Реймънд Хури
Последният тамплиер (78)

77

Застанал на мостика на „Карадениз“, Де Анджелис наблюдаваше невярващо случващото се през мощния морски бинокъл „Фуджинон“.

— Взели са я! — процеди през стиснати зъби той. — Направо не мога да повярвам! Успели са да я извадят!

Райли също забеляза главата и по гръбнака му пропълзя тревога. Значи в крайна сметка всичко е истина. Ето я там главата на сокола, измъкната от бездната след близо хиляда години, благодарение на непреклонния дух на един-единствен човек.

Тес! Какво направи!

И с все по-нарастващ ужас си даде сметка, че от този момент нататък свещеникът няма да се спре пред нищо.

Застаналият до тях първи помощник също забеляза екипировката за вадене на потънали предмети, ала неговите притеснения бяха от друг характер.

— Тръгват на юг! Изоставят водолазите!

Веднага щом чу това, Каракаш започна да раздава заповеди. Сирената зави и от високоговорителите започнаха да ечат команди. Турските водолази започнаха автоматично да навличат костюмите си, а междувременно други хора от екипажа подготвяха надуваемата спасителна лодка на патрулната яхта.

Свещеникът наблюдаваше изумено тази светкавична подготовка.

— Забравете проклетите водолази! — излая той, сочейки бясно към „Саварона“. — Онези се измъкват! Трябва да ги спрем!

— Не можем да оставим хората тук! — изстреля в отговор Каракаш, без да си прави труда да крие презрението в очите си. — Освен това онзи кораб там никога няма да може да премине през бурята. Вълните са прекалено високи. Затова трябва да изчезнем оттук веднага, щом извадим водолазите!

— Нищо подобно! — изрева свещеникът. — Дори и шансовете онези да се измъкнат да са само едно на милион, аз няма да позволя подобно нещо! — Вторачи се разярено през стъклото на кабината, после се извъртя рязко към върлинестия капитан и изрече заплашително: — Потопете ги!

Райли вече не можеше да издържа. Спусна се върху Де Анджелис, сграбчи го и го изви рязко с лице към себе си.

— Не можеш да постъпиш по този начин! Нямаш никакво…

Не довърши. Свещеникът беше измъкнал сякаш от нищото автомат и бе опрял дулото в лицето му.

— Махни ми се от очите! — изкрещя и отхвърли агента към дъното на кабината.

Райли се вторачи над дългата стоманена цев на автомата към лицето на свещеника и очите му срещнаха унищожителния гняв на инквизитора.

— Тук вече няма никаква полза от теб, ясен ли съм?! — изсъска свещеникът. — Ясен ли съм?

В изражението му се четеше такава непреклонност, че Райли бе убеден, че Де Анджелис ще дръпне спусъка, без да му мигне окото. Освен това си даде сметка, че ако се опита да извади пистолета си, който се намираше встрани в кобура му, ще бъде мъртъв, много преди да е успял да го докосне.

Кимна и се отдръпна назад, като се опита да се задържи в силно клатещата се яхта.

— Само по-спокойно! — изрече тихо. — Спокойно!

Без да отлепя очи от агента, свещеникът нареди на капитана:

— Използвайте оръдието! Веднага! Преди да са излезли от нашия обсег!

Райли веднага прецени, че Каракаш се чувства крайно притеснен заради всичко, което се случваше на неговия кораб.

— Намираме се в международни води! — изтъкна той. — И ако и това не ви е достатъчно, не забравяйте, че тук става въпрос за гръцки кораб, а не за наш! Вече съм имал достатъчно неприятности със…

— Не ми пука! — изрева свещеникът, обърна се към капитана и размаха автомата пред лицето му. — Този кораб оперира под командването на НАТО и като по-висш офицер, аз ви давам пряка заповед, капитан…

Този път обаче Каракаш беше този, който прекъсна свещеника.

— Не! — отговори с равен тон капитанът. — Ще рискувам да се явя пред военен трибунал!

