Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (25)

Възкресение

Станеш ли плажен спасител, променя се цялото ти отношение към живота. Научаваш колко е полезно да определяш целите си. Помага ти да прецениш кои задачи трябва да изпълниш. Поощрява те да работиш в екип и те учи как да разпределяш работата в него.

Слязох във всекидневната и намерих в умивалника хаос от мръсни чинии и купища пране, а децата ми се излежаваха на канапето като султани, чакащи да им поднесат шербет.

— Слушайте. — Щракнах копчето на телевизора и накарах сутрешното съботно предаване да замлъкне. Двете момичета вдигнаха очи към мен и захленчиха в хор. Накарах ги да замълчат като вдигнах ръка, все едно бях регулировчик с палка. — Ако не си размърдате задниците, тук ще заприлича на романа „Оливър Туист“. Плесници, бой с пръчки, миене на устата със сапун, бой с нажежен до червено ръжен, даване в приют…

Стояха като ударени от гръм.

— Да, дълго бях предана и любяща майка. Но бях такава, докато не осъзнах, че единственото, което получаваш в замяна на обичта и предаността, е счупени токчета на обувките или само един осиротял чепик, бримки на чорапогащите, изчезнал грим и самочувствие, по-ниско от коефициента за интелигентност на Парис Хилтън. Да не говорим, че цялото мъжко население под двайсет години в южното полукълбо опустошава хладилника ти. Седемзвездната майка я няма.

Подадох на едната кърпата за бърсане на чинии, а на другата парцала за прах.

— Откакто получих австралийската си диплома, работя като физиотерапевт на пълен работен ден. Следователно ще имаме правила. Нарушите ли ги, ще ви наказвам.

Тали ме изгледа с любопитство. Погледът й красноречиво питаше: „Това моята майка ли е?“

— Ето новите ви Божи заповеди. Ще ядете карфиол. Ще уважавате нуждата на майка ви от сън и ще се прибирате преди полунощ. Няма да имате сексуални връзки с индивиди с прякори Мъжагата, Зъба, Къркача или Паяка. Всъщност ще живеете в целомъдрие, докато не срещнете любезен, грамотен, възпитан мъж, за предпочитане с постоянна работа. И не пожелавайте единствения кашмирен пуловер на майка си и обувки от „Джими Чу“.

Единайсетгодишната Руби, която вече проявяваше първи симптоми на тийнейджърско неспокойствие, започна да мрънка. Затова конфискувах дистанционното на телевизора.

— Ако продължаваш в същия дух, никаква телевизия до края на деня. Така, докъде стигнах? Когато извикам от стълбите, че е време за училище, искам да скокнете като войници, а не да изчезвате в банята с боя за коса или депилатор. — И двете момичета ме гледаха, сякаш съм резултат от объркан опит по природознание. Но аз продължих: — В случай на изчезнали дизайнерски дрехи, бижута или сребърни прибори всяка майка има правото да претърсва и конфискува. Гаджета, прекарали в кухнята повече от седмица, трябва да имат адрес за препращане на кореспонденцията. Повече никакви татуировки и всевъзможни обици. Единственото, което позволявам да дупчите в къщата, е консервата с риба тон, която отваряте сутрин, за да приготвите собствените си сандвичи за училище. Разрешавам един час телевизия вечер, после сядате да учите. Тали, позволявам да излизаш един път седмично, и то в събота вечер. Вечерният час е в полунощ, не по-късно, иначе никакви джобни. Не само това, ядосате ли ме, по какъвто и да е повод, ще ви посрещна пред училище и ще ви прегърна пред всичките ви приятели. Най-вероятно по бикини. Освен това, ако още веднъж си спретнете купон без мое позволение, не само ще танцувам, но и ще си припявам и ще изиграя думите на песента с нахлузени на ръцете марионетки.

Тали, потресена от картината, понечи да протестира, но аз не й позволих.

