Фредерик Бегбеде
9,99 лв. (1)

Бруно льо Мюл си замина.

За него беше тази книга.

 

Щом стана така,

 

ще я дам на Клое,

която току-що дойде.

„Няма нито една причина, поради която новите тоталитарни режими да приличат на старите. Правителството, което използва сопа и екзекуционен взвод, методи като изкуствен глад, затвор и депортиране на народа, е не само нечовешко (в наши дни, това няма кой знае какво значение), то е — това може да се докаже — неефикасно. А в ерата на високите технологии, неефикасността е най-големият грях срещу Светия Дух. Една «действаща» тоталитарна държава е тази, в която върховният изпълнителен комитет на политическите ръководители и тяхната армия от директори биха имали контрол върху население от роби, което не би могло да им се противопостави, тъй като ще бъде пропито от любовта да им служи. В днешните тоталитарни страни, ролята възложена на министрите на пропагандата, на главните редактори на вестниците, на директорите в училищата, е да го накарат да я заобича.“

Олдъс Хъксли,

предисловие към „Най-добрият свят“^[1], 1946

„Налагат ни желания, които ни наскърбяват.“

Ален Сошон,

„Foule Sentimentale“, 1993

(стих от песента „Романтична тълпа“)

„Капитализмът надживя комунизма.

Не му остава нищо друго, освен да се самоунищожи“

Чарлз Буковски,

„Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба“, 1998