Кати Лети
Да се обичате, уважавате и мамите (докато разводът ви раздели) (14)

Риболовът разрешен

Някои решения отлагаш по стотици пъти, докато ти изхвръкнат от ума. Бях толкова нерешителна, че обмислях дали да не се присъединя към Анонимните слабохарактерни, та все отлагах да подам нова молба. След като веднъж ме скъсаха, си намирах безброй оправдания да не се запиша наново за курса за бронзов медал.

— Ще завършиш навреме, все едно колко ще трае — избоботи лаконично Локи по телефона. Не го бях виждала от лагерната екскурзия и вдъхновената ни от морските охлюви целувка, която ме накара да желая и останалата част от него.

— Съжалявам, че пропуснах тренировките, Локи — говорех бързо, за да прикрия колко съм смутена. — Но напусне ли те съпругът ти, оставаш без дъх — все тичаш нанякъде и се тревожиш за нещо. При раздялата Джаспър прояви несравнимо великодушие. Позволи ми да задържа косата и зъбите си. Което означаваше, че докато не положа изпит за физиотерапевт, валиден в Австралия, мога да работя само на половин дан. Но след като не работя от цяло десетилетие, защото отглеждах децата си, очевидно ми се отрежда да шия футболни топки в Третия свят, докато ми окапят очите.

— Записал съм те за опреснителен курс — съобщи ми Атила, укротителят на непокорни курсисти, ни най-малко впечатлен от монолога ми. — Явяването е задължително.

Сузи и аз бяхме излезли да потичаме по плажа рано сутринта, когато й признах за целувката.

— Ах ти, уличнице! — Тя ме щипна по ръката.

Трябваше ми време, за да разбера, че всички обиди в Австралия са всъщност ласкави слова.

— И какво? — настоя тя. — Кога мислиш да се търкулнеш с него? Чувала съм, че в леглото Локи е истински джентълмен. Поемал теглото на лактите си!

Романтично, съвсем по австралийски.

— Не ми е нужен истински мъж, Сузи. Не и докато сексът с Джордж Клуни е дори само далечен мираж.

— Разсей съмненията ми, захарче. Изтрила съм си отпечатъците от пръстите, така че мога да извърша идеалното престъпление. По дяволите. Имам толкова много вибратори марка „Необузданият Зайо“, че им трябва собствен развъдник. Прекалено ме е срам да ходя по срещи отново. Явно никак не ме бива в секса. Искам да кажа, че ако оргазмите бяха естествени, защо толкова много учени глави ни съветват как да ги постигнем?

— Какво разбираш от оргазми, ти, умницо?

Заливахме се от смях, а вихърът отнесе шегите ни, когато завихме към Грийнхилс и се спуснахме към плажа Елора. Вятърът развяваше облаците по небето като току-що простряно пране.

— Едно със сигурност знам. Ако не правим скоро секс, накрая ще ни порасне чуканче като на Барби.

Заобиколих едно куче, което се ближеше на най-неподходящото място.

— Какво?

— Онова издутото между краката на куклата. Такова ще имаш ти. Ще ти се затвори завинаги, жено.

Изгледах ужасено приятелката си.

— Не мога да правя секс с друг мъж! Аз съм влюбена в съпруга си.

— Защо? С него сте напълно несъвместими. Зодията ти е Водолей, а неговата… абсолютен негодник.

— Сюзан, нека те осведомя, че само един съпруг ме дели от един извънредно щастлив брак.

— Луси, знаеш колко те обичам, но мисля, че в главата ти препускат кенгура — въздъхна Сузи и се почука с пръст по челото. — Но ако говориш сериозно, какво по-хубаво от това да накараш тъпанара да ревнува? Не го чакай постоянно с отворени обятия.

