Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (17)

Жена зад борда

На следващата сутрин блуждаех като в мъгла, стиснала до гърдите си молбата за развод, и се люшках, разкъсвана от емоции. Плачех и беснеех, после се свивах в ембрионална поза и мразех себе си. Бях крайно изтощена, но не можех да заспя заради тъпата болка в гърдите.

Понеже Тали бе на гости с преспиване, поне нямаше да ми дърпа телефона, за да говори с най-добрата си приятелка, с която, олеле, не се е чувала цели дванайсет минути. Но мрачно осъзнах, че няма на кого да позвъня. Преди, когато се обаждах в състояние на отчаяние, звънях на Джаспър.

Бях толкова съкрушена, та забравих, че днес е четирийсет и третият ми рожден ден, докато Руби не се втурна в кухнята, където аз прибирах последната коледна украса, балансирайки с китка, набрани от мен диви цветя, чаша студен чай и клисава филия.

— Да приготвя ли нещо за гостите? Ще дойде ли татко?

Несъмнен показател, че с брака ти е свършено е, когато съпругът ти направи предложение на най-добрата ти приятелка. Чувствах се като храна в супермаркет, все едно на челото ми бледнееше датата на производството. Как да кажех на дъщеря си, че майка й не е нищо повече от вече никому ненужна кобила за разплод.

— Миличко, татко… — беше по-добре да го чуе от мен, въпреки че нормите на развода ми забраняваха да клеветя Рене пред децата си — … живее с леля Рене, защото се обичат. Не е ли вълнуващо. — Думите прегориха устните ми, когато минаха през тях.

— Виж ти — отговори тя, без да осмисля казаното. — Значи ли това, че мога да стана модел?

Каква Коледа и рожден ден изкарахме! Когато Тали се върна от гостито с преспиване и ме намери припаднала напряко върху масата, насред коледните лампички, с бодлива зеленика в косата и гирлянди по ушите, извъртя очи.

— Да чакаме ли до Нова година, преди да те смъкнем от елхата?

С усилие намъквах дрехите си, когато пощальонът пристигна с картички за рождения ми ден от Лондон, от които сърцето ми самотно затуптя. Но наред с другата поща бе и банковото ми извлечение. Избухнах в сълзи. Дължах седем хиляди паунда на две банки и нямаше друг начин да ги изплатя, освен да продам къщата в Хампстед, но тя бе на името на Джаспър. Когато на вратата се позвъни и видях колетите в колата на куриера с името на Джаспър върху тях, за един абсурден миг предположих, че е размислил и иска да изкупи вината си пред мен, като ме засипва с подаръци. Но пакетите се оказаха просто вещи, пристигнали с пощата по море. Стоях в антрето вкаменена и ги гледах. През останалата част от сутринта разопаковах нещата на съпруга ми и плачех неудържимо над пуловерите, чорапите и плочите му на „Ролинг Стоунс“. Ако не се стегнех, щях да свърша като онази жена от телевизионно реалити шоу, която призна: „Накълцах любовницата на мъжа ми и му я поднесох сготвена на гювеч.“

Затова прибягнах към изпитаната от векове женска реакция в моменти на емоционален хаос. Отидох на фризьор. Салонът е новата изповедалня. Жени със завити във фолио коси изливат душите си пред своя стилист. Сред топлотата на женското другарство, животът става по-уютен и поносим.

— Рано ми е да съм толкова стара — хленчех на Сузи. — На четирийсет и три съм. По-възрастна съм от повечето постройки в Австралия.

— Тайната на вечната младост — ме тешеше тя, прекъсвайки за момент енергичното метене на пода, за да ми поднесе шоколад на едри парчета — е да зарежеш пиенето, да ядеш здравословна храна, да си лягаш рано… и на никого да не казваш на колко си години. — Беше навечерието на Нова година и салонът на Сузи кипеше от живот. Независимо че имаше сума други клиентки, приятелката ми ме настани на стол и започна да четка косата ми с плавни, успокоителни движения. — И аз скоро ще ударя четирийсетте, Луси… в близкото десетилетие — добави сухо тя.

— Следващия път ще се оженя за по-стар мъж с шум на сърцето, та думите „докато смъртта ни раздели“ да се отнасят за по-скорошно време — отговорих, гледайки я в огледалото.

Сузи се разсмя гръмогласно, напръска ме с лак, след което движенията й станаха още по-нежни.

— Следващия път ли? — попита тя.

Подадох й смачканата молба за развод с трескава и потна ръка.

