Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (2)

Внимание акули

Да живееш с дъщеря тийнейджър е все едно да съжителстваш под един покрив с мюсюлманин фундаменталист. Майка ли си, не ти е позволено да танцуваш, да пееш или флиртуваш, да се смееш гръмогласно или да носиш къси панталонки. Да не говорим да дебнеш избягалия си съпруг — ето защо се промъквах през прозореца на спалнята си в един часа сутринта.

Само за трийсет минути стигнах до града с колата в този час на нощта, шофирайки по брега на Ботаническия залив и потъналото в светлини летище. Още по-лесно бе да вляза в хотелската му стая. Все пак му бях съпруга. Докато застрашително залитах на чудовищно високите си токове — приличах на прохождащо дете, стъпващо за първи път върху лед — обясних на администратора, че съм прекарала вечерта с приятелки и понеже е много късно (уместно пиянско кикотене), най-добре да не будя благоверния. Служителят се ухили съзаклятнически, погледна фамилното ми име върху кредитната карта и ми даде резервния ключ.

Тирадата, която си бях приготвила колко много го обичам и как ужасно ни е нужен, задави гърлото ми, щом светнах лампата на номер 156 и в леглото пред очите ми лъснаха две тела. Отчаяно се надявах да съм влязла в погрешна стая, но от смущение гърлото ми пламна.

— Джаспър?

Главата му с разрошена от съня коса се подаде изпод завивката с присвити заради светлината очи. Но, аз се втренчих във втората глава. Усмивката, която жената ми отправи, бе по-неискрена и от на адвокат.

— Уф, здрасти — промърмори тя.

Обгърнах с все сила тялото си с ръце и се опитах да задържа ужасната болка вътре в себе си. Стаята се люшна като лодка насред буря. Нужна ми бе спасителна жилетка или пояс — „понеже в стаята нямаше мъже“, както би отбелязала саркастично най-добрата ми приятелка Рене. Само дето в леглото до нея имаше един и той бе собственият ми съпруг.

— Рене? — Разтърсих глава, сякаш ме бе нападнало ято пчели. Всичко ме болеше, като че нервите ми бяха оголени от край до край и изложени на атмосферните условия. Заплаках беззвучно. Най-сетне не можех вече да се сдържам и от гърдите ми се откъсна сподавено ридание. Джаспър скокна на крака и с отворени обятия се запъти към мен.

— По дяволите. Мътните го взели. Съжалявам, Луси. Все не намирах подходящ случай да ти го съобщя.

— Да — добави Рене. — И двамата сме съкрушени. — Но гласът й не прозвуча извинително, а погледът й режеше като лазер.

Като че някой бе извадил предпазителя на граната. Инстинктивно отстъпих назад. Съпругът ми протегна ръце към мен в жест на помирение, но аз му се изплъзнах, изненадана в засада от болезнени картини в паметта: Рене ме подпитва как върви бракът ми; Рене, която се опълчва срещу него, утешава ме и ме подкокоросва да му сложа край; Рене, която ме уверява, че „чашата е наполовина пълна“, а не „полупразна“ и ме съветва да преоткрия живота без Джаспър. Тази жена бе достойна ученичка на Мата Хари.

— От… кога? — Гласът ми звучи като отчаян шепот.

Физиономията на Джаспър е безизразна като циферблата на счупен часовник. Когато се срещнахме за първи път, лицето на любимия ми грееше от пламенни чувства. Гъвкавото му тяло искреше от чиста атлетическа енергия. За мен бе като кристализирала светлина. Но мъжът, който се бе изправил пред мен, бе смазан от угризения. Припряно уви около кръста си една хавлиена кърпа.

— Рин, искам да кажа Рене, дойде да декорира кабинета ми, спомняш ли си? След като се справи така отлично с къщата ни…

Сякаш ме заляха с кофа леденостудена вода. Беше преди малко повече от година. Като в калейдоскоп изведнъж всички парченца си дойдоха на мястото — съвпадението, че най-добрата ми приятелка и съпругът ми често ходят в командировка по едно и също време. Консултациите в неговия офис късно посред нощ. И през всичкото време Рене се навърташе около мен и ме придумваше да споделям с нея, което правех с охота, понеже й вярвах напълно. И всичките психологически боеприпаси, с които я бях екипирала, бе използвала да разпалва и съблазнява съпруга ми.

