Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (4)

Плуването разрешено

— Твоята вътрешна декораторка? Шегуваш се. Май твоят човек е възприел израза „Влезе ли веднъж, ще ти хареса“ прекалено буквално.

— Като нищо сега я украсява отвътре. Нае Рене за една работа и…

— Ха! Изглежда кучката я бива само в една професия, и то най-древната.

Сузи ми наля нова чаша кафе, силно, черно и съживително. Тя отвори хладилника ми, за да потърси мляко, и пред очите й щръкна кутия с мухлясала китайска храна за вкъщи.

— Мразя да чистя проклетата къща. Едва-що си свършила и пак трябва да започваш, да кажем след два проклети месеца — пошегува се тя. — Но това е противно. Абсолютна отврат. Никоя уважаваща себе си хлебарка няма да припари тук. — След като си нахлузи гумени ръкавици, Сузи се завъртя из кухнята и засъбира всичко в пликчета, а оттам — в кофата за боклук. Почисти с прахосмукачката така основно, че за малко не изтръгна ламперията от стената.

Когато приключи с чистенето, огледа критично килера ми, а добре оформеният й задник се люлееше напред-назад като махало, облечено в дочен плат.

— Хм, госпожице Луси-Лу, изглежда сте пропътували целия път от Англия, без да осъзнаете значението на подходящите провизии. Попитайте Брук и Уилис… Прочутите изследователи на австралийската пустош — обясни тя заради озадаченото ми изражение, — кой загина в пущинака без храна и вода?… Нямай грижа. Ще отскоча до денонощния супермаркет. — С едно движение тя пренебрегна немощния ми протест.

Първата стъпка към сприятеляването с англичанка е да я накараш да загуби студенината си. За това са нужни минимум десет години. Австралийците, от своя страна, като цяло са толкова открити, чистосърдечни и естествени, че чувстваш, че настъпваш здраво газта на приятелството.

Когато на следната вечер Сузи отново ме намери фиркана и просната на пода („Не съм пияна. Само за малко си полегнах.“), вместо да ме укори ми предложи кафе и утехата си.

— Зарязали са те. Нормално е да се въргаляш пияна и да плачеш. Нормално е да не ядеш, да не спиш и да не взимаш решения. Трябва да не си редовна, за да не откачиш мъничко, миличка.

Съпругът на Сузи си бе отишъл преди осем години, когато дъщеря й Матилда била на две, а синът й Хийт на осем.

— Като отидох да се срещна с онзи адвокат за издръжката на децата, той съвсем делово ме попита имам ли някакви обвинения. Отвърнах му: „Да. Че всички мъже са негодници“ — „Не — подхвана наново костюмарят. — Имам предвид сериозни обвинения.“

— На което отговорих: „Да, че всички мъже, които съм срещала преди съпруга си, са също негодници! Само че не го знаех, по дяволите!“

Сузи отметна глава и нададе дрезгав смях от сърце, преди да приготви пилешки шницели за обяд и да повика всички деца, нейни и мои, да седнат на масата. Опитах се да й помогна, но Сузи изтъкна направо и съвсем по австралийски, че в сегашното ми състояние не може да ми повери и преброяване на бели мечки в тропиците.

— Само гледай да се напиваш единствено с хора, които няма да ти позволят да танцуваш гола на масата или да пробягаш училищния маратон, разсъблечена до кръста. Такива като мен, схвана ли, Луси-Лу?

Дъщерята на Сузи, Матилда, бе на същите години като Руби, затова, докато се възстановявах, двете момичета спяха ту в едната, ту в другата къща и ходеха на плажа. Сузи съвсем редовно започна да готви за всички нас и да ми носи неща от първа необходимост като шоколад и вибратори.

— Това е кадилакът на вибраторите, захарче. Може всичко, което поискаш.

— Страхотно. А може ли да пече великденски сладкиши и да диктува доклад за вулканичните скали, докато вади съдовете от миялната? — Попитах аз вместо отговор, просната по очи върху дивана.

— Брей, брей, брей. Това е добър знак — засия новата ми приятелка с ръце на добре оформените си бедра. — Май долавям нотка на хумор. Долавям ли искрица живот, госпожице Луси-Лу?

Още по-ободряващи от гозбите на Сузи бяха смешните истории, които ме изтръгваха от самосъжалението и нещастието.

