Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (18)

Масово спасяване

Заблъсках задната врата на Сузи, сякаш ме гонеше глутница побеснели динго с пяна на устатата.

— Какво? — Беше почти полунощ, Сузи бе по нощница и приготвяше какао за децата си.

— Извърших нещо ужасно! — едва успях да изрека.

— Какво? — прозя се тя. — Проникна в компютрите на Пентагона и открадна ядрена ракета?… Започна да взимаш наркотици?

— Правих секс с двайсет и пет годишен — грейнах, приятно възбудена.

Сузи живна. Развълнувана наля и на мен чаша какао и тикна в челюстите на тостера две кифлички.

— Мили Боже! Как се чувстваш? Разяждат ли те угризения? Сядай! Разкажи ми всичко. Трябва ли да татуират шестица за прелюбодеяние на палавото ти челце? Как си?

— Чувствам се… като пълен идиот, че съм чакала толкова дълго. Чувствам се освободена. Похотлива. Все едно отвътре ме гъделичкат перца. Въздухът дори е по-сладък — превъзнасях се аз. — Аз съм като игривото шампанско, пенестата се вълна, фосфоресциращия планктон…

— Толкова ли зле? — попита сухо Сузи.

— Беше райско.

— Искаш да кажеш адски греховно. — Сузи измъкна кифлите, преди да се овъглят, и ги намаза с мед и масло, докато жадно чакаше подробностите. — Да разбирам ли тогава, че си го бива в леглото?

— Знаеш ли какво? Винаги съм смятала, че сексът с Джаспър е фантастичен. Но със Себастиян не е просто секс. Нещо като гол балет.

— Да, трябваше да се досетя, че нещо не наред в отношенията ни, когато бившето ми мъжле започна да си чисти зъбите по време на любовната игра.

— Зная. Веднъж Джаспър ме поправи граматически, когато говорех мръсотии.

— Не!

— И още как. Дори пушеше по време на секс. За първи път чувствам, че изобщо не ми е нужен съпруг. Край на плача и съжаленията. Ще си взема екзотичен домашен любимец, ще си боядисам косата червена като пожарна и ще тръгна заметната само с леопардова кожа.

— Честита Нова година, захарче. — Сузи топло ме прегърна.

Несъмнено тя бе най-близката приятелка, която някога съм имала. Когато Джаспър ме напусна, се почувствах като астронавт след аварийно кацане на неизследвана планета. Ако не беше Сузи, най-голямата ми радост щеше да бъде да дишам лепилото на Руби.

— Как да ти се отплатя, Сузи. С един бъбрек поне? Дано някой ден да мога да ти се отблагодаря за всичката ти доброта.

— Можеш още веднага, мръснице. Направи по още една чаша какао, докато гледаме фойерверките. — Тя включи телевизора и пред очите ни пристанището на Сидни избухна в цветове.

— Достойно резюме на сексуалното ми преживяване — похвалих се грейнала.

— Загадъчни са мъжете — унесе се в мисли Сузи. — Каква находка се оказа този младок.

 

 

Настроението след първо прелюбодеяние, когато си на средна възраст, е пленително доволство, подсилвано от очакването за още. Тръпнех от вълнение. Дори и страхът неочаквано да блокират кредитните ми карти, не можеше да пресече адреналина на въодушевление, който закипяваше във вените ми, всеки път, когато си представех Себастиян гол.

През следващата седмица го целувах толкова много, че устните ми бяха вечно подути. Най-хубави от всички бяха откраднатите мигове преди следобедния курс. Започвах да се убеждавам, че таблата на главата му трябва да върви с въздушна възглавница. Беше истинско прахосничество да не построят язовир с електроцентрала, та да използват потока от телесни течности между нас. Превръщах се в игриво, капризно девойче, което си боядисва храстчето в тон с косата (Сузи го наричаше интимна прическа), а за десерт крие ягоди в катеричката си.

Сега работех като сервитьорка в един местен ресторант на половин ден. Но дори и всичките скучни часове, през които разнасях гигантски подноси с печени зеленчуци и сандвичи с какво ли не, които посетителите бяха прекалено модно слаби, за да ядат, не успяваха да задушат чувството ми на шеметно увлечение.