А в прелъстяването Рене бе в стихията си. На много купони съм я виждала в действие: как леко докосва ръката на някой мъж, големите й, влажни очи, с които го гледа, докато го пита: „Щастлив ли си?“ Мъжете не мерят температурата на чувствата си така често както жените. Това не е въпрос, който попада в обсега на радара им. „Ами, да, предполагам“ е неизбежният отговор. „Нима? — тя свива съчувствено устни. — Истински щастлив?“ Тогава за миг ще остави плячката си, ще се замисли и ще сведе очи към сочните си гърди, гърди, от които никога не е сукало ревящо бебе, и той ще започне да се съмнява. „Е…“, той ще замълчи за миг точно преди да я хване за ръката. О, Боже, колко деликатна изглежда дланта й в силната му лапа. Френският й маникюр никога не е бил загрозяван от белина или градинарска лопата. Изминали са двайсет години, откакто за последен път сама си е измила косата.

Наблюдавах я как кокетира с безброй мъже през петте години, през които я познавах. Тя приемаше поговорката „Морето е пълно с риби“ така буквално, че можеше да кандидатства за разрешително за промишлен риболов. Само не можех да повярвам, че е впримчила скъпия ми съпруг. Или че възлюбеният ми мъж си е паднал по нея, налапал е куката, стръвта, че и тежестите.

— Добре де — заговори отново Джаспър. Гласът му сякаш идваше от безкрайността. — … После действително се сближихме, докато тя ме съветваше как да осъвременя компютъра си.

— Да, сигурна съм, че е особено отзивчива към потребителя — изстрелях в отговор, след като установих точно кои мои гласни струни издайнически треперят. Съпругът ми бе изрекъл достатъчно плъзгави лъжи, можеш да се пързаляш със зимни кънки отгоре им. Но мисълта за смайващото предателство на „най-добрата ми приятелка“ вледеняваше кръвта ми. Тя бе Яго за моя Отело. Брут за моя Цезар. Цялата пламвах, като си помислех за тайните, които й бях споделила за сексуалния ни живот.

— Виж, Луси, ние двамата така и така станахме като брат и сестра — обади се окаяно Джаспър.

— Къде? В Тасмания ли? Брат и сестра спят заедно и им се раждат две деца? — попитах недоверчиво. — Вижда ми се някак незаконно.

— Не прелюбодеянието е причина за провалянето на един брак — додаде Рене с отработеното си котешко мъркане. — То е само симптом.

Озадачена, разрових спомените си. Кога Джаспър бе започнал да се отдръпва? Точно преди година… точно когато Рене започна да работи за него. Бе станал сприхав и раздразнителен и отсъстваше все по-често. Отначало предположих, че е заради напрежението в работата, но в живота му се появиха празноти, промеждутъци, за които не можеше да даде обяснение. Трябваше да доловя признаците, когато ми подари тава за печене на хляб за деня на Свети Валентин вместо предизвикателното бельо, което бях поискала. Започна да се преструва и в леглото. Правеше се на заспал, за да остане безчувствен към ласките ми. Това, което се случваше помежду ни в леглото, наподобяваше фиаско. Е, любехме се от време на време, но докато някога впиваше очи в моите и ме уверяваше колко ме обича, сега ги държеше затворени или вперени във възглавницата.

И не само в секса загубихме интимността си. Прегръдките, след като свършехме, останаха в миналото. Докато някога се гушкахме на канапето и той ме целуваше без явна причина, изведнъж установих, че страдам от липсата на топлота. Освен това престана да решава и кръстословици с мен, което значеше, че не мога да отговоря на никой от спортните въпроси. Когато престана да ми носи чай в леглото в неделя сутрин, ме обхвана злокобно чувство, но се залъгвах с мисълта, че сега, когато децата обсебват значителна част от живота ни, тази промяна е нормална. С ум, мъждукащ като четирийсетватова електрическа крушка му повярвах, че не ми показва сметката за втория мобилен телефон, понеже службата му я плаща, а не защото не иска да я видя. По дяволите, изобщо нямаше да се чувствам не на място сред степите на Серенгети. Как можех да съм толкова глупава? Все едно скачах с бънджи, ала без въже. Но край. Станах корава като стомана. И преди бяхме преживявали тежки времена, но оцелявахме. Да му се не знае, щом изтърпяхме осем месеца с бебе, виещо от колики, щяхме да се справим и с това, да го вземат мътните.