— Ще си купя пушка и ще я гръмна.

— Страхотна идея. После ще те изпратят в затвора до края на живота ти, където ще се заловиш с ръкоделие и ще ми избродираш прекрасна кърпа за чинии.

— Няма да ме хванат. Ще стрелям от колата.

— От коя? Полицията скоро ще вдигне твоята, защото не се яви в съда да си платиш застраховката. Как я мислиш? От автобуса ли ще я гърмиш?

Хванах се с ръце за главата и простенах отчаяно. Останалите жени на часа се скупчиха да ме утешават. Клиентки с наполовина боядисани коси, от които още капеше боя, други с ролки по главата или изпомацани с крем изоставиха къдрене и сешоари, за да ми предложат чай, носни кърпи и снимки на знаменитости, излезли дебели в списанията, и всевъзможни варианти на „По-добре си без него“. Затрупваха ме с внимание, утеха и комплименти, само и само да ми повдигнат духа, добавяйки по някоя острота по адрес на „другата“.

— Опитай да се съсредоточиш върху дребните, ежедневни работи. — Сузи нежно ме погали по врата. — Не е лесно, захарче. Но един ден ще се събудиш по-силна и ще започнеш да събираш отломките от разбития си живот. Ала най-правилното, което трябва да свършиш, и то веднага, е да се изчукаш с някого. Рождените дни са начинът, по който природата ни подсеща да си хванем младо гадже.

Жените на средна възраст в салона закимаха, различно оцветените им коси заклюмаха като макове, поклащани от вятъра. Всички се включиха в играта, наречена „Докъде можеш да слезеш?“ Не ставаше дума за лимбо рок, а за сваляне годините на мъжа, който можеш да си хванеш.

— Дали не мога да забърша някой четирийсетгодишен?… На трийсет и пет? А на трийсет и две? — запита Сузи и се нацупи срещу огледалото. — Хей, слънцето скоро ще залезе и природата ще застане на наша страна — засмя се добросърдечно тя.

Изтрих сълзите си.

— Единственият начин да правя секс с друг мъж е във фантазиите ми.

— Така ли? Защо? Себастиян е истински жребец. Повярвайте ми, момичета, че отблизо е същият красавец, както и ако го гледаш през бинокъл… Защо не си представиш, че е някой друг?

— Не! Исках да кажа, че трябва да си въобразя, че аз съм друга. Да кажем, Камерън Диас или Анджелина Джоли, или някой фотомодел.

Сузи отметна глава и изригна в гръмогласен смях.

— Ах ти, хитро дяволче.

После ме покани да остана за чаша чай. Но понеже от работа не можеше да вдигне глава, аз излязох от салона и тръгнах по плажа, та свежият бриз да проясни главата ми. Докато пръстите ми потъваха във влажния пясък, се замислих над думите на приятелката си. Естествено, че разумното количество оргазми не вредят на никого. Най-лошото, след като те изоставят, е брачното легло — студено като вчерашна овесена каша. Себастиян бе на двайсет и пет. На моята възраст определено беше редно да обезопася от деца любовния си живот. Но се хванах, че все по-често си мисля за кадифената му, обагрена от слънцето кожа. По дяволите, жените на моя възраст трябваше да плащат, за да правят секс с такъв мъж. А след като ме откара до вкъщи след крикета, ме е видял в най-лошата ми светлина.

Очертанията на брега се смекчаваха от морската мъгла, полегнала като котка над брега. Януарският въздух е тежък като олово. Слънцето жареше раменете и бедрата ми. Кожата ми копнееше да бъде докосвана. Когато вдигнах поглед, видях, че съм стигнала до клуба по сърф на Кронула. Колата на Локи стоеше паркирана, забила нос в бордюра. Себастиян бе привлекателен, но той флиртуваше с неодушевен предмет. Локи бе точно обратното. На изтривалката пред прага му трябваше да пише: „Разкарай се. Не си добре дошла.“ Докато Себастиян бе чаровен и остроумен, в лаконичните изречения на Локи нямаше място за празни приказки. Още му бях ядосана, както и объркана, но не му бях оставила никаква възможност да се защити. Бе пълен с мистерии и тайни, нещо като сигнала, на който ни учеше в курса. „Издирва се потънал предмет. Процесът не е приключил.“

Сузи веднъж ми обясни, че „жребец“ е мъж, когото забелязваш, докато „пич“ е онзи, който забелязва теб. Точех лиги по Себастиян. (И коя не би? С телосложение с фунийка сладолед?) А Локи бе внимателен към мен. И верен. Не беше честно от моя страна да го отрежа така жестоко след всичко, което направи за мен. (След кръстосания ми разпит Локи с неохота призна, че той е бутнал химическата тоалетна, та поне веднъж да прати Рене в лайната.) Бедният човек сигурно бе обиден и засегнат. Исках да му дам още един шанс.

