Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Шон Райли и Тес Чайкин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Templar, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 9гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VaCo(2016)

Издание:

Автор: Реймънд Хури

Заглавие: Последният тамплиер

Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова

Година на превод: 2006

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо; второ (не е указано)

Издател: ИК „Ера“; ИК „Глобус“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2006; 2011

Тип: роман

Националност: американска

Художник: Борис Драголов

ISBN: 978-954-389-139-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3229

История

  1. —Добавяне

62

Душата на Тес се изпълни с огромно разочарование.

— И това ли е всичко?! — възкликна, неспособна да повярва на чутото. — След всичко, което преживяхме, то се оказва на дъното на морето?!

Усети, че я обзема гняв. В главата й настана истински хаос.

— И защо е била цялата тази тайнственост?! — извика свъсено. — Защо им е трябвало да зашифроват писмото?! Защо не са уведомили тамплиерите в Париж, че са го изгубили безвъзвратно?!

— За да могат да блъфират — предположи замислено Ванс. — Защото, докато другите си мислят, че ковчежето е у тамплиерите, няма да ги закачат. И целта на съществуването им ще остане жива.

— Или поне, докато не ги усетят, че блъфират, така ли? — попита тя.

— Точно така — кимна професорът. — Нека не забравяме едно: че каквото и да е това нещо, то е от жизненоважно значение за тамплиерите. Затова Емар в никакъв случай не би оставил местоположението му необозначено, независимо дали са разполагали с начини да си го върнат или не в рамките на техния живот.

Тес въздъхна мъчително и се отпусна върху един от дървените столове до масата. Разтри очи и в този момент в съзнанието й изникнаха картините от едно толкова древно пътуване, а после и за мъже, влачени към огромните клади. После ги отвори и погледът й падна върху астролаба. Целият този път, целият този риск… И за какво?

— Били са съвсем близо! — прошепна Ванс, отново попаднал в своя собствен свят, докато въртеше в ръка астролаба и го разглеждаше. — Ако галерата „Фалкън Темпъл“ е издържала още мъничко, те са щели да се доберат до брега, а после и до гръцките острови, които по онова време са били в приятелски ръце. Там щяха да поправят мачтата и платната и да се отправят обратно към Кипър или към Франция. — Направи пауза и накрая добави, по-скоро на себе си: — И тогава вероятно щяхме да обитаваме свят, доста по-различен от днешния.

Райли, който седеше върху купчина малки бетонни блокчета, усети, че вече не издържа. Смяташе, че има шанс да обезоръжи турците и Ванс, ако е достатъчно бърз, но не искаше да застрашава живота на Тес и Рюстем. Подтикваше го не само нараненото му его. Някъде дълбоко в съзнанието му се бе зародило и нещо друго. Без да разбере в кой точно момент, това пътуване бе излязло далеч отвъд пределите на обикновеното преследване на престъпник. Самият Райли се усещаше лично застрашен, при това не физически, а по начин, който засега не бе в състояние да определи. Мистериозни, странно болезнени въпроси гнетяха душата му още от мига, в който бяха разшифровали ръкописа. А последните думи на професора внезапно го накараха да настръхне и да се почувства необичайно уязвим.

— Различен свят ли?! — изсмя се той презрително. — И всичко това, благодарение на някаква магическа формула за правене на злато?!

Ванс махна пренебрежително с ръка и отвърна:

— Моля ви, агент Райли! Не си позволявайте да петните наследството на тамплиерите с дребнави алхимически попълзновения! Съществуват достатъчно документи, които доказват, че те са спечелили богатството си от даренията на благородници от цяла Европа, при това изцяло с благословията на Ватикана! Всички са ги обсипвали със земи и пари, защото тамплиерите са били храбри защитници на поклонниците. Но не е само това. Мисията им се е смятала за свещена. Последователите им са били убедени, че тамплиерите пазят нещо, което ще донесе огромни блага за човечеството. — При тези думи свъсеното му лице се озари от лека усмивка. — Ала онова, което никой не е знаел, е, че, ако тамплиерите бяха успели, то благата щяха да бъдат действително за цялото човечество, а не само за „избраните“, както християните в Европа най-арогантно са обичали да се определят!