— Когато заварих мъжа си с най-хубавата си пола от „Долче и Габана“, си изкарах ума, вбесих се, чак ме беше срам да го гледам. — Тя замълча, за да подсили ефекта от думите си. — Беше си обул чорапогащи и сандали! Как е могъл. Думата ми е: колко перверзно!

Чак когато децата си легнеха да спят, сядахме на терасата с чаши с горещо какао в ръце да съзерцаваме как среднощната луна проблясва по повърхността на морето и Сузи споделяше колко била потресена, когато съпругът й я изоставил заради друг мъж.

— Да се неначудиш, трябваше да отгатна, че копелето е педал. Сексът помежду ни бе жалка работа. Все едно между краката ти се е намърдал ленивец.

Аз я контрирах с истории за Джаспър. Как сме се влюбили един в друг, когато той беше футболист, а аз физиотерапевт на отбора. Как съм го лекувала от разтежение в областта на слабините… и как бе съвсем изтощен, след четири дни, прекарани в леглото. Оженихме се три години по-късно и веднага Тали се появи на бял свят. Наложи се Джаспър да се откаже от футбола след нова контузия в слабините. Но не негова. Изрита мениджъра на клуба в топките заради някаква отрицателна забележка, която отправил относно прилаганото от мен лечение. Клубът освободи и двама ни и оттогава насетне Джаспър е треньор.

— И бяхме толкова щастливи, докато на хоризонта не се появи Рене. Очевидно връзката им е продължила повече от дванайсет месеца. Явно Джаспър не ми е казвал досега, та по-лесно да получа инфаркт.

Сузи най-вече не можеше да разбере как съм се сприятелила с такава човекоядка като Рене. Разказах й за най-добрата си приятелка от завършването на университета насам, която почина преди шест години. Когато Маги оплешивя от химиотерапията и аз си обръснах косата, за да не се чувства самотна.

— Оказа се грешка — признах, отпивайки глътка горещо какао, — понеже тя приличаше на статистка от научнофантастичен трилър със Сигорни Уивър, а аз — на изтормозено яйце. — Смехът на Сузи ме окуражи да се впусна в подробности. Обясних, че Рене се е появила, когато скърбях, и как неустрашимостта и силният й характер ми помогнаха да не затъна в блатото на безмерната тъга. Водеше ме да пазаруваме дрехи, каквито бях престанала да нося, помагаше ми да освежа дома си. Свикнах за всичко да се допитвам до мнението й. Като си припомня колко бях съкрушена, виждам доколко необичайно бе приятелството ни. Рене беше мацка. Аз — нищо и половина. Тя носеше „Прада“. Моите дрехи бяха конфекция. Тя даваше вечери, на които сервираше гълъби и каберне совиньон, орехово масло, настърган пармезан и салата от цикория. Стратегията ми преди вечеря бе да наредя картички, с които уж ми пожелават бързо оздравяване, та гостите да си кажат, че съм била прекалено болна, за да готвя, очевидната причина да поръчаме готова храна.

— Исусе, проклетата кучка не е ли гледала сериала? Приятелите са на първо място! — възмути се Сузи. — Не е ли чела „Прекрасните тайни на вечното сестринство^[1]“? Приятелството те пази като чадър, когато завалят бедите.

Но докато гледах как Сузи ловко настанява децата в колата си, естествено приема задълженията си по поправките в домакинството, балансира чековата книжка с едната си ръка и сменя крушка с другата, не ми се струваше, че изобщо някога е имала нужда от чадър. Тази жена бе способна да спретне обяд, достоен за чревоугодници, докато наоколо й се мотаят всичките деца, плюс техните приятели и кой ли не още, дори и в хладилника й да има само крем против подсичане, пудра против мазоли и половин глава чесън. Докато аз давах мило и драго да изкупя вината си и правех метани на Тали заради заминаването на Джаспър, Сузи все едно бе навлякла фланелка с надписа: „Правих секс със съпруга ми и всичко, което ми остана, е това непрокопсано дете.“ Въпреки че жулеше къщата ми от пода до тавана, като се опитваше да я приведе в донякъде хигиеничен вид, похватите за чистене на Сузи в собствената й къща бяха да се преструва, че я боли глава, винаги когато нещо трябваше да се свърши.

— Децата трябва да се експлоатират. Бива ги за това и още как. Карам ги да побесняват, но ги карам и навсякъде другаде. Следователно е редно да са мили с мен, нали? — намига ми тя.

Всеки път, когато Тали ми се сопнеше или въртеше очи в ужас и се изскубваше от прегръдките ми, Сузи ме окуражаваше, че всички тийнейджъри са такива.

