Реймънд Хури
Последният тамплиер (86)

85

— Значи си видяла светлината! Впечатлен съм, Тес! Нашата непогрешима Църква е успяла да покръсти още един неверник! — Тонът на Ванс съдържаше колкото присмех, толкова и заплаха. — Алилуя! Слава на Бога!

Райли го видя как пристъпи напред и усети, че мускулите му се стягат. Ванс изглеждаше съсухрен и много по-слаб от преди. Беше облечен в простички дрехи, безсъмнено дар от поредния щедър жител на този остров. И което беше по-важно, не носеше оръжие, което си беше истинско облекчение. Точно в този момент Райли изобщо не изгаряше от желание да обезоръжава професора.

Ванс продължи да се приближава към Тес, само че очите му вече се бяха фокусирали върху дневника в ръцете на Райли.

— Сякаш е искал да бъде намерен, не мислите ли? Ако бях религиозен — изсумтя той, — щях да си помисля, че предназначението ни на този свят е било да го намерим!

— Но как изобщо… — едва сега възкликна слисано Тес, без да успее да довърши.

— О, сигурно точно като вас — сви рамене професорът. — Събудих се с лице в пясъка и с два рака, които ме разглеждаха любопитно. Имах сили само колкото да се завлека до манастира Панормитис. Отец Спирос ме отведе в тяхната къщичка за подаяния, без да ми задава никакви въпроси. Не че аз имах желание да им отговарям. И точно там те видях. Много се зарадвах, че ти също си успяла да се спасиш, това беше много повече, отколкото можех да се надявам, но това… — Плъзна отново поглед към дневника. Беше като хипнотизиран. — Това си е истински дар от съдбата! Може ли?

Райли вдигна ръка, за да го възпре.

— Не! И без това се приближи достатъчно!

Ванс се закова на място. По лицето му се изписа усмивка.

— Стига де! Я ни виж сега! Откъдето и да го погледнеш, вече трябваше да сме мъртви. Това не ти ли говори нещо?

— Говори ми, че така ще бъдеш в състояние да се изправиш пред съда и да прекараш няколко години на разноски на нашите затворнически служби.

По лицето на Ванс се изписа дълбоко разочарование, даже болка. И тогава, изневиделица, той се втурна към Тес, обгърна с една ръка врата й, а с другата автоматично постави огромен водолазен нож на милиметри от него.

— Много съжалявам, Тес! — изрече той. — Но във връзка с това нещо тук съм склонен да се съглася повече с агент Райли. Ти беше права, но само първия път. Светът действително заслужава да знае истината! — Очите му засвяткаха диво, стрелкайки се във всички посоки, без да изпускат Райли. — Дай ми го! — заповяда му той. — Веднага!

— Само не прави нищо прибързано, става ли? Можеш да имаш тази проклета книга! — Подаде му я и добави: — Ето! Вземи я!

— Не! — извика Тес. — Не му давай дневника! Не можем да му позволим да го обяви пред обществеността! Той вече е наша отговорност! По-скоро — моя!

— Но не си струва твоя живот!

— Шон!

— Не, не си струва! — настоя той и я изгледа твърдо.

Ванс се ухили доволен:

— Сложи го на стената и се отдръпни! Бавно!

Райли постави дневника върху грубите камъни на порутения зид и се отдръпна. Ванс пристъпи напред, като притикваше неумело Тес пред себе си.

Остана неподвижен за няколко секунди, втренчен като хипнотизиран в дневника, като че ли се страхуваше да го докосне. После повдигна предпазливо корицата. Загледа се в нея, изпаднал като че ли в транс. После започна да разгръща листите един по един и да си мърмори: „Veritas vos liberabit“. Хлътналите му бузи се озариха от неземно щастие.

— Наистина много ми се искаше и ти да станеш част от всичко това, Тес — обърна се нежно към нея той. — Виждаш ли?! Ще бъде прекрасно!

И в този момент Тес реши, че е настъпил моментът да вземе нещата в ръцете си. Отметна рязко ръката му от рамото си и побягна от него. За момент Ванс като че ли загуби равновесие и докато протягаше ръка, за да се залови за стената, изпусна ножа, който изпадна, затрополи по камъните и се изгуби в шубраците зад стената.

Накрая се изправи, стегна се, затвори дневника и го грабна с две ръце. Тогава видя, че Райли е застанал точно между него и пътеката, която извеждаше от руините на замъка. Беше блокирал пътя му. До него стоеше Тес.

— Всичко свърши — заяви с равен тон агентът.

Очите на Ванс се изцъклиха така, сякаш го бяха ударили в корема. Заоглежда се диво, като че ли се подвоуми за нещо, а след това прескочи ниската стена и се втурна напред през лабиринта от руини.

Райли реагира светкавично — и той прескочи стената и се втурна след него. Само след секунди и двамата бяха изчезнали зад древните стени.

— Върни се, Шон! — изкрещя Тес. — Остави го да върви по дяволите! Не си добре! Не прави глупости!

Макар че чу виковете й, Райли не спря. Вече се катереше по меката почва на хълма, едва поемащ си дъх, плътно по петите на Ванс.