Реймънд Хури
Последният тамплиер (36)

35

Де Анджелис се прокле още в мига, в който кракът му се спъна в обгореното парче от греда и наруши реда в хаоса, който цареше около него. Не беше лесно да се движиш безшумно в тази изгоряла църква — навсякъде по пода се въргаляха черни парчета дърво и камъни от срутилия се покрив.

Отначало се изненада не малко, когато Плънкет му докладва, че е проследил Тес и нейния белокос похитител до тази развалина. Но когато зърна тихите, призрачни останки на църквата „Възнесение Господне“, той си даде сметка, че е превъзходно място за човек, който държи да работи необезпокояван. Поредното доказателство, че мъжът, когото сега преследваше, знаеше много добре точно какво е взел от музея „Метрополитън“ онази вечер.

Де Анджелис бе влязъл в църквата от един страничен вход. Преди по-малко от четиридесет минути Джо Плънкет бе забелязал как възрастният мъж измъква Тес Чайкин от багажника на сивото волво и как й помага да премине през същия вход. Тя изглеждала почти в безсъзнание — похитителят бил преметнал едната й ръка през врата си и тя едва пристъпвала.

Малката църква се намираше на Западна 114-та улица, сгушена между две редици къщи с кафеникав камък, а до източната й фасада се простираше уличката, на която сега бяха паркирани волвото и форда. Неотдавна църквата бе претърпяла опустошителен пожар, а реконструкцията й очевидно все още не бе влязла в плановете на изпълнителите — до предния й вход беше поставено табло с изобразен на него термометър, на който вместо градуси бяха отбелязани стотиците хиляди долари, които трябваше да се съберат, за да я върнат към предишната й слава.

Де Анджелис мина покрай разтопилите се месингови врати на олтара, изкачи стълбите и влезе в светилището. Вдясно от себе си забеляза обгорените останки на голям амвон. Църквата бе потънала в мълчание. Единствените шумове, които се долавяха, бяха от улицата. Свещеникът предполагаше, че онзи, който бе отвлякъл момичето, сигурно използва задните стаи. Беше спокоен, защото остави Плънкет отвън на пост. Сега се промъкна безшумно край останките на олтара и навлезе в коридора зад светилището, като междувременно изключително експертно зави заглушител на цевта на своя пистолет „Зиг Зауер“.

И точно тогава се спъна в боклуците.

Звукът отекна из цялата църква. Той се закова на място и се заслуша, за да долови всичко необичайно, което може би бе породил. Присви очи и едва тогава различи някаква врата в края на тесния коридор. И внезапно долови приглушен звук, а след него и тихи стъпки. Де Анджелис бързо пристъпи напред, скри се в тъмнината до вратата и приготви пистолета си. Стъпките се приближиха, чу се скърцане, но вместо вратата да се отвори навън, към него, тя се отвори навътре и единственото, което свещеникът успя да види, бе пълен мрак.

И той, а не другият, се оказа в светлото петно.

Тъй като беше прекалено късно и прекалено опасно за отстъпление, което и не беше в природата му, Де Анджелис се втурна напред.

Стиснал здраво пистолета си, Ванс се втренчи през прага към човека, който беше навлязъл на неговата територия. Не го познаваше. Стори му се, че зърна свещеническа якичка и това го накара да се поколебае за момент.

Там му беше грешката. Мъжът скочи срещу него. Ванс се опита да използва пистолета си, ала преди да успее да дръпне спусъка, непознатият го беше съборил на пода и оръжието се изплъзна от ръката му. Коридорчето беше тясно и ниско и Ванс използва стената, за да се изправи, ала мъжът беше много по-силен от него и той отново се строполи. Единственият начин, по който можеше да се отбранява, бе с колената си — и Ванс не закъсня да го направи. И за негова радост долови изпъшкване.

И още един пистолет — този на неговия нападател, издрънча на пода. Обаче онзи се възстанови много бързо и стовари юмрука си върху главата му.

Ударът му причини болка, но не го повали в безсъзнание. По-скоро събуди яростта му. Два пъти този ден — първо Тес Чайкин, а сега и този непознат — се опитваха да застрашат начинанието му. Използва отново коляното си, а после и юмрука, след което изсипа цял порой удари върху нападателя си. Те не бяха професионални, но бяха подклаждани от силата на неговия гняв. Никой и нищо нямаха право да застават между него и неговата цел.

Нападателят успя да блокира ударите му като професионалист и да се отдръпне, но точно тогава се спъна в някакви дъски. Прозрял предоставилата му се възможност, Ванс грабна пистолета си и дръпна спусъка. Обаче онзи беше по-бърз от него и успя да се хвърли настрани, така че куршумите преминаха покрай него.

От писъка, който последва, Ванс заключи, че вероятно все пак е успял да уцели, но не можеше да бъде сигурен. Човекът все още се движеше, като се опитваше да се върне обратно в светилището.

Ванс се поколеба само за миг.

Дали да тръгне след него, да разбере кой е и да го довърши? Но после долови някакъв шум от другия край на църквата. Очевидно непознатият не беше сам.

Тогава реши, че най-добре е да избяга. Обърна си и хукна към вратата, която защитаваше неговото подземие.