Реймънд Хури
Последният тамплиер (79)

78

Райли запали двигателя на моторната лодка. Вторачвайки се през плътната завеса на дъжда, той я насочи натам, накъдето бе зърнал за последно преобърнатата „Саварона“.

Стараеше се да я насочва колкото може по-добре сред непрекъснато променящия се пейзаж наоколо, но по-скоро по интуиция и на сляпо, тъй като бе изгубил всякакъв усет за посоките, нито можеше да се определи къде свършва морето и започва небето.

Вълните се надигаха шеметно и пропадаха с грохот. Тъкмо първата се стоварваше върху него, втората след нея го подмяташе и изплискваше водата от лодката. Райли се държеше здраво за лоста, докато се издигаше и спускаше по водните склонове. При всяко ново подхвърляне шумът от мотора се превръщаше в адски писък.

След незнайно колко минути по-късно той я зърна — тъмнокафява ъгловата форма, стърчаща насред улей между вълните, приличащ по-скоро на дупка в морето. Райли стегна мускули и насочи малката спасителна лодка към нея, обаче вълните наоколо нямаха никакво желание да му помагат и непрекъснато го отклоняваха от курса. Наложи му се непрекъснато да оправя посоката, без да отлепя поглед от обърнатия траулер насред водната стихия. От Тес нямаше и следа.

Колкото повече се приближаваше, толкова по-кошмарна ставаше гледката пред него. Около корпуса на гръцкия кораб се носеха останки от греди, изпълнявайки някакъв странен, синхронизиран танц на смъртта. Задната част на кораба вече беше напълно под вода, а предната, обърната перпендикулярно към небето като чудноват, ъгловат айсберг, потъваше бавно, подмятана от вълните.

Райли плъзна поглед по вълните, търсейки оцелели. Точно когато вече бе изгубил надежда, той я зърна, носеща се в оранжева спасителна жилетка над вълните, ръкомахаща отчаяно.

Шон насочи надуваемата лодка към нея, заобикаляйки масивния корпус на кораба. Не сваляше очи нито от Тес, нито от безпощадните вълни, които продължаваха да ги връхлитат. Когато се приближи достатъчно, протегна ръка и грабна нейната, обаче я изпусна. После отново протегна ръка, този път пръстите им се преплетоха и той успя да я задържи.

Когато най-после я измъкна на борда на спасителната лодка, по лицето му се разля уморена усмивка. Видя я как тя също се усмихва облекчено, но веднага след това върху лицето й се изписа ужас. Гледаше точно зад него. Шон се извърна рязко — точно навреме, за да види как към тях се носи огромно парче от корпуса на „Саварона“, повдигнато от поредната гигантска вълна, която го запращаше право към него.

И върху Райли се спусна мрак.

 

 

Напълно дезориентирана и объркана, Тес беше сигурна, че ще умре. Затова почти не повярва на очите си, когато зърна Райли да се носи към нея в надуваема спасителна лодка.

С последни сили тя успя да се хване за протегнатата му ръка и да се изтегли в миниатюрната лодка. Но точно тогава зърна парчето дърво, подето от огромната вълна зад тях, как се върти и пада точно върху него. Удари го право в главата и го запрати извън борда на малката моторница.

Тес се смъкна обратно във водата, протегна ръка и го хвана здраво, като с другата продължаваше да се държи за лоста на моторницата. Забеляза, че очите му са затворени, че главата му се отпусна безжизнено върху яката на спасителната жилетка. От огромната рана на челото му струеше кръв, която изчезваше и отново се появяваше, след като поредната вълна се изтичаше от лицето му.

Опита се да го вдигне в спасителната лодка, но скоро си даде сметка, че тази задача не й е по силите. И което беше още по-лошо, усилието изцеждаше и последните сили, които й бяха останали. Спасителната лодка постепенно се превръщаше по-скоро в пречка, отколкото в помощ — пълнеше се с вода и заплашваше да се стовари върху тях с всеки следващ прилив на големите вълни. С натежало сърце Тес пусна лоста, който държеше, и вместо него се хвана за Райли.

Докато наблюдаваше как лодката се отдалечава от тях, тя се опита да му държи главата над водата. Струваше й истинско усилие на волята да си наложи да остане в съзнание. Бурята не показваше никакви признаци на укротяване, затова Тес си даде сметка, че трябва да остане будна. Но като че ли се опитваше да води предварително изгубена битка. Силите й постепенно я напускаха.

Точно тогава зърна някаква широка греда. Насочи се отчаяно към нея, сграбчила Райли с едната си ръка, докато накрая сграбчи с другата гредата. Установи, че след нея се влачи въже. С огромно усилие успя да се изтегли върху нея, а после да изтегли и Райли, след което с помощта на въжето завърза и себе си, и него за плоската платформа.

Като допълнителна мярка заключи колана на своята спасителна жилетка в неговия. Каквото и да станеше отсега нататък, те нямаше да се разделят. Неизвестно защо, но точно тази мисъл като че ли събуди лека искрица надежда в душата й.

Докато бурята продължаваше да вилнее около тях, Тес затвори очи и няколко пъти си пое дълбоко дъх, опитвайки се да овладее страховете си. Каквото и да ставаше оттук нататък, не трябваше да позволява на паниката да я обзема отново. Налагаше се да намери достатъчно сили у себе си, за да задържи и себе си, и Райли върху това крехко парче дърво. Защото не бе в състояние да стори абсолютно нищо друго. Единственото, което можеше да направи, бе да лежи спокойно и да позволи на природните стихии да ги отнесат натам, накъдето сметнат за добре.

Импровизираният сал като че ли се поуспокои за момент. Тес отвори очи, питайки се дали това не е знак за нещо по-добро. Оказа се, че никога не е била по-далече от истината. Над тях се възправяше вълна колкото небостъргач, пред която онази колосална вълна, която бе преобърнала „Саварона“, изглеждаше като джудже. Тя като че ли си стоеше там, напълно неподвижна, и й се подиграваше.

Тес се вкопчи отчаяно в Райли, затвори очи и зачака удара. Вълната се сгромоляса върху тях като пропадащ планински хребет и ги погълна така, сякаш бяха мъртви есенни листа.