Дори не се отвращавах от спалнята на Себастиян, която тънеше в такава мръсотия, че дори въшките в леглото бягаха погнусени. Хаосът и прахолякът ми се виждаха страшно романтични. Възглавниците на Себастиян често нямаха калъфки и единствената напитка, които ми предлагаше, беше ферментирал сок направо от кутията. Съквартирантите му се секнеха под душа, тръскаха сополите си в канала и си полюшваха членовете, виейки като пожарни, докато препускаха обратно към спалните си. При нормални обстоятелства щях да поискам да ме имунизират, преди да вляза в подобна нездравословна среда, но не и при условие, че слабините ми пулсираха. Легнала сред дъски за сърф, мокри хавлии и бактерии, достатъчно големи, за да ги оседлая и препусна към къщи, потъвах в най-дълбокия и безметежен сън.

 

 

Нито досадният опреснителен курс по физиотерапия, нито отегчителната работа, нито когато помагах на Сузи във фризьорския салон, нито дори задължението ми да храня змията на Руби можеха да притъпят еуфорията ми.

Дори невъздържаността на Тали не успяваше да ме смъкне от седмото небе. Смяната на навиците ми (преди винаги обичах да излизам за закуска, а сега се прибирах навреме за нея) събудиха подозренията й.

— Срещаш се с някого, нали? Отвратително — отбеляза тя, когато отговорих с доволна усмивка. — Все търсиш внимание. Толкова си незряла!

— Но незрялостта не е ли друга дума за младост? — попитах безгрижно. — Ако е така, чакам следващия етап на забавеното си развитие.

Но докато все повече се превръщах в тийнейджърка, като правех секс по тесните улички, пушех трева в леглото и се къпех гола в морето призори, Тали ставаше все по-сериозна. Общителната ми някога дъщеря стана подозрителна и потайна като отритнато куче. Престана да яде „обработени животински трупове“ и се превърна в защитничка на правата на безсловесните ни събратя, като за целта освобождаваше омари от резервоарите на ресторантите. Зае правилна политическа позиция. Инвалидите се превърнаха в „неравностойни физически граждани“ или с „умствени увреждания“. Приятелите й вече не бяха безработни, а „в принудително бездействие“. Неграмотният хулиган, когото доведе вкъщи на вечеря, бе „образован по негов собствен избор“. А всеки, който дръзнеше да не се съгласи с нея, бе „етично неориентиран“. Тали придаваше авторитет на всяка модна мисъл, като в края на думата прибавяше „изъм“. Окончанието присъстваше във всяка нейна фраза. Дебелизъм, дъртизъм, гигантизъм, вонливизъм. Дори вече не ме наричаше некадърна в танците. Просто заяви, че съм прекалено бяла. Обвиняваше изживяващите се като безподобни мачовци бели за всички злини на света.

— Те вършат насилие над горите също както насилват жени. Представата им за света е егоистична. — Тали предпочиташе думите „обсебване“ и „поглъщане“ пред „проникване“, която сега намираше за фалоцентрична. След месеци, през които противни хлапаци обсаждаха къщата, Тали заяви, че вече не й е нужно гадже, а „нехетеросексистка“, „непатриархална“ връзка, при която единият пол не властва над другия. Гледаше на съпругите като на безплатни сексуални робини, а аз, както изглежда, бях оцеляла от „домашния затвор“, заради което престана да ходи на гости при баща си.

Лятото в Сидни бе жарко като в пиесите на Тенеси Уилямс, особено с политическото театралничене на Тали. Както Локи би казал (ако все още си говорехме), бе по-горещо и от педофил, маскиран като Дядо Коледа. Жегата настъпваше още в осем сутринта, с парещото като петмез слънце, което си пробиваше път през щорите и под вратите. Сузи и аз все още се появявахме в клуба по сърф на Кронула, за да пазим върху бордовете си Руби и Мати, когато влизат „навътре“, но основният ни мотив бе да проверим дали Шардоне бе, както Сузи я нарече, самолетна блондинка — „ами да, руса коса, но с черна кутия“. За отмъщение Локи ни даде вехти и изподрани дъски с изпокъсани каишки и ни възложи да спасяваме тлъсти мъже с бирени коремчета. Това означаваше не само краката ни да се пързалят през цялото време, но и да лежим, заболи лица в косматите им задници през целия дълъг обратен път.

