Реймънд Хури
Последният тамплиер (74)

73

Застанал мълчаливо в края на мостика, Райли наблюдаваше как монсиньор Де Анджелис и капитанът на „Карадениз“ — върлинест мъж на име Каракаш, с гъста черна коса и извити мустаци, се приведоха над радара на патрулната яхта и избраха следващата си цел.

А такива имаше в изобилие. Тъмният екран беше изпълнен с десетки зелени примигващи сигнали. Някои от тях бяха придружени с миниатюрни, дигитални кодови номера, които подсказваха за кораб с модерен транспондер. Те бяха много по-лесни за идентификация и изключване, което ставаше с помощта на базата данни на Бреговата охрана и на мореплавателните списъци. Ала за съжаление бяха малко. Преобладаващата част от зелените примигващи точици на екрана бяха анонимни рибарски лодки и други мореплавателни съдове, които буквално бъкаха по бреговата ивица на Турция. И Райли знаеше, че ще им бъде доста трудно да открият онзи, на чийто борд се намираха Тес и Ванс.

Течеше шестият му ден по вода, което, що се отнасяше лично до него, бе повече от достатъчно. Много скоро му стана ясно, че не става за морски вълк. За негов късмет засега морето се държеше прилично и за още по-голям негов късмет нощите си прекарваха на сушата. Всяка сутрин отплаваха от Мармарис още на зазоряване, като сканираха цялото крайбрежие чак до Дванадесетте острова. Яхтата „Карадениз“ — патрулна лодка от клас SAR-33, се движеше бързо и предлагаше относителен комфорт, а освен това бе в състояние да покрие удивително обширна област от крайбрежието само за един ден. Други лодки, базирани във Фетийе и Анталия, обхождаха водите на изток. В операцията бяха включени и хеликоптери „Агуста А-109“, които извършваха полети на ниска височина и предупреждаваха патрулните яхти за евентуални цели.

Координацията между различните въздушни, морски и сухопътни единици от операцията по търсенето беше безупречна. Турската Брегова охрана имаше богат опит в патрулирането из тези гъсто преплитащи се морски пътища. Въпреки това им оставаше да покрият още доста обширно пространство, което никак не беше лесна работа при наличието на толкова много плавателни съдове за развлечение, които обикновено не даваха дежурства на радиостанциите.

Докато радарният оператор преглеждаше някакви карти на екрана пред себе си, а отговорникът за радиостанцията сравняваше бележките си с екипажа на един от хеликоптерите, Райли отмести поглед от монитора и се вторачи през люка на „Карадениз“. С изненада установи, че на юг от тях времето като че ли се влошаваше. Хоризонтът постепенно се изпълваше от тъмни облаци, разделени от тънка ивица ярка жълтеникава светлина. Картината беше направо сюрреалистична.

Почти усещаше присъствието на Тес, а мисълта, че тя е някъде там, съвсем наблизо, и въпреки това недосегаема, не му даваше покой. Запита се къде ли е тя сега. Дали двамата с Ванс вече са успели да открият потъналия „Фалкън Темпъл“? Дали вече не са на път за… За къде? Какво ще направят с находката си, когато я открият? Как ще съобщят откритието си пред света? Беше мислил много за онова, което щеше да й каже, когато ги настигнат, а най-изненадващото за него бе, че гневът, който чувстваше към нея, като че ли отдавна отшумя. Истината бе, че Тес си имаше свои причини. За нея те си бяха съвсем основателни. Той може и да не споделяше нейното мнение, но знаеше, че амбицията е неразривна част от нейното същество и точно тя я кара да прави онова, което бе предприела.

Обърна се и отправи поглед към противоположната страна на хоризонта. И онова, което зърна там, го накара да застане на нокти. Небето там също се бе свъсило заплашително. Както изглеждаше, бяха притиснати между два противоположни фронта от лошо време. Бурите като че ли се движеха едновременно, връхлитайки върху тях. Райли пак се обърна към кормчията, който изглеждаше доста притеснен. Веднага след това помощник-капитанът се приближи до Каракаш и стана повече от ясно, че двамата започват да обсъждат проблема.

Капитанът се консултира с радара за времето и с барометъра, а после размени още няколко думи с двамата си помощници. Райли погледна към Де Анджелис, който се заслуша в думите им и му ги преведе.

— Доколкото схващам, днес може би ще се наложи да се върнем на брега по-рано от обичайното. Очевидно имаме не един, а цели два буреносни фронта, които напредват към нас с ужасяваща бързина. — При тези думи свещеникът погледна Райли в очите, усмихна се леко и допълни: — Да ви звучи познато?

Агент Райли вече бе успял да направи връзката, много преди Де Анджелис да насочи вниманието му върху нея. Всичко се развиваше притеснително сходно с онова, което Емар описваше с своето писмо. Забеляза, че Джо Плънкет, който беше навън и пушеше, също наблюдава потъмнелия хоризонт. После се обърна и видя, че двамата офицери вече се занимават с някакви компаси и монитори.

Точно в този момент операторът на радара извика нещо на капитана на турски. Каракаш пристъпи до монитора, последван от Де Анджелис. Райли откъсна поглед от буреносните облаци и също се приближи.

Според откъслечния превод на капитана, операторът на радара им показвал карта, върху която бил нанесъл маршрута на някакъв плавателен съд, чиито движения наблюдавал от известно време. От особен интерес за него бил един от корабите, който имал любопитен навигационен модел. Бил прекарал доста време, плавайки нагоре-надолу в конкретен морски коридор. Не че това само по себе си било необичайно. Спокойно можело да бъде рибарска лодка, обикаляща води, богати на улов. Няколко други точки се държали почти по същия начин. Но операторът забелязал, че докато до преди два дни този конкретен кораб прекарвал по два часа в обикаляне нагоре-надолу, а после се отправял нанякъде другаде, то точно сега съдът продължавал да стои на едно място в продължение вече на два часа. И което било още по-важно, от общо четирите кораба в тази област, трите вече се изтегляли, вероятно забелязали приближаващите бури. А четвъртият изобщо не помръдвал.

Райли се приведе, за да разгледа картата по-добре. И сам виждаше, че другите три кораба наистина са променили курса си. Двата от тях се бяха насочили към турското крайбрежие, а третият — към гръцкия остров Родос.

Де Анджелис сбърчи чело, обмисляйки информацията. А после със стряскаща категоричност изрече:

— Те са! И не се движат, защото са открили онова, което търсят! — Обърна се към Каракаш и с леденостуден глас попита: — Колко далече са от нас?

Каракаш огледа екрана с окото на професионалист и отговори:

— Около четиридесет морски мили. В тези води, бих казал… два часа, два часа и половина. Обаче времето ще се влошава. Може да се наложи да обърнем, преди да сме стигнали до тях. Барометърът пада много бързо. Никога през живота си не съм виждал подобно нещо!

— Въобще не ми пука! — заяви безапелационно свещеникът. — Изпратете дотам хеликоптер, за да огледа по-отблизо, и ни закарайте там, колкото може по-бързо!