Ако бъда откровена, от тайната ни целувка край лагерния огън отношението ми към Джаспър се промени. Вече не се люлеех като при земетресение, щом помислех за него. Чувствах по-скоро леко раздвижване като при спускането на топящ се ледник, но все пак усещането съществуваше. Когато се обади да види децата, направо му заявих, че не ми е удобно. Нито отговорих на следващите му повиквания. Понякога за цял ден. Ако не внесе пари в сметката ми, заявих му категорично, няма да вижда децата без съдебна заповед. Освен това се обадих на сестра ми в Лондон и споделих с нея, че бракът ми е рухнал, и я помолих да продаде мерцедеса ми, паркиран в двора й. След седмица имах в сметката си десет хиляди паунда — двайсет и пет хиляди долара.

— Джаспър се съгласи да ми дава месечна издръжка — казах на Сузи, докато пъшкахме, правейки лицеви опори на стъпалата на клуба.

— Той подписа ли ти документ? При развода съпругът ми не ми предаде нищо. Освен сифилис. Благодаря за което.

Облачното пране над главите ни бе станало тъмно и мръсно. Започна да вали дъжд на едри, сочни капки. С него пристигна и Локи. С широки крачки се приближи откъм клуба с чаша чай, над който се издигаше пара.

— Не искам да ми идвате на курса с течащи носове, празноглави новобранки — грубовато промърмори той, за да прикрие смущението си заради разгорещеното ни обменяне на слюнка. (Беше целувка, в която можеш да се удавиш. От онези, от които да те извлича плажен спасител.) Тикна чая в ръцете ми. — Преместих изпита ти точно преди Коледа.

— Не. Не съм готова! — Видях как самоуважението ми се понесе на подскоци към белезникавия хоризонт. — Пак ще тръгна да се давя и ще изляза глупачка и половина.

Локи се засмя.

— И какво? Никой ли не ти е казвал колко си хубава, когато храчиш от дробовете си морска вода?

Сузи ми намигна и сложи ръка на катеричката си, за да ми напомни за чуканчето на Барби. Поклатих глава, но установих, че все повече мисля за Джак Маклаклън. И често в светлината на…

Англичаните не вършат нищо спонтанно без предупреждение. Понеже имах склонност да отлагам, всъщност обмислях как да направя с Локи нещо спонтанно — да речем след седмица. Но се намеси съдбата, маскирана като форд ескорт…

Сузи и аз вървяхме бавно към първия си опреснителен курс в уханната вечер, когато успях да одера цялата кожа от пищяла си на бронята на някаква кола. Как изобщо ми минаваше наум да се разхождам из пустошта, когато дори не бях способна да вървя в права линия, без да падна?

— Тебе може да те удари и паркирана кола, Луси — засмя се Сузи така силно, че даже започна да сумти. — Пречат ти краката.

Причината да налетя на спрялата кола стърчеше на четири метра от мен. На двайсет и нещо, с лице на ученик и немирна коса, спускаща се на челото му, притежаваше физиката, по която лудеят поетите романтици. Да го кажем така: тук мъж изглеждаше не на място, без да е качен на пиедестал. От слънцето бялата му като сметана кожа бе добила цвят на светъл махагон. Очите, които обърна към мен, имаха различен цвят. Един от онези смахнати поети би го сравнил със светкавица, вледенена насред буря. Без особено да ни избива на лирика, със Сузи успяхме само да промълвим:

— Да му се не знае.

Когато ние, две жени на средна възраст, зърнахме гръцкия бог да върви към клуба по сърф, Сузи и аз започнахме така бясно да разменяме погледи, все едно играехме тенис. Ако Асоциацията по тенис на корт го признаеше като спорт, щяхме да спечелим „Уимбълдън“.

Заехме местата си на скамейката до новобранците и го видяхме да се приближава към нас. Докато Локи крачеше решително и енергично, а Джаспър се движеше със скритата гъвкавост и грация на атлет, новодошлият имаше дръзка, пружинираща походка. Поместих се, за да му направя място. Почувствах топлината на бедрото му, залепено до моето, и започнах да пресмятам колко точно самообладание ми е нужно, за да не го сграбча за пакета. Сведох поглед към ръководството си по плажно спасяване с пародийно съсредоточение.

— Извинете, че ви прекъсвам, но неволно забелязах учебника ви. Ще възразите ли, ако хвърля един бегъл поглед?

