Реймънд Хури
Последният тамплиер (83)

82

Протегна колебливо ръка и я докосна. Прокара пръсти по повърхността й, неспособна да повярва на случващото се. Съзнанието и веднага я отправи назад във времето, към рицарите тамплиери, към Емар и неговите братя и тяхното последно, съдбовно пътешествие с галерата „Фалкън Темпъл“.

В главата й нахлу калейдоскоп от образи, докато се опитваше да си спомни точните думи от писмото на Емар. Какво точно беше казал той? Ковчежето е поставено в кухина, издълбана в задната част на главата на сокола. Празнините около него са запълнени със смола, после върху него е поставено парче дърво, изрязано точно по очертанията и заковано с дървени гвоздеи. После и то е запечатано със смола.

Тес разгледа внимателно задната част на главата на сокола. Постепенно различи местата, където е била излята смолата, а после, опипвайки с пръсти на професионалист, откри и ръбовете на капака, и гвоздеите, които го държаха.

Всичко изглеждаше непокътнато — доколкото успяваше да прецени, в покритите със смола кухини не бе проникнала нито капка вода. Както изглеждаше, беше много вероятно онова, което бе затворено вътре, да е все още здраво и непокътнато.

Огледа се, зърна два големи камъка и ги използва като чук и длето, за да проникне в кухината на главата. Първите няколко пласта дърво се откъснаха лесно, но останалото се оказа много твърдо. Тес отново се огледа и този път зърна стар, ръждясал метален прът, с чиято помощ започна да дълбае в смолата. Успя да пробие капака и да стигне до кухината. Вече виждаше ръбовете на сандъчето — малко и орнаментирано. Избърса плувналото си в пот чело, разби достатъчно количество от смолата около него и с помощта на стоманения прът го повдигна. После пъхна ръка вътре и извади малката мощехранителница.

Цялото й тяло бе обзето от познатото въодушевление на археолога — колкото и да се опитваше да го потисне, просто не беше в състояние. Държеше го, то беше в ръцете й! Въпреки сложния си и изящен сребърен обков, ковчежето беше удивително леко. Тес го отнесе в подножието на скалата, за да го разгледа на спокойствие. Беше заключено не с ключалка, а с железен катинар. Използва камъка, за да откъсне катинара. И когато той излезе от дървото, тя най-сетне имаше възможността да вдигне капака на ковчежето и да надникне вътре.

Много внимателно тя бръкна и извади съдържанието му Беше пакетче, обвито в намаслена животинска кожа, подобно на онази, с която Емар бе съхранил астролаба. Имаше кожени връзки. Тес ги развърза и с треперещи ръце разгърна кожата. Вътре намери книга — дневник, подвързан с кожа.

В мига, в който го зърна, тя веднага разбра какво е.

Беше й необяснимо познато. Смирената му простота скриваше значимостта на съдържанието му. Вече цялата трепереща, тя повдигна леко корицата и надзърна в съдържанието на първия пергаментов лист. Буквите бяха поизбелели, но все още се четяха. Доколкото можеше да прецени, съдържанието на дневника беше непокътнато. Нещо у нея й подсказа, при това с абсолютна категоричност, че тя е първият човек, който зърва това митично съкровище на тамплиерите от онзи миг преди близо хиляда години, в който то е било поставено в мощехранителницата от Великия магистър Уилям от Божьо и поверено на Емар от Вийер.

Само дето вече въобще не беше митично. Беше си съвсем истинско.

Много предпазливо, неспособна да устои на изкушението да погледне по-подробно, Тес разтвори дневника и взе в ръка един от листите пергамент. Веднага разпозна познатия, кафеникав нюанс на мастилото, което са използвали по онова време — смесица от сажди, смола, винена утайка и мастило от сепия. Почеркът беше труден за разчитане, но въпреки това тя разпозна няколко думи — напълно достатъчни, за да разбере, че е написано на арамейски. Беше срещала този език няколко пъти преди, макар че по принцип не го знаеше.

Застина, приковала поглед върху ръкописа в ръцете си.

Арамейски.

Езикът, който е говорил Исус.

Сърцето й вече биеше в ушите. Вторачи се отново в пергамента и разпозна още няколко думи.

Много бавно, почти без желание, тя започна да осъзнава точно какво държи в ръце. И най-вече — кой първи е докоснал тези листи от пергамент, чия ръка е изписала тези думи.

Това беше дневникът на Исая от Назарет. Изповедта на един човек, когото целият свят познаваше като Исус Христос.