— В морето и двете сте жалка картинка — неизменно излайваше Локи, когато се връщахме останали без сили. — Подскачате като лайна в клозетен канал.

В същото време позволяваше на Шардоне да плува бруст с помощта на пояс и да спасява слаби момичета и недохранени момченца.

— Днес тук е като проклетия Пърл Харбър. Наоколо ври и кипи — чуруликаше Шардоне, докато ни гледаше откъм брега как изтощени плуваме кроул една съботна сутрин, след чудовищните ни усилия по време на тренировката. — Има толкова много японски туристи — уточни тя. — И какво си мисли Мина, като се опитва да стане плажен спасител? — Тя посочи към единствената мюсюлманка в класа, която махаше за довиждане, докато подтичваше към паркинга. — Трябва да кандидатстват само чистокръвни англосаксонци.

Сузи и аз се спогледахме, както лежахме на пясъка в краката й. Вече нямаше значение дали светлата коса на Шардоне бе естествена, защото определено в мозъка й цареше мрак. Зная от опит, че разговорът с бамбина блондинка, колкото и безсъдържателен да е, се свежда до мъже. Но не можех да повярвам, че дори Локи може да се принизи до обикновен мъжкар. И все пак Шардоне не се откъсваше от него. Следваше го като вярно куче.

— Да, ама доста глуповато — поясни Сузи. — Сигурно си пъха главата в жабката на колата, вместо през прозореца.

Очевидно изобщо не познавах този човек. Станах и се обърнах към Шардоне.

— Когато получиш сертификата си, по-добре си намери работа като спасител в помийна яма, понеже говориш само гадости. — Шардоне тръсна глава и реши да не ми остане длъжна.

— Онзи, когото си избрала за гадже, говори доста по твой адрес, а че Локи навремето е излизал с расистка като теб показва, че са му правили лоботомия с подръчни сечива. — Тя отново отметна коса. Тази жена толкова мяташе коса, че ще речеш, че е наполовина кон. Изкушавах се да й подам захарче, да видим дали може да брои с краката си.

Пет минути по-късно Локи тромаво се приближи към нас. Изрита борда, от което дървото проскърца и изстена. Лицето му бе неумолимо като статуя от Великденските острови.

— Човекът, с когото излизаш, не спира да приказва за теб — като папагал повтори думите й Локи. — Гаджето ти твърди, че си сексуално наивна и отчайващо скучна. Колко годишен е малкият пръдльо? Обзалагам се, че спи с пижама на меченца.

— Покажи ми мъж, който умее да губи… а аз ще ти посоча съпруг, скрил всичките си пари, преди да се разведе с жена си.

— Лицеви опори — заповяда Локи на курса. — Горе, долу, горе, долу — подвикваше той с отработена войнственост. Гласът му кънтеше като в пещера.

В същия момент Сузи бе спасена от сина си Хийт, който се приближи на подскоци.

— Мамо — викна той. — Ще се видим по-късно. С момчетата отиваме на демонстрацията, за която Тали току-що ни съобщи.

— О, Боже, този път за какво? — простенах. — В подкрепа на правата на еднокраките литовски лесбийки?

— Строят завод за пестициди. При залива Бейт.

— Не ми казвай, че тези негодници са получили разрешение — кипна Сузи. — Що ли не приватизират целия залив.

— Хубаво де. Протестиращите ще са по бикини, за да покажат, че океанът е да плуваме в него, а не да изхвърляме в него токсични гадости. Вече всички са там. Ченгетата, телевизията, големите клечки от компанията. Всички отиваме — да позяпаме мацките.

— Ужасно се радвам, че се тревожиш за околната среда с такава страст — отвърна иронично Сузи, преди да се обърне към мен. — Застрашена е колония от морски кончета. Очевидно, както и естествената среда на летящите лисици.

— И Тали ли е там? — попитах разтревожена.

— Всички отидоха — сърфистите, членовете на клуба, ония от западните квартали… Тали тръгна на стоп с мюсюлманката.

— Мина ли? — обади се, без да я питат Шардоне. — Зная как се говори с мюсюлманки. През процепа на пощенската кутия, та дано разбере за какво става дума.

