Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (21)

Сигнал за спешна евакуация

Накъде бе тръгнала? Нечовешкият поток от коли профучаваше покрай мен, равнодушен към нещастието ми. Южнякът беше в стихията си. Дъждът ме шибаше по лицето. На мътната светлина на уличната лампа отново и отново набирах номера на Тали. Никакъв отговор. Тишината падна като гилотина. Токовете на сандалите ми чаткаха по голите павета и отекваха из пустите улички.

Има категорични предупредителни сигнали, че вашата дъщеря ви мрази: 1) Мълчи нацупена. 2) Заключва вратата на спалнята си. 3) Изчезва от къщи, без да остави адрес, на който да й изпращате кореспонденцията.

Къде беше детенцето ми? Ами ако е отишла да плува? Или пиеше шампанско? Сетих се за сериозните предупреждения на Локи за комбинацията от двете. „Плувците, пили алкохол, обикновено повръщат, вдишват повърнатото и се удавят.“

Вчера четох в новините от Министерството на външните работи на Англия, че само миналата година в Австралия са загинали петдесет и девет британци, което правеше страната втората по опасност туристическа дестинация след Афганистан. От убити от маниаци стопаджии и флотилии от медузи, причинили алергичен шок, до нападения на крокодили и ухапвания от отровни змии… в Австралия можеше да умреш по повече начини, отколкото където и да е другаде по света.

Телефонът ми звънна. В бързината си да отговоря си счупих един нокът. Беше Джаспър. Съобщи ми, че отива да претърси центъра около гарата и Кинг Крос, в случай че е решила да напусне града. Рене щеше да чака вкъщи с Руби.

— Добре — промълвих. Нервите ми бяха опънати до скъсване.

Вятърът ме пронизваше, докато вървях по булеварда и отчаяно надничах през витрините на кафенетата. С всяка стъпка се сещах за всичко, което не бях казала на скъпата си дъщеря. Например никога да не се храни на място, носещо името „Сядай и плюскай“, като се взирах в мрачните дебри на кулинарния коптор. Или да не вечеря във въртящо се или плаващо заведение. Да си избира маса близо до сервитьора. Но с кого щеше да вечеря? Измъчваше ме всичката жизненоважна информация за света, която щеше да й е нужна, а аз не й я бях дала. Като че мъжът лази в краката ти само за да погледне под полата ти. И ако успее, тя трябва да го ръгне в тестисите с електрошок. Замислих се, бях ли я предупредила да не излиза с мъж, който се реши настрани, за да скрие плешивото си теме? И да не се доверява на онзи, който казва „имай ми доверие“. Знаеше ли тя, че презервативите не осигуряваха безопасност на сто процента? „Например, Тали, баща ти беше с презерватив, когато падна от леглото и си навехна глезена…“ Не бях й казала и че хората използват хумора като защитен механизъм, за да прикрият ужаса си.

Отново бях стигнала до главната улица. Краката ми се движеха в ритъм с майчинската ми мантра. „Не тичай с ножици в ръка. Проверявай дали консервите със сьомга не са нащърбени, от такива се хваща ботулизъм.“ Велики Боже, че тя изобщо знаеше ли какво е ботулизъм? „Като взимаш душ, издърпвай перденцето вътре във ваната, за да не мокриш пода. Никога не използвай електрически уреди близо до вода.“ Натиснах бутона за смяна на светофара. „И бъди решителна. По средата на пътя има само премазани животни.“ Бутнах вратата на кръчмата от другата страна на улицата и огледах безразличната към страданието ми тълпа. Несъмнено мястото гъмжеше от сексманиаци, вършещи общественополезната си дейност да съветват избягали тийнейджърки. Влязох в полумрака, като продължавах да говоря на дъщеря си. „Не се омъжвай за бъдещето си. Сама го изкови.“ Последното бях научила по трудния начин. „Нито се жени за пари, Тали. Нека сватбеният ти обет бъде да обичаш съпруга си, да го уважаваш, но и да ти отговорят със същото. Носи панталоните си, мила дъще, в края на краищата ти ги переш и ги гладиш.“ Исках да я предупредя, че бракът не е отговорът. Той е само началото на хиляди въпроси, като: какво толкова видях в този мухльо?

