Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (10)

9.

ПО ТОВА време окачаха огромни снимки на продукти върху стените, по спирките на рейсовете, по стените на къщите, по пода, по такситата, по камионите, по фасадите на сгради за ремонт, по банкоматите, във всички улици — дори и по селата. Животът беше превзет от сутиени, замразени храни, шампоани против пърхот и самобръсначки с тройни ножчета. Човешкото око беше изкушавано повече от всякога: изчислено е, че от момента на раждане до 18-годишната си възраст всеки индивид е изложен средно на 350 000 реклами. Дори и на входа на горите, в най-задънените селца, в изолираните долини, на върха на планините, по кабините на лифтовете, се сблъсквахме с логата Castorarna, Bricodecor, Champion Midas и La Halle aux Vetements. За погледа на хомо консуматус нямаше покой.

Тишината също беше на път да изчезне. Не можеше да се избяга от радиата, телевизиите, от рекламните клипове, които съвсем скоро щяха да се вмъкват между личните разговори по телефона. Това беше новата услуга, предлагана от Bouygues Telecom: безплатни разговори в замяна на рекламни послания, които ще прекъсват разговора всеки 100 секунди. Представете си само: телефона иззвънява, полицай ви съобщава за смъртта на вашето дете при тежка катастрофа, вие се разревавате, а от другия край на слушалката един глас пее: „С Carrefour винаги съм на плюс“. Асансьорната музика беше навсякъде, не само в асансьорите. Мелодиите от мобилните телефони озвучаваха влаковете, ресторантите, църквите и дори манастирите не можеха да устоят на амбиантния шум (истина е, лично съм проверил). Според гореспоменатото изследване, човекът от Западния свят е подложен на 4000 комерсиални/рекламни съобщения на ден.

Човекът вече живееше в пещерата на Платон. Гръцкият философ си беше представил хората, вързани с вериги в една пещера, наблюдавайки сенките на реалността върху стените на тяхната килия. Пещерата на Платон вече беше реалност: казваше се телевизия. Върху нашия катоден екран, ние имахме възможността да наблюдаваме една Canada Dry реалност: тя приличаше на реалността, имаше цветовете на реалността, но не беше реалност. Бяхме заменили Логос-а, с лога, прожектирани върху влажните стени на нашата пещера.

Стигнахме до тук само за 2000 години.