За миг забравих, че съм облечена като застаряваща проститутка, а клатушкащите ми се високи токчета бяха най-стабилната ми част.

— Ти — креснах към Рене, пронизвайки въздуха в нейна посока — Не искам да те виждам, докато си жива. Джаспър, ти си идиот. Допуснал си това, това… — не можах да измисля подходящия епитет за нея — чудовище да те съблазни и да те отнеме от нас. Но ти прощавам. Криза на средната възраст. Няма как да е друго. Децата… — Като се сетих за Руби и Тали, очите ми се наляха със сълзи, но не им позволих да потекат, да не би съпругът ми да се изкуши да ги избърше с молба за развод. — И децата и аз те обичаме. Съжалявам, ако съм те разочаровала. — Погледнах към Рене, която скръсти дългите си, изящни ръце под главата си върху ленената възглавница. — Ще отслабна.

Самоотверженият стремеж на една жена да бъде мацка означава, че няма намерение да прочете нито една дебела книга. Въпреки че бе възпитаница на най-елитните английски пансиони, книгите й бяха адаптирани, а колекцията й от дискове с музика се състоеше от компилации.

— Джаспър, зад гърба си имаме цяла история. Толкова общи неща ни свързват. Не само децата. Мога да те направя щастлив отново… — изтърсих. — Обещавам. Събери си вещите и се прибери у дома, при нас.

— Лусинда??? — Гласът й бе хладен като чаршафите, които съпругът ми цапаше всяка нощ срещу петстотин долара. — С Джаспър ще живеем заедно. От цяла вечност се опитва да ти каже…

Болезнено осъзнах, че възможността за работа в Австралия е била неговата стратегия за бягство. Бе планирал напускането на семейството да съвпадне с новата му работа. По този начин щеше да избегне всякакви сцени и взаимни обвинения. Щеше да ни напусне привидно заради работата, а после щяхме да останем разделени за постоянно. Когато заявих, че ще тръгнем с него, с куфарите, бохчите и две нацупени деца, очевидно съм осуетила коварните му планове.

А може би Джаспър наистина се бе поколебал да разбие живота на дъщерите си? Само дето безмилостната Рене, заблуждавайки ме, че отива на леководолазна почивка, го бе последвала. Жестоката й постъпка ме оставяше без дъх. В огледалото на хотелското легло приличах на жертвата от филм на ужасите, която току-що е видяла Звяра. Но вместо да запищя, усетих как гневът ми започва да кипи, като съскаше и хвърляше пръски върху невидимата печка. Започнах да обстрелвам Рене с възглавници, книги, обувки, всичко, което ми попадаше под ръка, докато силните ръце на съпруга ми не ме усмириха.

Рене изобщо не реагира. Гладката кожа на бузата й едва потрепна веднъж и тя прекара пръстите си с безупречен маникюр през абаносовочерния си бретон а ла Луис Брукс^[1].

— Мисля, че е време да си тръгваш — кратко каза тя.

И тогава осъзнах абсурдността на ситуацията и гръмко се разсмях. Превивах се на две в пристъп на веселие колкото неочаквано, така и изумително.

Когато се изтощих съвсем и се почувствах изцедена от силните чувства, Джаспър нахлузи някакви дрехи и ме поведе обратно към колата ми с обещанието да дойде да ни види на обяд на следния ден, да се сдобрим и обсъдим ситуацията. Сякаш на автопилот запалих двигателя и подкарах вцепенена от шока. Но през дългия път на юг пред очите си виждах Рене, със самодоволен вид на котка, глътнала канарче.

Чашата ми не бе нито наполовина пълна, нито наполовина празна. Преди всичко не бях поръчвала питието.