Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (26)

Бронзовият медал

Океанът беше като течен тюркоаз. При последния ми опит морето беше бурно и страшно. Днес вятърът бе стихнал и водата изглеждаше примамлива и невинна. Застанала на стартовата линия, се взирах в останалите, които щяха да положат изпита за бронзовия медал. Австралийските момчета са от по-добро тесто. По-високи, по-здрави и по-щастливи, нахлузили плавници на краката си. Сред тълпата от мъжаги стоеше Шардоне. И сочеше към мен.

— О, Боже. Вижте кой е тук. Смотаната англичанка — Шардоне презрително уведоми новия капитан на клуба.

Престанах да обръщам внимание на Шардоне и се съсредоточих върху шамандурата, закотвена далеч зад прибоя. Когато изпищя свирката и хронометърът зацъка, се втурнах напред като торпедо. Водата бе толкова топла и копринена, че напредвах с лекота. Този път се оставих вълните да ме люшкат, ръцете и краката ми се движеха в хармония, а душата ми пееше. Близо до шамандурата дълбините не криеха страховити сенки, водата отразяваше слънчевата светлина и я превръщаше в милиони искри.

Пробягах четиристотинте метра и преплувах двестате за по-малко от осем минути. След като изпълних следващата си задача: да спася от удавяне стокилограмов мъж като по учебник, адреналинът ме пришпори и за нула време бях на брега.

Откъм специално пригодения навес, да не би да хванат рак на кожата, Сузи и Ал Кайда точка ком ме чакаха на сянка. Прекосих с тичане плажа и се проснах в краката им запъхтяна. Подкачих Сузи, че се е издънила на нейния изпит, но с Али бяха заети да изследват любовта си.

— Али ще ми дава частни уроци — палаво ме осведоми тя и се освободи от страстните му обятия. — Не ти ли се струва, че той прилича на втория ми съпруг?

— Колко пъти си била омъжена? — попита Али и я целуна по носа.

— Само веднъж… — ухили се Сузи.

Както си лежах под слънцето и се опитвах да успокоя дишането си, наблюдавах как Шардоне пляска отчаяно из водата, преди позорно да я извлекат спасителите с надуваемата си лодка.

— Дреме ми за проклетия изпит — сопна ми се тя, когато прехвърча покрай нас, окичена с водорасли до неузнаваемост. — Локи ще се погрижи да го издържа. Ще направи к’во ли не за мен — изграчи тя.

— Само ако си отвориш косматата розова чекова книжка — иронично се обади Сузи.

Половин час по-късно президентът на клуба ни връчи бронзовите медали и дипломите на спасители. Гордо притиснах до гърдите си моите. Но само с едного исках да споделя радостта си. Когато скочих в колата на Сузи, дори нямаше нужда да ме пита къде искам да ме закара.

Въздухът бе наситен с аромата на плумериите, които се полюшваха на лекия бриз, гъделичкаха краката ми и сочеха пътя ми покрай самотния естуар. Косата ми бе цялата в сол. Носът ми течеше. Цялата бях в лунички и морави синини. Като се смеех, ме болеше, което означаваше, че съм си счупила ребро. Стенех от болки, но пък никога не съм била толкова въодушевена. Ярката плесен, покриваща стволовете на дърветата покрай брега на залива Бъраниър, бе във всички цветове на дъгата.

— Мъртва съм, та оттатък. Сигурно съм единствената на света, получила посмъртната си награда лично.

Локи се изправи. Намасляваше дървото на старата си лодка. Потната му риза бе залепнала за къдравите косми по широките му гърди. Хвърли поглед към медала на врата ми и видях как мнението му за мен се издигна със скоростта на ракета.

— Да ме вземат мътните. Все пак успя! — И бях възнаградена с възторжен удар по гърба.

— Не ме пипай! От плуването раменете ме болят. Изобщо никъде не ме докосвай. Прасците ми са като камък от тичането в пясъка. Китките ми парят от стискането на дъската. Сухожилията ми горят. Гърбът ми е като цимент. От неопрена ми се престърга гърдата. Бедрата ми се изподраха, а задникът ми е син от друсането на дъската по вълните. Дори ушите ме болят, затова и не помисляй да ми шепнеш нежности. Единствено не ме болят лявата мигла и дясната ноздра.

Очите на Локи дяволито блеснаха.

— Сигурно друга част от теб е останала здрава и мога да я докосна.

— Повярвай, ако някога се разделим, първото, от което ще се оплача на адвоката ми, ще бъде всичкото това мъчение, докато взема диплома за плажен спасител.

