Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (14)

3.

СОФИ СЕ СБОГУВА с теб, като че ли току-що се бяхте запознали.

Обядваш сам.

Преди имаше купища приятели, сега нямаш никой.

Това означава, че никога не си имал такива.

Пиеш, палтото ти се е вмирисало на топен кашкавал.

Готино е.

„Остави ме да те напусна, остави ме да си тръгна, остави ме пак да съм един млад глупак.“ — така й каза ти.

Излизаш без очила, за да виждаш само на метър пред себе си.

Късогледството е твоят последен лукс. Всичко е замъглено като във видео клип. Всичко е повърхност.

Изправи се.

Ти си на върха на едно консуматорско-комуникационно общество.

Поръчваш си суши с пастет, поръсено с пипер от Съчуан, пюре от круши, крехко телешко и оцет от балсамово дърво.

Пред теб момиче се усмихва.

Обичаш я. Тя никога няма да го узнае.

По дяволите. Това беше една красива минута.

Подпрял си се на бара и мечтаеш за непознати жени. Отне ти доста време, за да разбереш какво искаш от живота: самота, мълчание, да пиеш, да четеш, да се дрогираш, да пишеш и — от време на време — да правиш любов с много красива жена, която никога да не видиш отново.

 

 

И така, беше часът, когато на творците им правеха свирки. Минаваш покрай Булонският лес, спираш, за да си купиш един минет, без презерватив. След двайсетина минути вече си в агенцията.

— Уволнете ме!

В преддверието ти крещиш, никой не те чува.

— Уволнете ме!

Няколко стажантки се кикотят, сочейки те с пръст, мислят, че се шегуваш и захапват възможността да ти се подмажат като се полигавят на жалките ти шегички.

— Уволнете ме!

В отвореното пространство никой не те чува как крещиш. И в един момент загряваш защо всички се кикотят: следите от червилото по ципа на панталона ти.

 

 

Цял ден по телевизията се въртят изречения: „НЕ ПРОМЕНЯЙ, ИМИТИРАЙ. КАКВО Е ЖИВОТЪТ БЕЗ KRUG?; МРЪСНИЦА. ПАРФЮМЪТ, КОЙТО ОБОЖАВАМЕ ДА МРАЗИМ.; RADIO NOVA. ВИНАГИ НЕ Е СЪЩОТО.; KENZO JUNGLE. ОПИТАЙТЕ ДА ГО УКРОТИТЕ.; VIAGRA. СПРЕТЕ БРИДЖА.; EUROSTAR. ЗАЩО ДА ХОДИТЕ ОТ ОРЛИ ДО ХИТРОУ, КАТО МОЖЕТЕ ДА ХОДИТЕ ОТ ПАРИЖ ДО ЛОНДОН.; CANDEREL. ХУБАВА СИ. СЛАБА СИ. ТИ СИ.; BOUYGUES TELECOM. ИСКАТЕ ДА ГОВОРИТЕ С БЪДЕЩЕТО. НЕ ЗАТВАРЯЙТЕ.; LACOSTE. СТАНИ КАТО ТВОИТЕ РОДИТЕЛИ.“, „CHANEL №5. ГОТОВ ЗА НОСЕНЕ НАВСЯКЪДЕ“.

 

 

— Уволнете ме!……

Искаш да се проснеш на някоя поляна и да плачеш, гледайки слънцето. Рекламата помогна на Хитлер да бъде избран. Рекламата има за задача да казва на хората, че нещата са наред, такива, каквито трябва да бъдат, когато те не са. Като тези нощни, амбулантни, скитащи търговци от Средновековието, тя непрекъснато крещи: „Спете, мили хора, полунощ е, всичко си е наред, хляб и вино от Бурсен, хубаво, красиво Dubonnet, Wasa, Mini-Mir, Mini-Prix, на максимално качество.“ Спете мили хора, Шарл Пеги ни предупреди: „Всички са нещастни в модерния свят.“ Така си е: безработните са нещастни, защото нямат работа, а работещите — защото имат. Глътнете по един Прозак и спете спокойно. И преди всичко не задавайте никакви въпроси. Hier is keine warum. (Тук няма място за въпроси.)

 

 

Трябва да си признаем, че това, което се случва на повърхността на тази планета, не е важно в мащабите на Вселената. Писаното от един земен ще се прочете само от друг земен. Все пак, на галактиките хич не им пука, че печалбата на Майкрософт е еквивалентна на вътрешния брутен продукт на Белгия. Или, че богатството на Бил Гейтс е оценено на 100 милиарда долара. Работиш, привързваш се към хора и места, вълнуваш се върху един камък, който се върти в бездната.

Би могъл да смалиш малко претенциите си. Даваш ли си сметка, че си само един микроб? Дали има спрей Бейгон против вредното насекомо, което си ти?