— Ще издействам ограничителна заповед децата ми да не могат да ме посещават в старческия дом. Осигурила съм си място в дом за пенсионери с повишена охрана. Освен това не преставам да им повтарям, че само най-ласкавите към мен деца ще впиша в завещанието си. Ако изобщо има такова… децата ти не бива да фигурират в него. Понеже съм с всичкия си, съм похарчила всичките си мангизи за себе си. Дяволски мила си към тази твоя Тали. Стегни се, жено.

— Не мога, Сузи. Баща им ги изостави. И всичко е по моя вина.

— Да бе, вярно, понеже си се оженила за светец. При първа възможност ще изпратя нужните документи да го канонизират — саркастично отвърна тя.

— Моя е вината — разсъждавах аз след дъжд качулка. — Държах се ужасно и необмислено. Обвинявах го, че сме се загубили, докато пътувахме с колата. Твърдях, че прекият път, по който се движим, удължава пътуването с един час…

Сузи се престори на ужасена.

— Ще извикам „Амнести интърнешънъл“.

— Ако не бях толкова заета да му опявам, щях да забележа, че съпругът ми е обладан от демон. И докато се развали магията, съм длъжна да глезя децата си, без значение колко трудно може да ми бъде.

— Но трябва да им поставиш някакви граници — настоя Сузи. Беше неделя сутринта. Ниската и разлата, ухаеща на апетитни гозби, къща на приятелката ми, от която се чуваше тракане на тенджери и тигани, изглеждаше като собственицата си — щастлива от житейската си участ. Сузи пикаеше в тоалетната в коридора, носеща надписа „родово седалище“. Както обикновено бе оставила вратата отворена. Австралийските жени не се срамуват една от друга, особено що се касае до телесните течности. Все пикаят заедно или си показват една на друга анатомичните си особености, докато клечат в храсталака. — На децата им трябва нещо, против което да се бунтуват — извика тя в опит да заглуши сифона.

— Баща им се разбунтува — възразих, надвиквайки шума от водата, докато съвсем по английски притеснена пристъпвах от крак на крак, без да зная накъде да гледам. — Достатъчно бунт за къщата ми, повярвай ми — въздъхнах, а гласът ми потрепери.

Сузи повдигна веждите си с цвят на карамел, докато изми, а после избърса ръце в крачола на джинсите си. Но стисна устни също така рязко, както вдигна и ципа си. Въпреки че сега бе фризьорка със собствен салон, като млада Сузи бе танцувала гола на фестивалите на плодородието по плажовете на Байрън Бей, посещавала бе семинари само за жени на тема фалоцентризма в литературата на двайсети век и бе родила, естествено заобиколена от посестримите си поетеси върху обрасла с папрат градина на тропически остров. Бе значително по-светска от мен. Но бях длъжна да следвам инстинктите си. А те ме съветваха да се превърна в майка орлица и да не наранявам повече и без това изтерзаното си потомство. Както си седях в кухнята на Сузи, обсебих лаптопа й, оставен отворен на масата.

— Време е да си покажеш печалния задник навън от къщата — постанови Сузи, докато разсеяно разбъркваше соса за спагетите с дървена лъжица.

— Навън ли? — трепнах аз и вдигнах разтревожено глава. — Не мога да излизам.

— Защо? — поиска да знае тя.

— Непоносимо ми е да гледам щастието на другите. Само на едно място се чувствам на място. На погребение. — Шегувах се само наполовина. Скръбта ми нямаше форма, но истински ме задушаваше. Сега, като не пиех и не спях по цял ден, чувствах непреодолима нужда да разбера как живеят Джаспър и Рене, да надникна в банковите му извлечения, за да науча какво са си купили за мансардния апартамент до пристанището, къде са отседнали при пътуването си до Бали през уикенда.

— О, Боже. Погледни уебсайта на ресторанта, в който я е водил миналата седмица. — Открих сметката по кредитната му карта. На екрана трябваше да се появи надпис: „За да продължите, ударете чело в клавиатурата.“ Знаех, че съм в лапите на някаква мания. Но Сузи заместваше групата за терапия на анонимните изоставени съпруги.

— Съвземи се, жено. Ревността те трови — отговори приятелката ми и с едно щракване затвори компютъра. — Престани да се тормозиш или жива ще те изям.

— Зная, зная — въздъхнах безнадеждно. — Джаспър казва, че съм любопитка, която си вре гагата навсякъде… Поне така твърди в имейлите до любовницата си.

