Реймънд Хури
Последният тамплиер (64)

63

Думите на професора се стовариха върху тях като острието на гилотина. Докато се взираше бясно в малкия, блестящ предмет в ръката си, очите му сякаш се сдобиха със свой собствен живот. После върху лицето му падна мрак.

— Удивително е, не мислите ли? Ето ни сега тук, две хиляди години след тези събития, с всичките ни постижения, с които се гордеем, с всичко, което сме научили, и при все това този малък талисман все още ръководи начина на живот на милиони нещастници! Указва им как да живеят и… да умрат!

Приседнал върху бетона в мокрия си водолазен костюм, Райли усети как го побиват тръпки. Хвърли поглед към Тес, която съзерцаваше професора с възторг, който агентът от ФБР не бе в състояние да проумее.

— Откъде знаеш всичко това? — изрече по едно време тя.

Ванс откъсна поглед от Райли и се обърна към нея.

— От Уго дьо Павен. Основателят на Ордена на тамплиерите. Когато бях в Южна Франция, открих нещо за него, което ме изненада доста.

В главата на Тес се втурна спомена за коментара на онзи френски историк.

— Имаш предвид, че той е бил от Лангедок и е бил катар?

Изумен, Ванс повдигна вежди и я погледна, безспорно впечатлен.

— Браво! Написала си си добре домашното!

— Но не се връзва! — изтъкна Тес. — Нали те са заминали там, за да придружават християнските поклонници!

Все така усмихнат, макар и с леко засегнат тон, Ванс отговори:

— Те са се отправили натам с мисията да открият нещо, което е било загубено в продължение на хиляда години — нещо, което тогавашните върховни жреци са успели да скрият от легионите на Тит. Какво по-добро прикритие за мисията им, какъв по-добър начин да получат достъп до мястото, от което се интересували, от това да се престорят на фанатични привърженици на папата и всичките му мъртво родени кръстоносни походи?! Защото те не са били толкова глупави, че да се втурнат сляпо в битка срещу Църквата, преди да са успели да натрупат достатъчно власт и могъщество, за да отговорят по достойнство на подобно огромно предизвикателство! Знайно е, че цялата история на Ватикана е изпълнена с безмилостно потискане и подчинение на всички, опитали се да поставят под съмнение тяхната единствена и истинска вяра — знае се, че цели села, включително жените и децата, са били безогледно избивани от армиите на папата, защото са се осмелявали да изповядват вяра, различна от християнството. Тамплиерите са съставили план. За да успеят, те са се нуждаели от съответните оръжия и влияние. И почти са успели! Открили са онова, което са търсели! Ала онова, което не успели да предвидят, било, че не само те, но и всички християнски армии ще бъдат изритани от Светите земи, преди да имат възможността да стоварят решаващия си удар върху Църквата. И когато това станало — с падането на Акра през 1291 година — те не само изгубили своята властова база, но се простили и с най-ценното, което притежавали — оръжието, което им позволявало да изнудват Ватикана в продължение на двеста години. Изгубили го с потъването на галерата „Фалкън Темпъл“. И от този момент нататък било само въпрос на време те да бъдат изтрити завинаги от лицето на земята. — Тук професорът кимна, после обгърна всички с блесналия си поглед и завърши: — Само че сега, ако имаме още мъничко късмет, може и да се окажем в състояние да завършим тяхната мисия!

Изневиделица тишината бе раздрана от оглушителен, ужасяващ гръм. Главата на един от турците, които придружаваха Ванс, избухна, а силата на удара запрати тялото му в другия край на двора, превръщайки го в безформена, кървава купчина.