамара — си мислиш). Ние не продаваме кисело, а майчино мляко! Ето за това сме worldwide. Любовта е worldwide! Трябва да се мисли worldwide! Да се сере worldwide!

Изведнъж, Филип влиза, без да чука, казва да продължим срещата, без да му обръщаме внимание, все пак ние започваме всичко от начало, прекъсвани само от звъненето на мобилния му телефон.

— Главната героиня е жена с главно Ж. Тя е облечена в изтъркани дънки, блуза с дълги ръкави, трябва да има неглиже стил, но все пак елегантен.

— Шарън Стоун, с кестенява коса и няколко години по-млада.

— Сигурни ли сте, че нашата средностатистическа мадам Мишу дьо Валансиен ще се идентифицира с нея?

— Внимание: тя е от средната класа, но fun.

— Няма прекалено европейски вид.

— Ние не сме против мароканците, но рискуваме нашият таргет да не се разпознае.

— Тя има точно този леко южняшки тип, сега е на мода, малко матов тен като Инес Састре, Дженифър Лопес, Салма Хайек, Пенелопе Крус.

— Коя е Салма Хайек?

— Енрике е прегледал около 80 момичета и тя най-добре попива светлината.

— Тя отговаря на ценностите на марката: освободена, чувствена, сто процента Слабѝна.

— Супер е.

— Very cute.

— Коя е Салма Хайек?

— Вярно, че излъчва емоция.

— Нямам нищо против да потвърдя избора ви, след като видя утрешния кастинг.

— „Спокойна, но динамична селска атмосфера. Тревата трябва да е зелена, но в средиземноморски стил. Трябва да има звукове от природата. Птички, които пеят.“

— Трябва да засилим звука на щурците при монтажа.

— Коя е Салма Хайек?

— Това е световният идеал за латино-гадже.

— Тя е на корицата на септемврийския Vogue.

— Не я знам.

Стилистката на ръба на нервна криза подрежда около 20 чифта очила, за да може клиентът да избере тези, които Тамара ще носи върху главата си. След 20-минутен спор, решаваме да вземем всичките на снимките и да решим на място (тоест, решаваме да не вземем решение).

— Сега — музиката: пет композитори са изпратили демо версии. Да ги прослушаме.

Демо номер 1:

— Прекалено модерно.

Демо номер 2:

— Прекалено твърдо.

Демо номер 3:

— Прекалено кич.

Демо номер 4:

— Прекалено бавно.

Демо номер 5:

— Прекалено евтино.

— „Да се върнат на музикантите с молба да се доработят.“ — записва продуцентката.

— Аз съм против контражурно снимане при плана с дегустирането. Рискуваме момичето да изглежда деформирано. Иска ми се нещо по-стандартно на ниво брандинг^[2].

Точно в този момент, Чарли спечели закуската си в Apicus:

— Намирате го за „претрупано“. Може да го омаловажим.

В този момент Филип се надига и — преди да напусне срещата — се обръща към ТВ-продуцентката:

— Много добро събрание. Мартин, браво, добра работа си свършила. Нова ли си тука? Пожелавам ти добре дошла във фирмата, Марк не е сбъркал като те е взел, много си в час.

— Филип, казвам се Моник и работя във фирмата от пет години — отговори ТВ продуцентката с лесно извинима ледена нотка в гласа си.