Предстоеше ми да взема спешно решение. Трябваше ли да си смуча бузите по цяла нощ, та да изглеждам по-млада? Или да го заговоря и да се направя на умна?

— Книга ли? То не е само книга. Това е библия. В Австралия сърфирането е религия. Наричат го преклонение пред слънцето.

— Виж ти, още една англичанка в чужбина. — Богът на любовта се усмихна. — Себастиян — представи се той с школуван акцент, говорещ за „Итън“, и протегна ръка. Жестът бе официален, в разрез с непринудената му плажна премяна.

Сузи, седнала от другата му страна, скрита от погледа му, понеже бе полуобърнат към мен, палаво размаха ръце, като че летеше, което във водното спасяване е знак „грабвайте шамандурите“.

Така усърдно се мъчех да потисна кикота, които ми напираше отвътре, че насмалко да се задуша.

— Е? Как се разбирате с местните? Намирам ги за откровени, дружелюбни и забавни. Отнасят се към всички еднакво, без значение откъде идват и с какво се занимават. Те са топли и гостоприемни, пращят от оптимизъм и имат грубичък, но приветлив хумор… Като изключим всичко това, са истински негодници.

Прихнах да се смея. Бе толкова различен от мъжете, с които прекарвах времето си и които се поздравяваха сърдечно, но говореха малко.

— Как я караш, Чък?

— Убивам времето, Динго.

— Да пийнем по едно, Кенго?

— А, на сухо съм, пазя поведение.

Предпочитах да водя смислен разговор на английски.

След като възнаградих Себастиян със смеха си, той ми отвърна с насмешлив поклон.

— Иронията е една от услугите, които предлагам. — По лицето му се разля дяволита усмивка.

С тези чувствени устни не ми се мислеше какво още този мъж можеше да предложи.

— Какво правите в Австралия? И най-вече в Кронула?

— Пътешествам. След университета реших една година да не се захващам с нищо. Струва ми се обаче, че годината ще продължи цял живот, както съм я подкарал. Баща ми не престава да ми повтаря, че усърдният труд се възнаграждава в бъдещето. Но бездействието и безгрижието дават чудесните си плодове още сега. — Той самодоволно се усмихна. — Европа ме отегчи. Пребродих Тайланд. Обиколих Азия. Сега се наслаждавам на прелестите на Кронула с едни австралийци, с които карах сърф на Бали. С нетърпение чакам да отида в курортите на Северен Куинсланд, където да преподавам водни спортове. Но за това ти трябва бронзов медал. — Слънцето се бе снижило на запад и лъчите му нахлуваха през прозореца. Златен ромб от светлина озари усмивката му.

На врата си носеше зъб от акула, с който може би се бе сдобил на пазара в Гоа, а на китката — някакви мърляви гривни от канап съжителстваха с очукан, стар ролекс, навярно от баща му. Сребристите му шорти и фланелка с групата „Рамонес“ бяха избелели, без съмнение от пране на ръка пред някоя колиба.

— Ще е лъжа, ако призная, че живея бедняшки, но е истина, че никъде не се застоявам задълго. Все пак не съм развейпрах. Издадох тънко томче със стихотворения. Но в поезията имаш ли шестима читатели, значи си преуспял.

Поетът на регистрационни табели взе един каскет, изгубен от бреговия патрул, и си го сложи на главата. Замъчи се да завърже лентата под брадичката си, затова се присегнах да му помогна.

— Сигурно сте учили в „Оксфорд“ или „Кеймбридж“, изглеждате толкова образован — пошегувах се аз.

— Колкото си по-голям умник, толкова си по-близко до рая — спокойно отвърна младежът.

— О, извинете ме. — Завързах лентата така стегнато, че едва-що не удуших дръзкия новак. — Но изчерпахте препоръчителната дневна доза от самодоволство.

Очите му блеснаха като кварц, когато ме огледа по-отблизо.

Локи призова към тишина, за да се представи. Кратко кимване в посока към мен бе единственото признание, че ме познава, което можеше да си позволи. Дрезгавият му глас бе с една октава по-нисък от на останалите и вдъхваше уважение.