 

 

Слушаш музика, правена само от самоубийци: Нирвана, Инексес, Джой Дивижън. Вълнуваш се всеки път, когато си пускаш плочи, това те кара да се чувстваш стар. Във Франция има 12 000 самоубийци на година, което прави повече от едно самоубийство на час, през цялата година. Ако от час четете тая книга, БУМ, ето ти един мъртвец. Два часа, ако четете по-бавничко. БУМ, БУМ. И така нататък. По 24 трупа на ден. По 168 доброволци на седмица слагат край на живота си. Хиляда избрани мъртъвци на месец. Едно масово клане, за което никой не говори. Франция е една огромна секта на ордена на Храма на Слънцето. Според едно социологическо изследване на Софрес, 13% от пълнолетните французи „поне веднъж са мислили за самоубийство.“

 

 

Всяка сутрин проверяваш четири пощи: гласовата поща на домашния телефон, на мобилния телефон, на телефона в офиса и имейлите в i-Мак-а.

Само пощенската ти кутия зее празна. Вече не получаваш любовни писма. Вече никога няма да получиш листа хартия, покрити със срамежлив почерк, подгизнали от сълзи, парфюмирани с любов, сгънати с емоция и адрес, грижливо написан на плика, носейки печата на пощата. Хората слагат край на живота си, защото в пощенските им кутии има само рекламни брошури.

 

 

UV-лъчите те изкушават всеки път, когато си в депресия, тоест, непрекъснато си плащаш по един ултравиолетов сеанс. Резултатът е: колкото повече мъка, толкова повече загар. Тъгата ти помага да имаш загорял вид. Безнадеждността е твоето слънчево изгаряне. Как да разбереш, когато си нещастен? По загара на лицето. Мислиш, че той помага на младостта ти, а е точно обратното: разпознаваш старите пържени парчета хляб по загара им. В наши дни само старците имат време да се пържат на слънце. Младите са бледи и разтревожени, старите са със загар и с усмивка (тяхната пенсия се плаща от първите). Да приличаш на Жак Сегал, това ли искаш? Ултравиолетовите лъчи ще те изпържат.

 

 

Беше в Мега-Рейл, квартала на разпределението…

Извинението на коката. За много неща нямаше да ти стиска без нея, като например да разкараш Софи или да пишеш тия щуротии. Коката ти дава рамо. Пишейки тая книга на компютъра, ти се взимаш за таен агент, инфилтриран се в ядрото на системата, подводна къртица с мисия да разкрие механизма на дезинтоксикация на мнението. (В крайна сметка ЦРУ не е ли също агенция?). Едновременно наемник и шпионин, ти трупаш топсекретна информация върху хард диска на своя компютър. Ако те пипнат, ще те измъчват, докато не им дадеш микрофилмите. Няма да дрънкаш, ще обвиняваш дрогата. Когато те сложат на детектора на лъжата, ще им кажеш, че в цялата тая работа не си нищо друго освен един… стража.

 

 

Всеки ден, когато излизаш от къщи, се сблъскваш с един бездомен, който прилича на теб. Той е твоят двойник: слаб, висок, блед, с хлътнали бузи. Това си ти с брада, ти мръсен, ти лошо облечен, ти вмирисан, ти с обица на носа, ти без пари, ти с дъх на чакал, ти съвсем скоро, ти, когато пътят се изкриви, ти, проснат на шахтата в метрото, с боси окървавени крака. Не купуваш от него вестник Ревербер. От време на време той изкрещява с цяло гърло: „Който сее вятър, жъне буря“ и после пак заспива.

 

 

По цели нощи прекарваш пред Playstation-a. Стана техен абонат само за 29 евро. Седем пъти в годината, получаваш пакет с демо версии и формуляр с въпроси, които позволяват на Sony да изчисли броя на притежателите, намеренията за покупка, до каква степен си удовлетворен и да прецени коментарите ти върху техните продукти.

 

 

С часове се разхождаш из супермаркетите, хилейки се пред камерите за наблюдение. Още една информация, която си научил от професията си: много скоро тези камери вече няма да служат само за хващането на клептоманите. Уебкамери, с инфрачервени лъчи, скрити зад фалшиви тавани и свързани с централния компютър, позволяват на дистрибуторите да се запознаят с навиците ти на пазаруване, благодарение на бар кодове по продуктите. Така те ще могат да ти правят специални промоции, да ти дават да опитваш нови продукти, да те ориентират гласово към твоите най-предпочитани рафтове. Съвсем скоро няма да има нужда да излизаш, за да пазаруваш: марките ще познават вкусовете ти, твоят хладилник ще е директно свързан с Интернета, те ще идват да оставят липсващите в хладилника продукти и целият ти живот ще бъде описан и индустриализиран. Не е ли прекрасно? Кажи добър ден на камерата. Тя е твоята единствена приятелка.

 

 

Току-що получи плик формат А4. Не трябваше да се отчайваш: някой се е сетил да ти пише. Отваряш го, вътре намираш странно лазерно фотокопие. Типографски знаци обозначават няколко цифри: „43 5.0 bg4 fr5 pse12 rj33 gm f 2, air 1 i/l ml dr55“. Има час и дата в горния десен ъгъл. Гледаш с недоумение. Измежду белите петна на сив фон, успяваш да разпознаеш нещо като око на извънземно, което те гледа втренчено, две ръце, начало на нос, а ето тук нещо, което прилича на ухо… Разбираш, че това е ехография. Това абстрактно произведение на изкуството е придружено с картичка. На нея е написано на ръка: „Това е първият и последен път, когато виждаш дъщеря си. Софи.“