Защо ли не изобретяха пестицид, достатъчно силен да утрепе Шардоне — тази жена лазеше по нервите на всички. Отвореше ли уста, ми се щеше да я смачкам като хлебарка. Казвам ви, беше такава напаст, че ако я погледнех през лупа в някой слънчев ден, несъмнено щеше да избухне в пламъци.

— Може ли да дойда с вас? — Капризно сви устни Шардоне.

Сузи извъртя очи.

— Изумена съм колко обичаш природата, Шардоне, като се има предвид каква те е създала.

Но при тази перспектива очите на седемнайсетгодишния Хийт щяха да изскочат от орбитите си.

— О, не се тревожи — гърлено проточи той.

В Австралия трябва поне един ден в седмицата на никого да не разрешават да казва „не се тревожи“, защото аз се тревожех. Прилошаваше ми от безпокойство. Всъщност вече тичах към паркинга, при всяка крачка от мен хвърчеше вода, а по петите ме следваше мократа Сузи. Рязко врътнах стартера и се помъчих да се сетя как е на жаргона на охранителите „Спокойно, момчета. Това е само младежка, веселяшка закачка с прекалено усърдните капиталисти“. Но бях абсолютно сигурна, че тази фраза не фигурира в речника им.

Десет минути по-късно ударих спирачки и колата закова на място на булевард „Капитан Кук“, близо до строителен обект — все едно рана в пейзажа. Около спорния район, заграден с озъбена бодлива тел, се бяха наредили частни охранители, много от които носеха шлемове, за да имат още по-заплашителен вид. За максимално привличане на общественото внимание с лице към тях стояха редици от момичета само по бански и развяваха плакати. Бяха намъкнали бикини с прашки, боксерки и какви ли още не причудливи модели с мъниста, десенирани като леопардова кожа, от импрегниран плат, с дантели, на точки, с пайети, монокини, някои от които се свеждаха до една лентичка отпред и отзад. Само едно движение — и щяха да разкрият части от анатомията на момичетата, които е редно да гледа само гинеколог.

Гъсто около тях се бе строила цяла армия от загорели от слънцето, широкоплещести младежи с фланелки с отпечатани политически ангажирани лозунги като „Аз пия, а тя е сладурана“. Но не само местните бяха дошли да се борят за плажа. Разпознах татуирания мачо, който ме замери с камък по крака онзи ден при душовете пред клуба по сърф. Готвех се да кажа: „Здрасти. Не си ли ми отправял сексуални обиди преди?“, само че тогава забелязах, че скандира заедно с останалите за спасяването на морските кончета от замърсяването с пестициди. Протестиращите се бяха хванали за ръце и образуваха плътен венец около полицията. Никой не помръдваше и всички се блъскаха да стигнат до кръга. Бях виждала по-цивилизовани футболни запалянковци.

Запробивах си път през навалицата от подиграващи се хлапаци и репортери с похотливи погледи, а очите ми се плъзгаха по редиците оскъдно облечени момичета. И тогава зърнах Тали. Размерът на зелените й бански бе като за комар. Един порив на вятъра и върху нея щеше да остане само половин литър фалшив тен.

Кряскащи членове на „Грийнпийс“ с лица, закрити от животински маски, се люшнаха напред. Когато издрънчал метал ме предупреди, че хвърлят камъни по булдозерите, надух свирката си на спасител и на секундата тълпата се раздели пред мен досущ като Червено море.

Тали щеше да умре от срам и унижение.

— Майко — просъска ми изчервена тя. — Не мога да повярвам, че си дошла с банския си на плажен патрул.

Презрителният поглед, който ми хвърли, говореше: „Не може ли просто да бъдем приятели? Бих искала да се срещам и с други майки.“

— Отговори ми, Тал, „Прада“ правят ли непробиваеми за куршуми бански? Защото не мисля, че е особено модно да пристигнеш на подобна стихийна демонстрация без такъв. Да си вървим, преди играта да загрубее.

— В никакъв случай. — Тали величествено вирна брадичка.

Канех се да й кажа, че не съм се мъчила двайсет и пет часа, докато я родя, за да я видя мъртва и сплескана на пътя от някой булдозер, когато една силна ръка ме хвана за рамото и аз се извъртях, готова да се отбранявам. Въздъхнах от облекчение, като видях Джак Маклаклън и Али, по-известен като Ал Кайда точка ком.