— Днес ще се учим да помагаме на пострадал в шок. Ще прилагаме методи за стимулиране един на друг, затова след минута ще ви помоля да се разделите на двойки и да изберете дали ще играете ролята на спасителя или на пострадалия.

Докато Локи изброяваше симптомите на шока — прималяване, спиране на дишането, гадене, студена пот, липса на ориентация, — аз ги броях на пръсти. От мен щеше да излезе чудесен пострадал. Можех да изпадна в шок само като си помислех за съпруга си и бившата ми най-добра приятелка, най-безнравствено притиснати един в друг. Стомахът ми потръпваше и се свиваше, завиваше ми се свят и трябваше да сложа глава между колената си, от което ми ставаше още по-зле, понеже ми идваше наум, че Джаспър и Рене в момента са в същата поза.

— Ще ми позволите ли да попитам наред ли е всичко? — обади се непознатият с разкошния глас.

— Извинете ме. — Аз попих сълзите си с кърпичка.

Себастиян, чиито очи блестяха игриво под буйния бретон като на Байрон, ме изгледа с нескрито любопитство. И после без предупреждение ме погали.

Когато Локи ни помоли да се разделим по двойки, погледнах към Сузи. Но най-добрата ми приятелка се бе обърнала към една новопостъпила в класа ни ливанка. Мина бе на седемнайсет и все се самообвиняваше. Оплака ни се, че техните й позволили да се запише само ако носи водонепроницаеми фередже и кафтан. От онези комплекти от ликра, покриващи жената от глава до пети, наричани на шега „буркини“. Докато си приказвах със Себастиян, Мина се опитваше да убеди Сузи и тя да си сложи, понеже бил отлично средство да прикриеш небръснатите си крака.

— Миличка — дочух провлечения отговор на Сузи. — Аз съм еврейка. Всеки божи ден съм така. Жените от моето семейство са толкова космати, че когато съм се родила, съм се изпожулила в рунтавите бедра на майка ми.

След като Сузи и Мина се отделиха като двойка, се оказах легнала на пода в краката на този рошав, бронзов младеж от английското добро утро, с проницателни очи, от който ми замираше сърцето.

— След злополуката особено належащо е спасителят основно да прегледа пострадалия, като опипа цялото тяло за признаци на счупване — напомняше ни от катедрата Локи.

Преглътнах. Със Сузи го бяхме упражнявали много пъти и в него имаше нещо извънредно интимно. Ако не броим целувката на Локи, бяха изминали седемнайсет години, през които не ме бе докосвал друг мъж. Себастиян мушна зад ушите си косата си с цвят на мед, после започна да изпълнява указанията на Локи. Наведе назад главата ми и ми отвори устата. Прокара пръсти надолу по гръдния ми кош и по ребрата ми и сякаш случайно зяпна гърдите ми. На свой ред разучавах отблизо мускулатурата му. Раменете му бяха широки и силни. Кожата му бе като светъл карамел. Помъчих се да се престоря, че интересът ми към него е чисто професионален, загорените от слънцето бицепси, трицепси и какви ли не други мускули бяха като от атлас по анатомия. Но докато пръстите му пълзяха нагоре по бедрата ми, изненадващо почувствах порив да обвия крака около кръста му.

— Ако пострадалият не се нуждае от изкуствено дишане, трябва да преслушате сърцето. Поставете три пръста над лявото зърно, за да намерите правилното за целта място — учеше ни Локи.

Себастиян порочно се засмя и сложи ръката си точно върху гърдата ми.

— Хей, любовнико. — Гръмовният глас, прокънтял в залата, принадлежеше на Локи. Отворих очи и видях над себе си обърнатото му на обратно лице, мрачно като английски февруари. — Не докосваме наистина мнимия пострадал — строго предупреди той Себастиян. — Сигурен ли си, че ти е тук мястото, момче? Че са те мразели като най-големия любовния в колежа, не означава, че трябва да се захванеш с водно спасяване.

— Чао, шефе — Себастиян се усмихна палаво заради поздрава.