Вече плачех. Хълцах колкото ми глас държи. Стомахът ми се преобърна, щом се замислих, че през изминалата година като майка бях пълен провал. Обсебена от собствените си рани и драми, не се доверих на майчинските си инстинкти. Предадох дъщеря си. Безценното си съкровище.

 

 

При опасност на брега сигналът за спешна евакуация е да вдигнеш над главата си карирания в червено и бяло флаг, изпънала вертикално ръце. Радиосигналът е „спасете ме, спасете ме, спасете ме“. Повече от всичко се нуждаех от помощ, понеже бях в сериозна опасност от удавяне.

Блъснах вратата на клуба по сърф, подгизнала до кости и с подивели очи. Локи седеше на бюрото си сред кръг от светлина, заобиколен от пълзящи сенки. Вдигна враждебно очи и размаха заплашително химикалката си, все едно беше кинжал. Но когато видя изтерзаното ми лице, разтревожен скочи на крака.

— Изгубих Тали — извиках с истеричен от паника глас.

Набързо му разказах какво се случи, включително и унизителната подробност, че майка и дъщеря делят едно гадже.

— Имаш ли снимка на Тали?

Извадих една от портфейла си и той я сканира на компютъра си. После Локи набра телефона на влиятелен член на клуба. Така задейства верижна реакция, въпросният член позвъни на други, а те — на трети. Снимката им бе разпратена по електронната поща. Скоро групи из цялата околност щяха да търсят дъщеря ми. Вече се тресях неудържимо, треперех от страх, а не от студ. Локи ми тикна в ръцете сухи дрехи и хавлия, както и горещ и сладък чай — като последния път, когато ме спаси.

Щом се преоблякох и се поуспокоих, той ме хвана за раменете и ми заговори бавно и ясно. Гласът му бе рязък, напомняше ми на военен офицер, който съобщава на нечия съпруга, че мъжът й е загинал, докато е изпълнявал дълга си.

— От седмици душа около онова гадно англичанче. Стори ми се чудно, че си живее толкова добре без видими доходи. Тръгнах по хотелите, за които разни отрепки ми съобщиха, че е работел. Излезе, че Себастиян си сменя самоличностите като змия кожата си и ги изоставя сбръчкани и сухи, както хората, които е измамил. Днес отворих документа как е платил таксата си за бронзовия медал. Оказа се, че с чек, издаден от компания с име „Начин на живот“. Говори ли ти нещо?

— Не.

— Мой приятел адвокат надникна в нея. Салони за фитнес и красота с основен акционер Рене Крейвън.

— Какво? — Чудовищността на думите му ме накара отново да седна. — Не може да бъде! Рене дори не го познава. Искам да кажа, че днес отначало даже не се сети кой е… Тя… Той…

Стомахът ми се преобърна, а сърцето ми заби още по-силно. Кръвта така бързо потече, че почти усещах как се трие във вените ми.

— Като адвокат вярвам в почтеността на съдебната система, дори и да се налага да подкупваме и мамим по пътя към победата — продължи Локи. — Моя приятелка работи в местната банка. Помолих я да извърши някои не твърде законни проверки от мое име. Излезе, че госпожа Крейвън е превеждала пари в сметката на Себастиян на различни интервали през изминалите три месеца. Май Рене и Себастиян са ортаци.

— Руби! — ахнах. — Руби е сега с нея. В къщата ми. Сама. — Ако ми беше останал гръбнак, по него щяха да плъзнат тръпки. Но, разбира се, нямах. Бях се превърнала в мекотело.

Ето още нещо, на което трябваше да науча Тали. Каква е разликата между плъх и младо гадже. Единият е космат и мързелив, гризе отпадъци и разнася болести, а другият е напаст.

Локи ме грабна за ръката и двамата хукнахме към вратата.