— Какво правите тук?

— Исках само да се уверя, че няма деца от клуба, въвлечени в някаква неприятност. Не се меся. — Той вдигна ръце, сякаш го арестуваха. — По-нисък съм и от тревата.

Висок близо два метра да не се набива в очи за Локи бе толкова възможно, колкото Кинг Конг да остане незабележим в Ню Йорк. Съвсем навреме постави тежката си ръка, за да обуздае един търсещ си белята сърфист, който блъскаше Али и му подвикваше, че терористи бомбаджии не са желани.

— Остави го. Приятелят ми мюсюлманин напълно се е интегрирал с австралийския начин на живот… За щастие харемът му не е съгласен, нали, Али?

— Да, трябва да съжаляваш ливанците, пич. Многото съпруги означават и много тъщи — засмя се на свой ред Али.

И други се засмяха и за момент атмосферата като че се поразведри. Затова последвалият скандал бе така изненадващ. Не съм съвсем сигурна как точно се случи. Дочух Али да предлага на Сузи да отидат и да си вземат от „мъченически накълцаните пилета на хапки“ за обяд от магазина за готова храна. Сузи се съгласи със смях, при условие че са кашер. Чух, че един изнервен охранител с хвръкнал до небесата адреналин започна да крещи грубости, че циците й стърчали и зърната й прозирали. До ушите ми стигна и че наблизо някакво русокосо момче се нахвърли върху един мургав охранител, задето бил лентяй и шишко.

— Майка ти е виновна. Всеки път, когато я чукам, ми дава бисквитка.

На което сърфистът изразително отговори:

— Защо не си докараш косматия задник тук, чаршафоглавецо?

— Грък съм, педалче — отвърна горилата с не по-малка страст и изневиделица прасна по главата малкия си душевадец.

За хлапетата подобен протест е емоционален и забавен, но досущ като неочаквана вълна тълпата може да плисне нанякъде и изведнъж да изплува от дълбината си. И точно това се случи, когато протестиращите отговориха на удара. Опитах се да сграбча Тали за ръката, но тя ми се изплъзна. Дъщеря ми се показа на повърхността и после отново потъна също като Руби по време на вълнението в онзи ден. Сандалът ми се изхлузи от крака ми и докато се препъвах, зърнах Шардоне тайно да сваля горнището на банския си и я чух да вика пред телевизионните камери:

— Горнището ми! — Тя посочи към охранителя, който удари младежа. — Този Франкенщайн ми разкъса сутиена! Извратен тип!

— Ти сама си го свали! — извиках към нея. Тали щръкна наблизо и аз веднага я придърпах към себе си. — А тоя е грък, идиотка такава.

Хваната в лъжа, Шардоне се намръщи и ми хвърли поглед, все едно че е облизала гнездо на пчели.

Множеството се заблъска, от гърлата на тълпата се изтръгна безсловесен вик, тя се надигна и се втурна напред. Бях прегърнала дъщеря си, за да я предпазя, когато чух нещо да клокочи и злокобно изплющяване, когато храчката се лепна на лицето на полицая.

— Кой копелдак го наплю? — изрева друг служител на реда.

— Тя беше. — Шардоне, чиито гърди „случайно“ бялнаха пред очите на всички, кимна към Тали, а в очите й проблесна злоба и радост от отмъщението. Миг по-късно на китката на дъщеря ми блестеше белезница.

— Не беше тя — викнах аз.

— Една от двете го наплю — изписка Шардоне и се полюшна пред телевизионните камери според нея в жест на съблазнителна женственост, а мен погледна като че бях някакъв боклук.

— Арестувана сте — заяви полицаят на Тали, сякаш бяха герои от сериала „Трета смяна“.

Оставих ли Тали на ченгетата, та целият й по-нататъшен живот да бъде дамгосан от криминално досие? Не. Също не исках тя да преживее претърсването в участъка, близко до гинекологичен преглед. Свидетел щеше да бъде Шардоне. А отговорите й щяха да бъдат толкова нормални, колкото Елтън Джон с балетна рокличка.

— Аз бях — викнах.

