Реймънд Хури
Последният тамплиер (68)

67

Истината е, че ранните дни на християнството са едно огромно тъмно петно в историята. За него липсват както категорични доказателства, така и достоверни факти. Учените си блъскат главите върху това петно вече столетия наред. От малкото, което се знае със сигурност за събитията, случили се в действителност в Светите земи преди повече от две хиляди години, и което е вече общоприет научен факт, е, че нито едно от четирите евангелия, които съставляват Новия завет, не е написано от съвременници на Исус.

— Най-ранното от четирите евангелия — продължи професор Ванс — Евангелието на Марко — или по-точно онова, което считаме за Евангелието на Марко, тъй като всъщност не знаем истинското име на автора, защото по онова време за литературната традиция е било нещо нормално всички творби да бъдат приписвани на известни хора — се смята за написано най-малко четиридесет години след смъртта на Исус. Имайте предвид, че става въпрос за четиридесет години без Си Ен Ен, без интервюта, записани на видео, без търсачката „Гугъл“, която да пресява десетки разкази на очевидци сред онези, които действително са Го зърнали. Така че, в най-добрия случай тук си имаме работа с истории, предавани от уста на уста, в продължение на четиридесет години, без никакви исторически хроники. В такъв случай кажете ми, агент Райли, ако се налага да проведете разследване, бихте ли приели за достатъчно изчерпателни и точни доказателства, плод на историите на един примитивен, необразован и суеверен народ, разказвани в тъмна доба около запаления огън в пустинята?

Райли нямаше време да отговори, защото Ванс веднага продължи.

— През двете столетия, изминали след написването на Евангелието на Марко, били създадени множество други евангелия, съдържащи какви ли не приказки за живота на Исус. С разрастването на новото религиозно движение и с разпространението му сред различни разпръснати общности, разказите за живота на Исус се сдобивали с местния колорит, характерен за всяка една от тях. Десетки различни евангелия циркулирали сред хората, повечето от тях в пълно противоречие едно с друго. Днес науката разполага с тези доказателства благодарение на няколко арабски селяни, които през декември 1945 година решили да си изкопаят тор в планината Джабал ал-Тариф в Горен Египет, близо до град Наг Хамади, но открили глинена делва с височина близо два метра. Отначало не се решили да я счупят, да не би оттам да изскочи някой джин или друг зъл дух. Но после надеждата им, че са открили злато, надделяла и те я счупили — за да направят едно от най-великите археологически открития на нашето време! Защото в делвата лежали тринадесет книги, написани на папирус, и подвързани с кожа от газела. За съжаление простите селяни не осъзнали стойността на находката си и част от книгите отишли за подгряване на домашните им огнища. Други страници пък били изгубени на път към Коптския музей в Кайро. Оцелялото обаче се състои от петдесет и два текста, които и до ден днешен представляват обект на безкрайни полемики сред богословите. Защото тези писания, обикновено наричани Гностичните евангелия, разказват за послания и вярвания на Исус, които са в противоречие с официалните четири евангелия от Новия завет.

— Гностични ли?! — възкликна Райли. — Искаш да кажеш, като катарите?

— Именно — усмихна се професорът. — Сред текстовете, открити при Наг Хамади, е Евангелието на Тома, което се определя като тайно евангелие и започва с изречението: „Това са тайните слова, изречени от живия Исус, и които близнакът Юда Тома, записа“. Заедно с него е подвързано и Евангелието на Филип, което откровено описва връзката на Исус с Мария Магдалена като отношения между любовници. Самата Мария също си има свой текст — Евангелието на Мария Магдалена, в което тя се откроява като ученичка на Исус и водачка на християнска група. Там са също така и Евангелието на Петър, Евангелието на Египтяните, Тайната книга на Йоан, Евангелието на Истината, което съдържа ярки будистки обертонове… Списъкът е дългичък. Всички тези евангелия разглеждат обичайните днес християнски вярвания, например непорочното зачатие и възкресението, като наивни измислици. И което е още по-страшно, те са напълно гностични, защото, макар да разказват за Исус и Неговите ученици, посланието, което предават, е — познавайки себе си на най-дълбоко ниво, човек опознава и Бога, което ще рече, че като търси в себе си източника на радостта, тъгата, любовта и омразата, човек открива Бога. И което е най-важното, никъде в тях не се разказва за Мъките Христови! В зараждането си християнското движение било нелегално. Но за да оцелее, то се нуждаело от структура. Подобно изобилие от евангелия заплашвало да го доведе до фатална фрагментарност. Нуждаело се от общ водач, което било почти невъзможно при толкова много общности, всяка със свои собствени вярвания и свое евангелие. Към края на II век започнало постепенното формиране на въпросната властова структура. Създадена била тристепенна йерархия от епископи, свещеници и дякони, които се вклинили в различните общности под претекст, че говорят от името на мнозинството, самоизживяващи се като избраните пазители на единствената и истинна вяра. В никакъв случай не твърдя, че тези хора са били чудовища, жадни за власт — продължи Ванс. — Всъщност, били са изключително храбри, като се има предвид какво са се опитвали да направят. Много е вероятно да са били и искрено уплашени, че без определен набор от широко приети, строги правила и ритуали, цялото им движение постепенно ще замре и ще изчезне в небитието.