Двамата мъже застинаха един срещу друг. Дясната ръка на свещеника беше опряла дулото на автомата в лицето на капитана. За чест на Каракаш трябваше да му се признае, че той дори и не мигна. Просто стоеше, без да помръдва, непреклонен в решението си. Накрая свещеникът беше принуден да го избута настрани, обърна се към Джо Плънкет, нареди му да ги държи под прицел и се втурна сам навън, като крещеше ожесточено:

— Вървете по дяволите всичките! Ще го направя сам!

Плънкет зае позиция и извади пистолета си точно в момента, в който свещеникът отвори вратата. Вятърът влетя в кабината. Де Анджелис се задържа на място и се опита да върви срещу шибащата го от всички страни буря.

Райли и Каракаш си размениха слисани погледи. Точно в този момент върху мостика се стовари огромна вълна и всички потърсиха нещо, в което да се задържат. Агентът усети, че му се предоставя нова възможност за действие. Спусна се върху Плънкет и го сграбчи в момента, в който оперативният агент на ЦРУ търсеше къде да се залови.

Блокира ръката, която държеше пистолета, нанесе му силен удар, който го накара да отслаби хватката върху оръжието си и накрая успя да му го измъкне. Плънкет не се предаде — нападна го бясно, но Райли блокира атаката му, насочи пистолета към убиеца и му нанесе с него силен удар в главата. Плънкет се свлече на пода, изпаднал в безсъзнание.

Райли пъхна пистолета в колана си, мина покрай капитана, грабна една спасителна жилетка, облече я бързо и веднага тръгна след свещеника.

Вятърът веднага го блъсна и го запрати към кабината на щурвала като парцалена кукла. Райли успя да се задържи някак си, издърпа се нагоре, сграбчил здраво парапета, и веднага забеляза сред пороя, който се сипеше върху тях, силуета на свещеника, крачещ неотклонно към предната палуба, където се намираше автоматичното оръдие.

Райли заслони очи с ръка, надзърна и видя пред тях „Саварона“. Носеше се като играчка по водата. Вече се намираше само на няколко десетки метра, но от патрулната яхта го деляха огромните колкото планини вълни.

В този миг Райли замръзна на място. На палубата на гръцкия кораб, точно под кабината на щурвала, се движеше някаква дребна фигурка, отчаяно опитваща се да се задържи за такелажа.

Дъхът му спря.

Беше напълно сигурен, че това е Тес.

 

 

Тес затрополи неуверено по стъпалата към каютите. В главата й беше същински хаос, а сърцето й биеше оглушително в ушите. Огледа стените, опитвайки се отчаяно да си спомни къде точно бе зърнала онази брадва.

Накрая я намери. Само след миг намери и една спасителна жилетка, която веднага навлече. Поемайки си дълбоко дъх, като че да си даде кураж за онова, което се канеше да направи, тя отвори рязко вратата, излезе на палубата и се опита да се задържи срещу ожесточения напор на вятъра, дъжда и вълните.

Знаеше, че Ванс няма да посмее да излезе от кабината. Сграбчила брадвата в едната си ръка, а с другата, държаща се за каквото намери, тя започна да се придвижва бавно по главната палуба. По пътя си спусна надуваемата спасителна лодка с надеждата, че може да се окаже от полза за изоставените водолази.

Видя как една огромна вълна се надига точно до борда на кораба. Сграбчи здраво парапета и се приготви да я посрещне. Вълната се стовари точно върху главата й и обля цялата палуба. После усети как палубата като че ли й се изплъзва изпод краката — „Саварона“ отскочи от върха на вълната и се спусна по стръмния й гръб, преди да се приземи тежко в основата. Тогава Тес събра сили и се изправи.

През падналите пред очите й мокри кичури коса, тя зърна главата на сокола, клатеща се бясно на около метър над палубата. Тес се затътри към основата на крана и към въжето, което висеше от макарата му.

Когато най-сетне го хвана, вдигна глава към прозореца на кабината. Въпреки поройния дъжд различи през него паникьосаното изражение на Ванс. Тес закрепи здраво крака, вдигна брадвата и замахна към въжето, колкото сили имаше. Едва не падна, когато острието на брадвата отскочи от силно опънатото въже.

