Реймънд Хури
Последният тамплиер (87)

86

Ванс напредваше бързо по една стръмна пътека, врязана в склона на хълма. Разпръснатите наоколо дървета и маслинови горички скоро отстъпиха пред по-грубия терен на скалите и изсъхналите храсти.

Обърна се, зърна приближаващия го Райли и го изпсува тихо. После огледа обстановката. Градът вече не се виждаше. Дори и руините от замъка и старите мелници се бяха скрили от погледа му. Вдясно от него се извисяваше стръмен скат, а вляво скалите като че ли правеха остър завой и пропадаха право в морето.

Нямаше друг избор. Или трябваше да се изправи очи в очи с Райли, или да продължи напред. Предпочете второто.

Малко по-надолу Райли се стараеше да не изпуска Ванс от поглед. Краката му се подкосяваха, мускулите в бедрата му вече горяха. Препъна се леко на една издатина, но успя да се задържи прав и едва не си изкълчи глезена. После се стегна, но сега пък му се зави свят. Пое си няколко пъти дълбоко дъх, затвори очи и се концентрира. Опита се да събере всичките си запаси от енергия, които му бяха останали.

Вдигна поглед към Ванс и забеляза отдалечаващия му се силует. С огромно усилие на волята накара краката си да продължат и пое нагоре по хълма.

Ванс се катереше все по-високо по хлъзгавите скали. Накрая достигна до върха на зъбера, но само за да разбере, че е попаднал в капан. Пред него се спускаше почти вертикална канара с множество издатини. Далече отдолу се разбиваха ритмично морските вълни.

Извърна се и зърна Райли, който се катереше по склона.

Агентът достигна до върха на зъбера и се озова само на десетина крачки от Ванс. Двамата мъже се вторачиха един в друг.

Ванс дишаше тежко, опитвайки се да си поеме дъх. Огледа ядосано околността, първо на ляво, а после надясно. Забеляза, че вдясно земята е по-стабилна и реши да тръгне нататък.

Райли се спусна след него.

Ванс се втурна светкавично по назъбената канара, но след не повече от двадесет метра се препъна и кракът му се заклещи в скална цепнатина. Измъкна го и продължи напред.

Като си даваше сметка, че и малкото му сили са вече на привършване, Райли съзря предоставилата му се възможност и се хвърли напред, опитвайки се да докопа глезена на Ванс. Контактът им беше незначителен, но напълно достатъчен. Ванс загуби и без това трудно поддържаното си равновесие и падна. Пълзейки на четири крака, Райли се опита да се вкопчи в краката на професора, но се оказа, че ръцете му са точно толкова отслабнали, колкото и краката.

Ванс се претърколи и се замята назад, все така стискащ в ръце дневника. Срита Райли в лицето и го запрати малко по-нататък по сипея.

На Райли му се зави свят. Чувстваше главата си така, сякаш тежеше цял тон. Точно в този момент зад него долетя гласът на Тес.

— Шон! — викаше тя. — Остави го! Ще се убиеш!

Райли я видя как се изкатерва на върха и погледна към Ванс, който не беше напреднал особено и все още можеше да бъде стигнат. Обърна се към Тес и започна да ръкомаха.

— Връщай се! Върви доведи някаква помощ!

Ала Тес вече беше до него. Сграбчи го и прошепна:

— Моля те, тук е много опасно! Нали ти сам каза, че не си струва нашия живот!

Райли я погледна и се усмихна. И в този момент разбра с абсолютна увереност, че иска да прекара целия остатък от живота си с тази жена. Точно в този момент откъм Ванс се дочу панически писък. Обърна се, за да види как професорът се плъзга по гладката, стръмна издатина, която се бе опитвал да катери, разперил пръсти в опит да се задържи някъде, но очевидно не успя да открие никакъв процеп по полираната повърхност на черните скали.

Най-после краката му напипаха малка скална тераса. Точно тогава Райли се втурна напред, за да му помогне. Стигна до ръба и надникна. Ванс бе прегърнал с трепереща ръка каменната стена, а с другата все още стискаше дневника.

— Хвани ми ръката! — извика агентът и я протегна надолу, колкото сили имаше.

Ванс вдигна глава. В очите му се четеше истински ужас. Вдигна ръката с дневника, но между тях оставаха още няколко сантиметра.

— Не мога — пророни той.

И тогава скалният перваз под краката му започна да се рони и напълно лиши левия му крак от опора. Той протегна ръка, за да се задържи и пръстите му инстинктивно пуснаха безценното си завоевание. Дневникът излетя от протегнатата му ръка, подскочи на поредната издатина на скалата и се разтвори. Страниците се разлетяха във въздуха.

— Недей… — дори не успя да довърши Райли.

От гърлото на Ванс се понесе едно измъчено „Неее!“ и той замахна безпомощно към летящите страници. И после вече падаше бързо надолу, с протегнати към папирусите ръце, които сякаш му се присмиваха и го влачеха към бездната. Претърколи се във въздуха и се разби върху скалите.

Тес най-сетне стигна до Райли и надникна заедно с него. Двамата едновременно се отдръпнаха назад, замаяни от огромната височина. Долу лежеше тялото на Ванс. Около него се плискаха вълните и се носеха древните документи, отправили се към морето, което измиваше мастилото от пергамента със същата лекота, с която отмиваше и кръвта, която все още струеше от трупа на професора.

Райли се вкопчи в Тес. Загледа се тъжно в страниците, докато морето не погълна в пастта си и последната. „Очевидно никога няма да разберем каква е истината“ — помисли си мрачно, като проскърца със зъби. И тогава зърна нещо.

Пусна Тес, бързо прескочи ръба на скалата и тръгна надолу.

— Шон?! — извика тя и коленичи, за да го види какво прави.

След няколко секунди той се появи отново. Тес протегна ръка и му помогна да се изкачи обратно на върха. Видя, че в зъбите си той стискаше нещо.

Беше парче пергамент.

Една самотна страница от дневника.

Тес се ококори невярващо, когато Райли й я подаде.

— Сега поне разполагаме с доказателство, че не сме си въобразили всичко — смотолеви той, останал без дъх.

Тес обходи с поглед страницата, смачка я и я запрати към вълните. После се обърна към Шон, прегърна го и прошепна:

— Притежаваме всичко, което ни е необходимо.

Хвана го за ръка и го поведе далече от бездната.