Побутнах вратата на клуба и тя се отвори със скърцане. Боях се, че Джак Маклаклън се крие в тъмното, лапа студен боб направо от консервата и слуша „Маршът на смъртта“ от Бетовен. Когато го заварих с една едрогърда блондинка с изкуствен тен, останах като гръмната. Локи ме погледна и извърна очи. Поздрави ме сърдечно, но с нотка на обида.

— О, здрасти.

По лицето му се четеше изумление и разочарование.

— Брей, много време ти трябваше да ме прежалиш — казах престорено небрежно, та дано не забележи руменината, плъзнала по лицето ми.

Локи стана от канапето бавно и достойно. Бамбината, чиято възраст ми бе трудно да определя заради ботокса и колагена, най-после протегна лапичка с лакирани нокти.

— Казвам се Шардоне — изчурулика игриво тя. — Шардоне Чапъл. — Беше облечена с блуза с дълбоко деколте, което разкриваше пъпешовидни гърди, които не помръдваха, когато тя се движеше, и джинси с ниска талия, а от колана с леопардови краски предизвикателно надничаха черешови прашки. Тя изгледа пренебрежително избелелия ми анцуг. От нея лъхаше на червен жасмин. След денонощното ми пиене бях сигурна, че дъхът ми щеше да гътне разбеснял се воден бик.

— Бях бардама, ама ме уволниха. Номерът ми бе да мачкам бирени консерви между циците си и да закачам лъжици на зърната си. Клиентелата подлудяваше. Изведнъж излезе, че било нарушение на проклетите правила на хотела. — В края на всяко изречение извисяваше глас, все едно каквото и да кажеше бе въпрос. Прииска ми се да забави темпото. — Та рекох да стана плажна спасителка. Ще бъде съвсем като в сериала. — Устните на Шардоне бяха така напомпани със силикон, че можеха да й послужат за спасителен пояс. — А най-хубавото е, че мъничкият Джаки няма да ми вземе такса, нали, сладък?

Мъничкият Джаки ли? Трепнах.

— Всеки глупак може да кандидатства за плажен спасител. — Джак Маклаклън ме измери безизразно и видях как мнението му за мен се промени. — Но малцина притежават каквото е необходимо. Шардоне обаче е много… — той внимателно подбра думата — упорита.

Ужасена се втренчих в Локи. Как беше възможно който и да е мъж да си легне с нея. Бе слаба като модел — термометър на високи токове. С нея като нищо щях да си измеря температурата, която ненадейно се бе рязко повишила. Съдейки по приказките на бамбината, главата й бе празна като балон. Ако Шардоне бе истинска напитка, щеше да е плодова бира — сладка, евтина, от която бързо се напиваш. Имаше само едно обяснение. Намазала бе устните си с гланц с аромат на бира.

— Ще ми дадат бронзовата дрънкулка и после може даже да си намеря работа в някой скъп курорт, дет’ има водни спортове — изкикоти се тя. — Ама вече доста ме бива, нали, мъничък Джаки?

Видях я как със ситни стъпки прекоси стаята, за да си сложи още червило, и се втренчи в огледалото с ожесточено съсредоточение. Да можеше да се впрегне в работа статичното електричество от синтетичните й дрехи, щеше да стигне за цяла Кронула. Обърнах се към Джак и му прошепнах през присвити устни:

— Само ми кажи, когато Шардоне попълваше графата „подпис“ Риби или Водолей написа?

— Поне не е претенциозна — сви Локи рамене и седна на бюрото си раздразнен с намерение да атакува бумагите си. — За предпочитане пред някой самохвалко. Като оня надут педал, по когото толкова си падаш. Самомнителен пуяк. Е, за какво си дошла? — Гневът му бе стаен, но величав. Подпря се на едната си мускулеста ръка.

— Аз… дойдох… Чувствах се виновна, че така и не те оставих да ми обясниш… — отговорих на лавицата с трофеи над главата му. — Да чуя твоята версия — поправих се. — Аз…

— Не бери кахър. Любезничех с теб само заради билетите за крикет. Толкоз. Край.