С периферното си зрение видя как Ванс излиза от кабината и се опитва да се пребори с вятъра, който го посрещна навън. Мяташе ръце като откачил и викаше нещо, което като че ли й прозвуча като едно ехтящо „Нееее!“. Ала воят на вятъра веднага заглуши думите му. Без да му обръща повече внимание, тя се обърна и замахна с неотслабваща решителност. После пак. Една от жилките на въжето поддаде, после следващата. Тес продължи да го млати, колкото сили имаше.

Нямаше да позволи на Ванс да го вземе. Не и по този начин. Не и на тази цена. Държа се като глупачка, че му повярва, но този път бе решила твърдо да поправи грешката си.

И последната жилка на въжето най-сетне поддаде. Точно в този момент „Саварона“ се наклони настрани. Соколът се заклати рязко и се стовари тежко насред бушуващите вълни.

Тес се заклати по наклонената палуба, като се насочи в посока, противоположна на кабината, опитвайки се да се скрие от погледа на Ванс. Погледна през рамо и зърна въздушните възглавници, които се появиха отново над пенещите се вълни. Сърцето й почти спря, докато чакаше да види дали главата на сокола е все още между тях. Издиша тежко, когато забеляза тъмнокафявите му, закръглени очертания да стърчат между издутите възглавници.

Въодушевлението й, че е успяла, се оказа краткотрайно.

Сякаш от нищото точно в този момент върху „Саварона“ се стовари оръдеен залп. Тес веднага приклекна, за да се прикрие. После погледна назад към патрулната яхта, която ги преследваше, и за нейно огромно изумление видя, че оръдието на носа й бълва унищожителен огън.

 

 

Блъскан от дъждовния порой и подмятан от разбеснелия се вятър, Райли се спусна към Де Анджелис.

Яхтата „Карадениз“ се опита да остане права, докато един от спасителите й се опитваше да изкара гръцкия водолаз на борда на надуваемата лодка. Другия водолаз се държеше здраво за спасителния пояс, очаквайки и той да бъде измъкнат от водата.

Свещеникът успя да стигне до предната палуба. Само след секунди се бе настанил зад оръдието. Освободи страховитото оръжие от леглото му и го завъртя с лекотата на експерт, насочвайки го бързо към измъкващия се кораб. После запрати към него ожесточен залп 23-милиметрови снаряди.

— Неее! — изрева Райли, докато се катереше към лафета на оръдието. Дори и на фона на вятъра звукът от оръдието беше оглушителен.

Хвърли се върху свещеника, но той сграбчи ръката на Райли, изви пръстите му назад под неестествен ъгъл, а после му нанесе такъв силен удар, че го запрати чак на плъзгащата се палуба.

Райли не успя да се изправи веднага и вятърът го отнесе надалече от свещеника. Размаха ръце, опитвайки се отчаяно да се задържи в нещо. Накрая сграбчи някакво въже и са хвана за него. Успя да се изправи, но засега трябваше да остане на едно място, защото точно в този момент патрулната яхта бе подета високо от поредната надигаща се вълна.

Докато мине от другата й страна, свещеникът вече бе съумял отново да заеме позиция и да вземе на прицел гръцкия кораб, който пак се показа. Свещеникът го засипа с нов залп. Във въздуха избухнаха пламъци и дим, когато повечето от снарядите попаднаха право върху незащитената с нищо палуба на „Саварона“.

Свита зад една голяма метална кутия, Тес се разтрепери, когато върху „Саварона“ се стовари поредният оръдеен залп. При тази скорост на автоматичното оръдие дори и само част от снарядите му бяха напълно достатъчни, за да причинят жестоки поражения.

От вътрешността на кораба изригна експлозия, която го разтърси още повече. Почти веднага след това от задната палуба се надигна облак черен пушек. Корабът се наклони настрани, сякаш някой му беше ударил спирачките. Тес разбра, че са останали без двигатели. Предположи — по-скоро се надяваше — че резервоарите с гориво са били пощадени, тъй като засега корабът все още не беше избухнал. Започна да брои секундите в очакване и това да се случи, но то не стана.