— Чао ли? — Локи хвана думата с невидими, стерилизирани пинсети и я заоглежда с отвращение. — Разрешавам на курсистите да викат чао, само ако знаят как се пише и ако наистина са италианци. Ясно ли е? — Очите на Локи се присвиха като на крокодил. Всеки друг мъжки, усетил присъствието на хищник от висока класа, би се оттеглил. Но по-късно, когато правехме преговор на дишането уста в уста, наглият младок отново наруши правилата, като махна книжната салфетка, използвана по хигиенични съображения и докосна устните ми със своите.

— Какви ги вършиш? — извиках изненадана.

— Шефът каза да навлажним устните на пострадалия, без да му даваме храна или вода. — Себастиян ме изгледа похотливо, преди да навлажни устните ми отново. — Предполагам, че си веща в дишането уста в уста, понеже ми взе дъха — дяволито добави той.

Порази ме, че съм забравила как да флиртувам. Кого го беше грижа за бронзовия медал. Флиртуване за напреднали бе курсът, от който имах нужда. Многоцветните ромбчета в очите на Себастиян бяха над мен и аз почувствах гореща похот. За частица от секундата се поддадох на магията му. Вентилаторът работеше и въртеше насам-натам широкото си лице. Но нищо не бе в състояние да ме охлади. После дойдох на себе си. Не виждаше ли, че съм зачената по време на империята на ацтеките? Отблъснах го от себе си. Тревата в чуждото пасище може и да беше по-зелена, но бях прекалено стара, за да прескачам огради.

— Редно е да знаеш, че съм женена и имам две деца. — Звучах като кралица Виктория. — Сигурно се поддържаш във форма, като помпаш собственото си его — добавих с всичката си решителност. Еднакво хипнотизирана и възмутена, се присъединих към Сузи и Мина.

— Човешката слюнка съдържа всякакви вируси: на СПИН, хепатит, туберкулоза, менингит и простудни заболявания. Известно ли ти е, Луси?

Известно ми беше, и още как. Затова през следващите няколко дни се опитах да пропъдя от главата си всякакви мисли за Себастиян. Но е невъзможно да не мислиш за секс в страна, където хората ходят полуголи. Поетите подозрително мълчат по въпроса за мъжките тестиси, но със сигурност ще видите дузини по австралийските плажове. Дали ще ги зърнете през открехнатата хавлия, докато мъжете набързо сменят слипа си с плувки, или докато тренират гребане, а гребците са натъпкали плувките си в цепките на задниците си, защото от плъзгането по дървената седалка найлонът се нагорещява и ги спарва. Или под душовете на открито, където австралийците отмиват солта след сърф. Когато туристките възхваляват прекрасните гледки, те нямат предвид само природата.

Светлината се движи по-бързо от звука. Затова някои хора изскачат пред очите ти, преди да ги чуеш да говорят. Докато набързо взимахме душ със Сузи по-късно през същата седмица, не обърнах особено внимание на групата младежи, паркирали отсреща, докато един от тях не извика:

— Австралийска блудница.

Две други момичета по бикини, чакащи за душовете, ми казаха, че цяла кола ливанци често идвали, за да зяпат къпещите се жени. Сузи отбеляза, че подобна кола е обратното на ехидна, защото всичките бодили^[1] са отвътре. Но аз не бях сигурна дали пътуваха с кола, или с космическия кораб „Ентърпрайз“, защото бе накичен с достатъчно антени да стигне до луната и да се върне.

Чух предния ден банда австралийски момчета да подвикват на Мина да им „покаже циците си“, а после да я наричат „тъпа, гадна лесбийка“, понеже не изпълни желанието им. Много младежи на тази възраст имат мозък колкото топлийка. Затова си стоях под струята на душа, сгорещена от слънцето, глуха за просташките им подмятания. Докато не усетих как едно камъче ме шибна по прасеца. Заболя ме и се извърнах.