Е, да ми е честит рождения ден, си казах, попарена от думите му.

— Добре. Схванах. Вие, австралийците, все се биете в гърдите, че уж не се хвалите. Но ми изглеждаше доста убеден, че те харесвам. Я да видим. Не бих ти направила изкуствено дишане, дори да беше самият Исус Христос.

— Ако бях Исус, щях да ходя по водата, а не да показвам на разни англичанчета като теб как да не се удавят. — Докара каменна физиономия. — Сега, ако ме извиниш, имам тренировка.

— Какво? Сега ли? — Настъпващата буря от север бе разбълникала морето, превръщайки го във врящ казан. От Палм Бийч до Кронула Пойнт всички плажове на Сидни бяха затворени. Забелязах долу група от курсистите на Локи притеснено да се взират в океана, сякаш бе ревящ звяр. Грохотът на вълните отекваше като канонада. Неколцина сърфисти бяха посмели да влязат във водата, но дъските им отскачаха нагоре, останали без ездачи.

— Нали няма да пратиш момчетата в тези огромни вълни. Прекалено е опасно.

— Смешно е, но точно в такова време се налага да спасяваш.

— Искаш да погубиш всички.

— И защо ще искам?

— Защото си въобразяваш, че онези жени се шегуват, като казват, че няма да легнат с теб, ако ще да си последният мъж на земята.

— Щеше да е чудесно, ако млъкнеш за малко — сряза ме Джак Маклаклън и се изправи на крака. — Така да се говори с теб ще стане значително по-интересно.

Изхвръкнах през вратата и се затичах към пътя, преди краката ми да позволят на мозъка ми да осъзнае къде отивам. Не почуках, а направо бутнах вратата. Останах сляпа за младежите и техните приятелки, изтегнати навсякъде из всекидневната, които пушеха марихуана и пиеха бира. Себастиян лежеше само по хавлия напряко на леглото си на спуснати щори, лениво бе подпъхнал ръце под главата си и гледаше малък телевизор. Гърдите му бяха широки като държава в Южна Америка. Оскъдната светлина, идеща от лампата, падаше в скута му и открояваше огромния му атрибут.

След мъчително колебание, да речем две пети от секундата, се приближих до леглото и приковах ръцете му с тежестта на цялото си тяло.

— Помниш ли, като ми каза, че целомъдрието е лечимо, стига да се открие рано?

Целувах ненаситно устните му и вдъхвах аромата на кожата му. Той освободи едната си ръка и опитно и спокойно разкопча сутиена ми, намери едното ми зърно и прокара език по него напред-назад, докато то се втвърди. Хавлията му се плъзна настрани. Ерекцията на Себастиян бе така мощна, че приличаше на обелиск сред някой град. Оставаше да започна да регулирам движението околовръст. Той ме претърколи по гръб и с едно плавно движение ме освободи от анцуга и бикините, които увиснаха като ласо на единия ми глезен. Пръстите му се плъзнаха по бедрото ми и после проникнаха в мен. Краката ми се разтвориха под тежестта на тялото му, аз ги обвих около кръста му и го притеглих към себе си с неистова жажда, каквато не бях изпитвала отдавна.

Беше навечерието на Нова година. Животът ми бе толкова безинтересен, че се изкушавах да се отдам на още пороци — запознанства по интернет, кокаин, лесбийство (хей, просто ми се изплъзна от езика), гол бадминтон на закрито… Бях толкова неопитна, че не напреднах в никое от тези начинания. Не прочетох „Кама Сутра“, нито изпробвах позите в нея. Ами ако през всичките тези години съм се любила погрешно? Но изведнъж открих, че не са ми нужни съвети, защото го теглех с животинска сила, каквато не подозирах, че притежавам. Толкова отдавна изгарях от жажда, а той бе студената, чувствена напитка, за която копнеех. Извивах се под него, подвластна на изпепеляваща страст. Изпълни ме чувство на забрава. През следващия час се огъвахме като змии, докато сладостен екстаз не завладя цялото ми тяло, а после се отпуснах спокойна, смирена и безметежна.

Лежах върху изваяните му гърди и чаках повишеният ми ендорфин да отстъпи пред неудобство и срам. Как допуснах да се подхлъзна, да кривна от правия път? Сигурно ме е водил инстинктът… Но не почувствах вина. Единственото, за което мислех бе ще има ли бис. Щом един двайсет и пет годишен е способен на толкова, може и повече. Не ми оставаше друго, освен да аплодирам хлапака от легнало положение.