— За какво изобщо говорите, за бога?! — избухна Райли.

— Сред множеството обвинения, способствали за разтурянето на Ордена на тамплиерите, бил и фактът, че те са се сближили с местното население в Светите земи — тоест, с мюсюлманите и евреите. Започнали да се носят слухове, че нашите храбри рицари са били съблазнени от контактите си с тях, защото били получили доста голям обем мистични познания от тези хора. Точно в това отношение обвиненията са напълно основателни, макар че впоследствие били бързо забравени за сметка на по-колоритни такива, част от които, убеден съм, вече знаете. Папата и кралят, който, както ви е известно, бил богопомазан от самия Бог и като такъв изгарял от нетърпение да докаже, че е най-християнин сред християните, съвсем разбираемо се е стремил да потушат тази идея още в самия й зародиш — как така ще допуснат хората да разберат, че техните защитници всъщност са се побратимили с езичниците и диваците! Затова се отказали от първоначалната си стратегия да я използват като пореден повод за разтурянето на ордена им. Но в случая проблемът не бил единствено в мистичните познания, които тамплиерите били получили в Светите земи. Целта на рицарите е била далеч по-прагматична. Те планирали нещо невъобразимо смело, храбро, нещо с далеч по-дългосрочни последици — да, може би някои биха го нарекли налудничаво, но все пак изпълнено с умопомрачителен кураж и визия за бъдещето! — Тук професорът направи пауза, видимо дълбоко развълнуван от самата представа за онова, което имаше предвид. Накрая погледът му се прикова върху Райли и той заключи; — Тамплиерите са планирали да обединят трите големи религии!

Вдигна поглед към планините, които ги обграждаха, обгърна ги с жест и продължи:

— Обединението на трите религии! Представете си само! Християни, мюсюлмани и евреи — всички обединени от една вяра! И защо не?! Нали всички ние се прекланяме пред един и същи Бог?! Нали всички ние сме деца на Авраам?! — Отново направи пауза, чертите му се стегнаха и той добави: — Представете си само! Представете си какъв по-различен свят щяхме да обитаваме, ако беше така! Един безкрайно по-добър и хубав свят! Помислете си колко болка и кръвопролития щяхме да избегнем! И какъв по-подходящ пример за това от последните няколко години! Милиони хора щяха да бъдат спасени! Нито един човек нямаше да загине ей така, безсмислено! Нямаше да има Инквизиция, нямаше да има Холокост, нямаше да има войни на Балканите, нито пък в Близкия изток, нямаше да има самолети, врязващи се в небостъргачи! — Погледна Райли и се усмихна дяволито: — Вероятно и вие щяхте да сте без работа, агент Райли!

Мисълта на Райли препускаше, опитвайки се да извлече някакъв смисъл от това откровение. Възможно ли е… Спомни си за разговора с Тес, когато тя му разказа за деветте години, които тамплиерите били прекарали в уединение в храма, за бързия им възход, както и за латинския надпис…

Veritas vos liberabit.

Истината ще ви направи свободни.

После се обърна към Ванс и попита:

— Значи вие сте на мнение, че те са изнудвали Църквата, така ли? Смятате, че Ватикана е позволил на тамплиерите да се сдобият с власт за тяхна сметка?

— Не можете да си представите колко са били подплашени хората във Ватикана! Просто не са имали друг избор.

— Но… с какво точно…

Уилям Ванс пристъпи напред, протегна ръка и сграбчи разпятието, което висеше на врата на Райли. После го дръпна рязко и го скъса. Верижката увисна в ръката му. Задържа го, вторачен в него. Постепенно презрението в очите му се замени с осезаем хлад, когато изрече:

— С истината за тази измислица тук!