— Блудници. Кучки. Онанистки — дочух предсказуемите обиди. Друг камък силно издрънча в пътния знак току до главата ми. Мъжът, който ги хвърляше, имаше татуировки и на двете ръце, които с нищо не допринасяха да разсеят заплахата, която излъчваше. Преди да успея да запиша номера на колата им, до мен долетя поток от ясно като по учебник изречени сквернословия. Беше Себастиян. Той изрита заоблената решетка на мустанга с подсилен двигател. Досега не бях забелязала колко мощни са бедрата му. Прекрасно. Само това ми липсваше. Още нещо, за което да мисля, освен за очите му.

— Я успокойте топката, мътните ви взели — извика той, докато колата се отдалечаваше, гумите й свиреха, а отвътре гърмеше хеви метъл. — Ранена ли сте? По крака ми се стичаше кървава вадичка, която Себастиян попи с крайчеца на хавлията ми. — Къде е съпругът ви? — с рязко движение извади телефона си. — Искате ли да му се обадя?

— Зает е — бе единственото, което успях да изрека.

— Повечето съпрузи са толкова невнимателни. Оставете ги на игрището в началото на футболния сезон и до края няма да забележат, че ви няма, не сте ли съгласна?

Очите ми се насълзиха.

— О, по дяволите — ядоса се Себастиян. — Напуснал ви е, нали? — Той тикна хавлията обратно в ръцете ми. — Приятелите ми ме очернят, понеже почти постоянно лъжа. Но за разнообразие ще кажа нещо от сърце. Много сте привлекателна. Щом ви е изоставил, на съпруга ви му хлопа дъската. Или е обратен.

Знаех, че е миш-маш от думи, въздух под налягане. Но почувствах сладостта им след всичките горчиви хапове, които бях погълнала.

— Слушайте, не познавам никого тук, освен онези неандерталци, при които съм отседнал — те са получовеци, полуавстралийци. Защо не дойдете да изпием по едно?

— Защото едва ви срещнах — отговорих и се загърнах с хавлията, изненадана, че лицето ми пламти.

— Какво от това? Пепеляшка се е омъжила за нейния принц само след една среща.

— Кажете ми — започнах, когато дойдох на себе си, — не пречат ли някак сбирките на клуба на анонимните наркомани на срещите ви с жени? Защото явно не сте на себе си, за да поканите мен. Достатъчно съм възрастна, за да ви бъда майка.

Себастиян сви рамене.

— Обичам майка си.

— Така ли? Но не и надявам се като в гръцката трагедия?

Себастиян се усмихна широко като Чешърския котарак.

— Освен това никак не сте стара. Зряла сте. На хубавите вина са им нужни години, докато отлежат. Доброто вино е желано заради качеството на плода. А вие сте като чудесно — за миг той ме огледа от глава до пети — „Петрус“ реколта осемдесет и втора.

Имаше нещо весело в този човек, което ме изваждаше от равновесие.

— А вие сте обигран лъжец. — Погледнах го недоверчиво, но развеселена. Какво искаше от мен? Да го подслоня? Да му готвя английски гозби и йоркширски пудинг? Да играем крикет? Да танцуваме кадрил?

— Знаете ли какво харесвам у по-възрастните жени? Младите момичета все се тревожат какво си мисли мъжът. По-зрелите никога не питат за това, понеже пет пари не дават. — Той се засмя. — Ще разрешите ли да ви закарам? — Посочи към очукан шевролет с перки като на акула и грамадна решетка.

— Накъде? Към петдесетте ли? — попитах шеговито, за да прикрия смущението си.

Сузи се приближи откъм плажа, а завързаната на главата й хавлия се носеше като купест облак. Разказах й за случилото се, докато бързо вървяхме към къщи, и в заключение добавих:

— Не мога да повярвам, че ми поиска телефонния ми номер!

— А аз, че не си му го дала! Въпреки че, да ти кажа истината, ми изглежда пълен чекиджия. Нищо чудно да излезе педал. Прекалено е хубав, за да е нормален. И много нафукан. А чу ли го как говори?

— Защото е англичанин, възпитаник на частно училище.