— Четеш ли му имейлите? Хубава работа. — Тя се обърна към спагетите си върху печката. — Стига де. Ще водя момичетата на плажа преди обяд. Наредила съм на Тали да ни посрещне в един, за да обядваме, без извинения.

Тали мърмореше, че ще става вегетарианка, но Сузи бе убедена, че на децата трябва да се предоставя избор за обяд — спагети болонезе или да бъдат дадени за осиновяване.

— Чакай само да си сложа банските. — И пред очите ми приятелката ми се съблече както майка я е родила и с усилие се натъпка в черен „Спидо“. Макар и попрехвърлила четирийсетте, Сузи имаше мускулесто и стегнато тяло. Все се оплакваше от задника си. — Дупетата на еврейките са грамадни от векове, понеже е трябвало да пренасят покъщнината си на тях, докато са бягали. Държим я неразопакована до следващото гонение. — Но на мен ми се виждаше крайно привлекателна. — След половин час Матилда има час по спасяване.

— Спасяване ли? — Звучеше застрашително. Сякаш всичко в Австралия те дебнеше, та имаше нужда някой да те спасява.

— Курс за деца плажни спасители. Учат се да плуват, да карат сърф, устройват им състезания по бягане, най-вече ги възпитават на увереност във водата. — Стегна гъстите си, тъмни къдри в конска опашка и я завърза с ластик. — И вие с Руби идвате.

Изгледах я, сякаш току-що ме бе накарала да разцепя атома.

— Не мога да ходя на плажа.

— Защо, по дяволите, не?

— Ето ти съвсем напосоки избран списък от нещата, които мразя. Акули, медузи, да не мога да виждам дъното на морето, вълните. А, и плуването. Освен това плажът само ще ми напомни за Рене. И колко искам да стане плячка на раците.

Сузи имаше одухотворено лице, създадено за смях, буйна коса и тъмни очи, които заблестяваха ярко особено когато кажех нещо, което я дразнеше.

— Всичко ти напомня за Рене, глупачето ми. На това трябва да се сложи край.

Подкара ме през общия ни заден двор, влязохме в къщата, където тя разрови прането, за да ми намери някакви чисти дрехи.

Тали ни гледаше презрително, докато бавно дъвчеше кичур от русата си коса, облегната на рамката на кухненската врата. През изминалата седмица беше забърсала някакъв сърфист по прякор Къркача (понеже фамилията му беше Хенеси) от по-горния клас в нейното училище. Единственото му забележимо умение бе способността да опустошава каквото му попадне пред очите в магазина за хранителни стоки. Отбиваше се след каране на сърф рано сутринта и поглъщаше всичко в хладилника, което не можеше да му се опълчи.

— Нали няма да водиш майка ми на плажа? — благоволи да продума Тали. — Не си е бръснала подмишниците и не си е мила косата горе-долу от три седмици. Да го кажем иначе: ако тази моя роднина влезе в къщата на ужасите на някой лунапарк, ще излезе с предложение за работа.

Къркача изцвили, преди да изсумти:

— Добрутру. К’во ста’а? — Усещането да слушаш как гаджето на Тали се бори с майчиния си език бе като да гледаш безценна китайска ваза в ръцете на дете, което сега прохожда. — Супер кльопачка.

— Майка ми се е отказала от живота — осведоми го дъщеря ми с нужното презрение. — Като всички неудачници.

Изкушавах се да изтъкна, че съм се отказала заради нея. Изгубих фигурата си, спокойния сън, интимността, способността да нося бикини, стегнатия си задник, престижната си работа като физиотерапевт и най-хубавите години от проклетия си живот. Но не отвърнах нищо. Вместо това, пришпорена от присмеха на дъщеря си, се изскубнах от пижамата, си, която бе станала за мен втора кожа седмици поред, нахлузих шорти и фланелка и казах:

— Да вървим, Сузи.

— Страхотно! Виж се само! — вместо сбогом извика тя.

С привиден ентусиазъм закрачих след новата си приятелка по коридора, като тайничко се питах какво се бе случило с мен. Ако се видех за първи път, щях да си кажа, че съм пълна скръб. Жалка до мозъка на костите си. Но край! Грабнах хавлията и шапката си за слънце, твърдо решена да бъда по-лицеприятен пример за дъщерите си.

Откъде да зная, че скоро щяха да боготворят земята, по която стъпвам…