После обясни как по времето, когато да бъдеш християнин, означавало да рискуваш живота си, установяването на някакъв вид ред се превърнало в задължително условие за оцеляването на църквата. Около 180 година, под водачеството на епископа на Лион, Ириней, се наложила една-единствена, обединяваща гледна точка. Можело да има само една църква, само с един, точно определен набор от убеждения и ритуали. Всички останали гледни точки били отхвърлени като ерес. Доктрината им била напълно праволинейна. Тя постулирала, че извън рамките на истинската църква не може да има спасение; членовете й трябвало да бъдат ортодоксални, което ще рече — „правилно мислещи“; и църквата трябвало да бъде католическа, което означавало — „универсална“.

Всичко това изисквало автоматично и насилствено прекратяване на „домашното“ производство на евангелия. Ириней решил, че истинските евангелия трябва да бъдат четири — изхождал от твърде странния за християнството аргумент, че тъй като имало четири посоки на света и четири основни ветрове, то и евангелията трябва да бъдат четири. Написал пет тома творения, озаглавени „Унищожението и събарянето на така нареченото познание, което е фалшиво“, в което заклеймил повечето от съществуващите творби, определяйки ги като светотатство, и се спрял на четирите евангелия, които познаваме днес, като единствена и дефинитивна хроника на Божието слово — безпогрешно, непогрешимо и напълно достатъчно за нуждите на християнската религия.

Четирите евангелия, избрани от Ириней, се оказали случайно точно онези, които съдържали и разказа за мъките Христови — които говорели за смъртта на Исус на кръста и за Неговото възкресение. С една дума евангелия, които повече от недвусмислено свързвали измислицата, която се разпространявала, с основния ритуал на причастието, коренящ се пък в Тайната вечеря. И това е било само началото!

— В първоначалната си версия — поясни професорът, — първото от включените евангелия, Евангелието на Марко, въобще не говори за непорочното зачатие, нито пък за възкресението. Завършва просто с празния гроб на Исус, където някакъв тайнствен млад мъж, по-скоро някакво трансцедентално същество, подобно на ангел, разказва на група жени, пристигнали до гроба, че Исус ги чака в Галилея. И тази среща така ужасява жените, че те побягват и не споделят видяното с никого — което не може да не ни накара да си зададем логичния въпрос как е възможно Марко, или който там е написал въпросното евангелие, изобщо да е разбрал за него. Но именно така завършва оригиналният вариант на Евангелието на Марко. Едва в евангелията на Матей, написано петдесет години по-късно, и в това на Лука, създадено още десет години след него, започва да се говори за появявания след възкресението. Междувременно първоначалното Евангелие на Марко е пренаписано, за да пасне на новите идеи. Трябва да изминат още двеста години, да дойде 367 година, за да може по двадесет и седемте текста, обхващащи онова, което днес ни е познато като Новия завет, да бъде постигнато съгласие. Към края на този век християнството вече се е превърнало в официална, институционализирана религия и притежанието на каквито и да било други текстове се считало за грозна ерес, равняваща се на криминално престъпление. Всички останали известни копия от други евангелия били изгорени и завинаги унищожени. Тоест всички, с изключение на онези, скрити в заровената делва при Наг Хамади, които въобще не показват Исус като свръхестествено същество — продължи професорът, приковал поглед в очите на Райли. — Те били забранени, защото онзи Исус, който описвали тези текстове, бил просто мъдрец, обикалящ земите и проповядващ аскетичен живот, изпълнен с любов към ближния. Той въобще не бил дошъл на земята, за да ни спаси от греховете или от вечното проклятие. Дошъл е, за да ни напътства така, че да постигнем духовно извисяване. И щом даден ученик е успеел да достигне необходимото просветление, учителят вече не му бил необходим. Представи си само колко безсънни нощи е причинила тази мисъл на Ириней и неговите верни лакеи! Ученикът и неговият учител стават равни! Четирите канонизирани евангелия, онези от Новия завет, разглеждат Исус като наш Спасител, Месия, Божи син. Ортодоксалното християнство, както и ортодоксалните евреи, настояват, че между човека и неговия Създател съществува непреодолима пропаст. Ала евангелията, открити при Наг Хамади, оборвали тази концепция. И дори нещо повече — описвайки Исус като учител и просветлен мъдрец, те го определяли като човек, равен на всеки от нас, а тази идея въобще не допаднала на Ириней и неговата клика. Исус не можел да бъде просто човек — Той трябвало да бъде нещо много повече. Трябвало да бъде Божи син. Трябвало да бъде уникален, защото чрез Неговата уникалност и Църквата става уникална — единственият верен път към спасението. Църквата си присвоила правото да твърди, че ако не си с нея и ако не следваш нейните правила, ако не живееш живота, който тя изисквала от теб, си обречен на вечни мъки.

Професорът направи пауза, огледа внимателно изражението на Райли, накрая се приведе по-близо до него и завърши:

— Онова, което просто искам да ви кажа, агент Райли, е, че всичко, в което християните вярват днес и са вярвали от IV век насам, всички ритуали и тайнства, които стриктно съблюдават, например причастието и разните там църковни празници, въобще не са били част от вярванията на непосредствените последователи на Исус. Всичко е пълна измислица, наложена много по-късно. Не по-малко любопитен е и фактът, че в преобладаващата си част те са заимствани от други религии — като се започне с Възкресението и се свърши с Рождество. Но пък иначе основателите на Църквата са свършили страхотна работа. Бестселърът им държи първо място в класациите вече близо две хиляди години. И все пак… смятам, че тамплиерите са били прави. Още по тяхно време нещата вече са излезли от контрол — толкова много хора са били избивани по най-жесток начин, ако се осмелели да вярват в нещо друго, освен в християнството! И като гледам състоянието на нещата днес, бих казал, че оттогава насам нищо не се е променило!