— Частно ли? Значи сигурно е истински капут. Този човек може да назове нюансите на цветовете и през почивката си поръча безкофеиново кафе. Помни ми думата. Швестер и хомо до мозъка на костите си — завърши злостно тя. — Признаците са ми ясни. Девизът на съпруга ми е „Зарежи жената и обърни резбата.“

 

 

Освен да го храниш, поиш и от време на време да го мушкаш с остен, та да провериш дали е буден, няма друг начин да отглеждаш тийнейджър. Когато стигнахме вкъщи и заварихме Тали и новата й любов Павето да спят като къпани на канапето, а децата, които се предполагаше, че гледат за десет долара на час, нито бяха вечеряли, нито бяха изкъпани, се обърнах към по-опитната си приятелка.

— Допускаш ли, че Тали взима наркотици? — попитах притеснено, след като събудихме младежта и извадихме от фурната гювеча с риба.

— Ще заключа със сигурност, че детето ти е на дрога, ако е в тайландски затвор до края на живота си.

— Дори и Тали да не взима опиати, сигурна съм, че приятелят й се друса — отвърнах, докато кълцах морковите за соса.

— Брей — закачливо поде Сузи, — какво те кара да смяташ, че Павето е наркоман? — След което бутна цветното зеле под чешмата.

— Бога ми, не зная… Може би защото ноздрите му са залепнали?

Откакто се запозна с готическия си приятел, Тали започна да носи дълго черно палто, дори през лятото. От стените на спалнята й сега се спускаха черни балдахини и не даваше вътре да надзърне жива душа. Въпросът на всяка майка би бил: това нормално отклонение на бунтуващата се подрастваща ли е, или са първи признаци за шизофрения от многото пушене на марихуана?

Винаги когато Тали отиваше на училище, душех из стаята й като куче за следи, че си прави мозъка на майонеза с екстази. Дали ароматните свещи, които палеше в стаята си, нямаха за цел да прикрият миризмата на хашиш? На вечеря, когато Тали клюмаше над чинията си, потънала в гробно мълчание, предпазливо подхванах темата за собственото си минало, когато пушех трева. Кокалите на грамадния, сребърен скелет, който висеше от ухото на дъщеря ми, звъннаха. А когато прокара ножа по зъбите си, обицата й дрънна отчетливо и късо, по-късо от миниполата й.

— Не мога да повярвам, че ме обвиняваш, че взимам наркотици. Не съм загубена като теб, майко. — Един пирует на ботуша й с токове като кинжали и аз приказвах на въздуха. Реших да не споменавам точно в този момент, че няма да й разреша да се вози на мотоциклета на Павето, ако не си сложи помощни колелца.

Когато пожелавах лека нощ на Тали, вървейки опипом през мрачната й стая, лепкава от тамян и младежки угризения, се опитах да повдигна въпроса за смъркащия лепило неин любим, предизвикателство за всеки дерматолог.

— Павето е мил и свестен, пък и няма вечно да сме заедно.

— Защо говориш така. Просто не искаш да ме допуснеш до себе си.

Стисна устни, докато не заприличаха на острието на кинжал, който започна да кълца отговора й.

— Сигурно се чувстваш по-спокойна, когато често сменям гаджетата си, понеже така не могат да ме захвърлят както теб. Но аз съм различна.

Отстъпих в коридора, а думите не преставаха да ме жилят. После се окуражих. Единственото място, където възнамерявах да ме захвърлят, бе прибоят.

 

 

Когато на следващия ден пристигнаха поканите за господин и госпожа Джаспър Периконе да заемат членската ложа на квалификацията по крикет в началото на януари, ги приех на часа. Докато служителите не разберяха, че с Джаспър сме се разделили, щеше да ни излезе лошо име, ако не ни поканят.

Легнала сама в леглото както винаги (хей, само двама души не ми стигат, че да направим тройка), се убедих, че не е задължително разводът да е бъдещето на брака ми. Може би нямаше да успея да накарам Джаспър да ме обича така страстно както преди, но това не означаваше, че няма да го преследвам, докато не обезумее, не капитулира и не се върне при нас. Реших да поканя Локи да дойде с мен на крикет, за да накарам Джаспър да ревнува. Като цяло планът не бе съвършен, но с друг не разполагах. Да го кажем така, от друга страна… от другата страна на света е Канада.