Не че стана по-добре.

Без мощността си осакатеният кораб беше безсилен срещу напора на вълните. От всички посоки върху него се стовариха огромни вълни, които започнаха да го подмятат и въртят.

Като в някакъв кошмар Тес видя как зад „Саварона“ се вдига гигантска вълна, настига кораба и се стоварва върху кабината на щурвала. Едва успя да си хвърли през главата един спасителен пояс и да се залови здраво за парапета, преди водната лавина да се спусне върху кораба, да помете цялата палуба и да пръсне иначе изключително здравите му прозорци от лексан.

Тес отметна мократа коса от лицето си и вдигна очи към потрошената кабина. Нямаше помен нито от Ванс, нито от останалите хора на борда. Усети как в очите й напират сълзи. Сви се на топка и се вкопчи за парапета, молейки се да оживее. Обърна се натам, където бе зърнала патрулната яхта за последно, но сега от нея нямаше и следа.

И после я видя. Колосална вълна, с височина поне осемнадесет метра. Склонът й беше почти вертикален. Основата й сякаш всмукваше бавно „Саварона“ в гърмящата си паст.

Напредваше към поломения кораб откъм бакборда. Тес стисна здраво очи. Без двигателите си корабът не разполагаше с никакъв начин както да се обърне напред към вълната, така и да избяга от нея. Не че горе на щурвала имаше някой. Която и маневра да се предприемеше, тя би причинила непоправим удар на кораба, който със сигурност щеше да бъде погълнат, но пък така поне съществуваше някакъв начин да излезе здрав и читав от вълната.

А това водно чудовище се канеше да се стовари върху тях отстрани.

И когато го направи, вълната повдигна безпроблемно 130-тонния стоманен кораб и го завъртя като детска играчка.

 

 

Райли гледаше как снарядите избухват върху кърмата на гръцкия кораб и от него избликва черен пушек. Провикна се към Де Анджелис, колкото му глас държеше, ала знаеше, че свещеникът в никакъв случай не би го чул сред воя на вятъра и тътена на оръдието.

Внезапно усети как го обзема тотално отчаяние и пълна немощ. И точно в този момент разбра какво трябва да направи.

Подпря се на парапета, извади автоматичния си пистолет, прицели се, колкото можеше по-добре, и дръпна спусъка. Няколко пъти. От гърба на свещеника избликнаха червени гейзери. Гърбът му се изви назад, а после тежкото му тяло се стовари върху оръдието.

Райли хвърли „Глока“ и надникна през борда на патрулната яхта. Напрегна поглед в търсене на „Саварона“, но единственото, което успя да види през пелената на дъжда, бяха огромните като планини вълни и пенещите им се гърбове.

Спасителите бяха успели някак си да се върнат на борда, заедно с извадените гръцки водолази, и Райли усети как патрулната яхта завива. Двигателите й се напрегнаха, за да ускорят завоя и да ограничат времето, през което тя ще бъде изложена странично на напора на вълните. Обзе го паника, когато си даде сметка, че те се опитват да избягат от бурята, да напуснат това място.

Точно в този момент вълните като че си се поуспокоиха за миг и погледът му се прикова върху обърнатия гръцки кораб. Нямаше никакъв помен от оцелели.

Вдигна поглед към мостика и видя как капитанът ръкомаха бясно, подканвайки го да влиза вътре. Райли заслони очи и посочи към мястото, където беше зърнал „Саварона“, ала Каракаш поклати отрицателно глава, а после посочи встрани, подсказвайки му, че трябва да се махат оттук, докато все още могат.

Райли стисна релинга, докато кокалчетата на пръстите му побеляха. Мисълта му бързо преся всички възможности, но колкото и да се стараеше, виждаше само една.

Отправи се към надуваемата лодка на яхтата, която водолазите бяха оставили до корпуса. Като се опита да си спомни всичко, което бе научил от една рутинна тренировка на ФБР с Американската брегова охрана, той скочи в моторната спасителна лодка, сграбчи лоста на двигателя, пое си дъх и я отблъсна от „Карадениз“.