И ето как ме обвиниха в нарушаване на обществения ред и обида на полицай.

В участъка, когато полицайката прегледа досието ми на компютъра, установи, че не съм се явила в съда, за да платя глоба за шофиране в пияно състояние. Точно тук положението взе да става малко по-сериозно.

— Застраховката на колата е важна! О, Боже, как забравих. Съжалявам. Не съм съвсем на себе си, откакто се роди детето.

Полицайката поомекна за миг.

— Разбирам. — В тона й се прокрадна нотка на съчувствие. — А на колко години е?

— Почти на шестнайсет.

Служителката на реда ме изгледа, както бихте изгледали невменяем, с когото принудително пътувате с асансьора. Обясни, че заради сериозността на деянието ми, затова че временно живея в къща под наем, нямам истински връзки с Австралия и е краят на седмицата, трябва да остана в затвора до понеделник, когато съдията ще определи гаранцията ми.

Зяпнах началника на смяната втрещена.

— Свидетелката ви лъже. Защо ми е да плюя по полицай? Вижте ме. Аз съм плаха и непретенциозна майка. Да не би някой да е пуснал в каната ви с чая халюциногенни треви?

Епизодът се развиваше толкова добре, че се виждах как прекарвам останалия си живот в затворническата библиотека.

— Не мога да остана затворена целия уикенд. Имам две деца, за които трябва да се грижа. — Кимнах към Тали, която седеше в чакалнята все още само по бански. — Сигурно има и друго решение. Умолявам ви.

— Добре — отстъпи полицайката, — можем да ви съдим днес, но трябва да платите петстотин долара предварителна гаранция.

Когато Сузи не вдигна телефона, не ми оставаше друго, освен да се обадя на Джаспър. Още поучения от Рене. Каква радост! И то пред Руби, която беше у тях. Ако извадех късмет, щяха да забравят да ми вземат колана и връзките на обувките и можех да се обеся, преди да пристигнат.

Докато чаках в облицованата с плочки килия със същата атмосфера като на обществена тоалетна, се запитах откога всичко тръгна на зле. Никой не ме беше предупредил, че да гледаш семейство е все едно да изкараш обучението на специалните части. А единствено исках да отгледам две щастливи деца и да обичам съпруга си, докато смъртта ни раздели. Ако се стремях към рисковани авантюри, където да съм на косъм от смъртта, щях да покорявам вулкани, да преследвам торнада или да скачам над каньона на Колорадо с мотоциклет.

Джаспър пристигна час по-късно, разрошен и объркан, напомняйки ми за деня, в който се втурна в болницата, когато ми изтекоха водите с Тали. Ненадейно попаднах в плен на отдавна забравени чувства. Навярно като ме види в опасност, ще се събуди от егоцентричния си сън?… Но щом погледнах съпруга си, за да преценя реакцията му, Джаспър ме изгледа, сякаш бях безвкусна салата от цвекло, която лекарят му е наредил да си поръча вместо бъкащия от холестерол хамбургер, за който копнееше. От другата страна Локи няколко пъти преглътна с усилие. Опитваше се да осигури по-скорошен съд за един млад плажен спасител, хванат в мелето. Вратните му мускули се стегнаха, когато хвърли кръвнишки поглед към Джаспър и Рене.

— Знаеш ли как те нарича Джаспър? — Рене си кривеше устата пресилено, като че правеше упражнения за лицето. — Мозайка, понеже вечно се разпадаш. — С едната си ръка водеше Руби. Дъщеря ми обърна лице към мен, а ъгълчетата на устата й смаяно клюмнаха надолу.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш, Луси? Да излагаш Наталия на подобна опасност? — укори ме Джаспър, докато завиваше рамената на Тали със спортното си яке. Говореше с дълбока загриженост като участник в риалити шоу, опитващ се да те убеди в журналистическите си способности.

— Не беше виновна мама… — започна Тали, но Рене я прекъсна.

— Годините, в които едно дете формира личността си, дават възможност да му се внуши отговорност и чувство за дисциплина чрез личния пример. Що за пример даваш ти? — Добродетелите на Рене извираха чак от ушите й.

Тогава чух гласа на Джак Маклаклън, богат като отлежало вино.

