Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (28)

Благодарности

Писателите си изкарват хляба с лъжи. За да смеся истина и измислица ми помогнаха следните хора, на които благодаря.

Сестра ми Елизабет и най-добрата й приятелка Тарсия Колесников, че положиха изпит за бронзов медал вместо мен и вместо мен изтърпяха синините по бедрата и счупените ребра. Благодаря също на приятелите си от Кронула Тони, Уейн и Бианка Мун, че ме представиха на групата сърфисти, ръководещи се от девиза: „Колкото си по-стар, повече те бива“. На Мартин Дилън, бившия председател на клуба по сърф на Северна Кронула, който ми обясни защо австралийците си пъхат плувките между бузите на задника и за всичко, свързано с морето.

Че ме научи на местното наречие благодаря на Ник Хензъл (физиотерапевт), Тай Веси (естонец), Руби Амхаз (ливанец), Джейн Белсън (адвокат по разводите) и Джейми, Дани и Али Фелбър (тийнейджъри). За тънкостите по отглеждане на змии от безопасно разстояние благодаря на сестра си Джени — херпетолог. (Третата ми сестра Каролайн не ми оказа помощ, но не й търся отговорност, понеже роди наскоро.)

Отправям признателността си към моята издателска група — прозорливата Франческа Ливърсидж, Лари Финли, Маги Сийл, Карън Рийд и Лора Шерлок, мои агенти, Ед Виктор и Ерейни Фокс и домораслия ми коментатор Джефри Робъртсън. Благодаря и на Пени Крос за ценните съвети и на Натали Периконе, която дари значителна сума на Института по съвременни изкуства герой от романа да носи името й.

Очаквам скъпите ми приятелки на борда на „Височайшите гащи на нейно величество“.

И най-сетне благодаря на скъпите си деца Джулс и Джорджи, че не пожелаха някой да ги осинови.