— Руби, колкото до домашните ти любимци, не искам друга твар в къщата, която има уста. Или хриле. Или същество, което трябва да поддържам живо. Ако още веднъж забравиш да нахраниш Пухчо, ще го мариновам. А, и двете започвате уроци по музикален инструмент по мой избор и ще свирите пред целия ни род всяка Коледа. Ясно ли е? Сега гледайте! Онова там е машина за миене на чинии и о, чудо на чудесата, имате ръце, с които да я пълните! Слава на Бога! И последно, аз съм дяволски добра майка. Затова само ако ви хрумне да ме дадете в старчески дом след четирийсет години, ще преследвам като дух и двете ви.

Руби се възмути и излезе от стаята. Но за мое огромно изумление Тали се усмихваше. Усмивката й се разшири чак до ушите. После видях, без да мога да повярвам, как си надяна гумените ръкавици и започна да пълни миялната и да нарежда в умивалника по-големите съдове. Дългата й руса коса, вързана на блестяща конска опашка със стар гумен ластик, ми напомни на годините, когато беше по-малка. Пред очите ми тя отново се превърна в спокойното, общително момиче, което помнех, отпреди баща й да ни напусне.

— Тали — попитах аз, докато си наливах кафе. — Защо толкова се карахме тази година, как мислиш?

— Защото знаех, че ще го понесеш. Длъжна си. Ти си моя майка.

Приех го като комплимент.

— И понеже толкова си приличаме — додаде тя.

Последното наистина почувствах като комплимент. Усмихнах й се в отговор. Обичта помежду ни по чудо бе оцеляла.

Зърнах Сузи да прекосява задния двор, като леко се олюляваше, и излязох да я посрещна с горещо кафе.

— Махмурлук — промърмори тя.

— Ти да не си топка за боулинг? Я излез от утъпкания улей. — Повторих като ехо първите думи, които тя ми беше казала.

— Много смешно. — Тя допря ръка до челото си, за да притъпи болката. — Няма да повярваш…

— Повярвай ми, след всичко, което преживях през изминалата година, ще е истинско чудо, ако нещо ме шокира.

— Али ме целуна.

— Ал Кайда точка ком?

— Именно. Бяхме на купон в един нощен клуб и танцувахме до сутринта. Толкова е нежен. А какви шоколадови очи. Струва ми се, че си падам по него, Луси. Само дето нищо няма да излезе. Нося на врата си звездата на Давид, а той — мюсюлманска броеница. Ако станем гаджета, реколтата ще посърне, планетите ще спрат да се въртят около слънцето, пенисите на всички ще окапят и светът ще престане да съществува какъвто го знаем.

— Може и да потръгне. Стават и чудеса. Я погледни вътре.

Сузи вдигна черните си очила и надникна през отворения кухненски прозорец, а очите й се разшириха недоверчиво.

— Дъщеря ти ли мие съдовете?

— После ще пусне пералнята и ще ми помогне да огладя.

Сузи ме изгледа с възхищение и тържествено кимна.

— Браво — грейна тя. — Вече категорично излезе от фазата на майка мъченица. Питам се, на коя жена й трябва ореол? Само още един предмет за лъскане, нали? — Тя отпи признателно от кафето си. — Ами Локи? Призна ли му чувствата си?

— Боя се, че е обвързан за лодката си в здраве и болест и докато е в състояние да си купува бензин и рибарски мрежи. Или смъртта ги раздели. В сърцето му няма място за жена.

— Предупредих те, Луси-Лу.

— Мисля си, когато децата напуснат дома, да продадем къщите си и с парите да си купим лодка. Можем да я кръстим „Височайшите гащи на нейно величество“. И ще кръстосваме моретата с всичките си приятелки.

— Ще бъде нашият аквадизияк.

Разкикотихме се, а от короните на дърветата ни заприглася нестройният хор на кукабарите. Край с плаванията. Две самотни майки, радващи се на света. За един прекрасен и безгрижен миг повярвах на поговорката: „Как ще наречеш съпруг, който е изгубил деветдесет процента от умствените си способности, чувствеността и топлотата си?“

Разведен.