— Ако допускате, че Луси има нещо общо с онзи тип, категорично плувате само с един плавник. Видях всичко. И Тали не е плюла по никого. Оказаха се на погрешното място в неподходящото време.

Рене измери Локи с присвити очи, все едно че го обвиняваше, че най-канибалски е излапал децата си.

— Децата ще са по-добре, ако са при нас за постоянно, Лусинда.

— Как върви отборът ти? — попита Локи Джаспър. — Чух, че са загубили с шест на нула. Дори не са се разписали.

Джаспър трепна, явно улучен в слабото място, и обърна гръб на снажния австралиец.

— Рене и аз желаем единствено доброто на децата — обърна се съпругът ми към мен с успокоителния си глас, с който усмиряваше бесни кучета и пътни полицаи. Бе прегърнал Тали. Изглеждаше измръзнала, уплашена и съвсем объркана. Както и по-малката й сестричка. Наложеше ли се да се проявя като добра майка защо все имах чувството, че пробвам водата и с двата крака?

 

 

Когато Джаспър ни закара у дома, като по целия път не спря да ме кори колко лоша майка съм, Джак Маклаклън чакаше на стъпалата на верандата и крачеше напред-назад като пантера в клетка.

— Този твой Себастиян — нахвърли ми се той веднага щом Тали и Руби влязоха. — Мислиш си, че знаеш всичко за него, но с това, което не ти е известно, може да се напише цяла енциклопедия.

— Накъде биеш? — попитах уморена.

— Шампион е по крадене на чужда вълна.

Етикетът на сърфистите повелява да не се плъзгаш по вълна, която вече друг е яхнал.

— Някои го наричат маневра — отговорих в защита на Себастиян.

— Миналата седмица открадна вълната на инвалид. Малкият мизерник е толкова подъл, че би му завидял и Луцифер. Не му вярвам. И ти недей.

— Странно, че той ми каза същото за теб, Джак, но доста по-изискано.

— Сигурен съм, че го видях в тълпата. Зад теб. Беше с маска на животно, но го познах, когато плю по полицая. Искам да зная какво търсеше там дребният плъх?

— Шило в торба не стои. Обича да се пързаля по тънък лед.

— Дано съм наблизо, когато се спука, та негодникът пропадне и се удави.

— Думи на всеотдаен плажен спасител.

Локи ме стисна прекалено силно, а от усилието гръдните му мускули се разпериха като ветрило.

— Колежанчето е рядък вид. В часовете по зоология в лъскавото му училище не той е правил дисекция на жабите, а те — на него.

— Причиняваш ми болка.

— Е, от него повече ме боли. Не зная как да ти го кажа, та да ме послушаш. Когато са го обрязвали, са отрязали не каквото трябва.

— Прелестно. Време е австралийското правителство да прокара закон против мъжките фасони. За всички мъже, без значение религия или расова принадлежност — отвърнах многозначително. — И друг против безмозъчните бамбини. Точно твоето гадже посочи Тали. След като излъга, че някакъв охранител й е свалил сутиена. Само и само да се покаже по телевизията. Каква актриса. Най-модерният сутиен отива при… — Зачаках Джак Маклаклън да изругае по адрес на Шардоне… И чаках дълго. — Е?

В плен на прочутото си многословие Джак Маклаклън мълчеше.

Една от задачите ми на плажен спасител бе със знаци да предавам съобщения на другите спасители и на хората на плажа. Ето само един знак исках да покажа на едрия мъжага. Вдигнах среден пръст.

— Чудесен начин да си осигуриш бронзовия медал.

— Не го искам. Напускам клуба.

— Много се радвам. И с бухалка да ме биеш по главата, няма да те приема отново.

Докато наблюдавах как Локи се отдалечава, последните слънчеви лъчи потъваха зад хоризонта.

Част от мен знаеше, че Локи е прав, че връзката ми със Себастиян е една илюзия, креватна химера. Но другата част от мозъка ми се надсмиваше. Не беше мираж… Само така изглеждаше. И все пак дълбоко в себе си съзнавах, че съм част от една фантазия. Смъмрих сама себе си да вляза в пътя. Но в главата ми звучеше и друг глас: „Покажи ми една жена, здраво стъпила на земята, и аз ще ти покажа момиче, което не дава да му събуят гащите.“