Локи повдигна едната си вежда.

— Аз пък ще възразя, че като те убедих да тренираш, ти попречих да се удавиш в собствената си печал.

— Е вече няма нужда да ме спасяват.

— Имаш право… — промърмори тихо Локи. — Аз, от друга страна… май ти дължа стекче бира.

— То не е ли обичайната такса, когато спасиш някого?

Промърмори нещо, изсумтя и запристъпя от крак на крак.

— Ами… да.

— И от какво точно те спасих?

— От самия мен. Заради теб реших да съм откровен с Раян. Дори само заради удоволствието да кажа на Шардоне да се разкара.

За първи път в живота си на празнодумка не се опитах да запълня с притеснено бръщолевене неловкото мълчание.

— Нали знаеш колко исках да ме погребат с шортите ми на сърфист? Е, хрумна ми, че трябва някой да присъства и да види, иначе какъв е смисълът?

Бризът си играеше с изпъстрените със слънчеви петна листа на евкалиптите. Пулсът на лятото туптеше навсякъде около нас, приливът нежно галеше скалите, жужаха цикадите. Морската омара бродираше във въздуха копринени шарки. Джак Маклаклън не бе способен да произнесе думата „любов“. Но очите му говореха вместо него. Както и тялото му. Видях го как вдигна ръка и помаха бавно. Имаше нужда от помощ — това бе сигналът.

Отвърнах — съобщението прието. Засмях се.

— Ох. Олеле. Не ме разсмивай. Боли ме, като се смея. Между ребрата.

— Леле! Може и да си счупила ребро, Луси.

Локи ми помогна да легна и коленичи до мен. Топлината от високата трева ми се стори като приятелска прегръдка.

— Виж. Заслушай се. Почувствай. — Слънчев лъч проблесна по лицето му. — Знаеш процедурата. Първо огледай дали се движи гръдният кош. — Усетих как погледът му обгръща гърдите ми. — След това с бузата си провери дали удавникът диша. — Горещият му дъх опари устните ми. — Провери големината на зениците, дали реагират на светлина и движение. — Приковах поглед в морскосините му очи и почувствах как се измести центърът на целия ми свят. — После провери дали удавникът не е ранен. Търсим отоци, сочещи за счупване. После отново виж дали диша. — Той леко прокара ръце по голата ми кожа. — Най-накрая прегледай дали няма счупване на таза. — Той ме погали по корема и аз се протегнах и извих в дъга като котка. Следобедните лъчи играеха по телата ни. — Познава се, ако има болка при движение.

— Това движение е доста необичайно — промълвих, чувствайки уголемяващата се буца в късите му панталони. — Май се надига не само приливът.

— Разбира се, ерекцията е признак на контузия на гръбнака.

— Е, беше безгръбначен да се оставиш Шардоне да те шантажира толкова време.

— Но сега реших да й кажа къде да върви… та гръбнакът ми си е на мястото. — Той ми се усмихна дяволито.

— Джак Маклаклън, аз съм шокирана.

— Шокът се лекува като вдигнеш краката на удавника, но главата да остане на равнището на сърцето. Пази го от резки промени в температурата. — Той притисна топлите си бедра към моите, после се надвеси и ме целуна. — Дишането уста в уста се съпътства със сърдечен масаж — каза Локи и с едно рязко движение свали сутиена на банския ми.

— Какви ги вършиш?

— Външен масаж на гръдния кош, процедура, изискваща ритмични движения… — Докато нежно галеше гърдите ми, той отново ме целуна. Потреперих и почувствах, че сладката възбуда в мен става все по-силна.

Една сврака изграчи дълго и протяжно.

— Джак. — Прошепнах името му с предпазливостта на дете, за първи път произнасящо дадена дума. Но възхитителната влага, обливаща слабините ми, подсказа, че в момента приказките са излишни. Когато се сгуших в него, ме удари по гърба, и то съвсем не на шега. Не се отдръпнах и той ме целуна по-силно. Хвана ме с ръце за косата и издърпа назад главата ми, от което гърдите ми щръкнаха и той ненаситно ги захапа.

И така, скрити в слънчевото заливче, благоуханният следобед се стопи в страсти и тих смях. Когато Джак Маклаклън проникна в мен, всяка клетка в тялото ми се нажежи до бяло и в този миг на безподобно щастие забравих всичките си болежки.

Любовта е като да се удавиш. Прекрасно чувство, щом престанеш да се съпротивляваш.