Реймънд Хури
Последният тамплиер (69)

68

— Точно това ли, според теб, са пренасяли на галерата „Фалкън Темпъл“? — попита сдържано Райли. — Доказателство, че евангелията са литературна измислица? Доказателство, че Исус не е бил божествено същество? Дори и да беше така, то прекрасно разбирам как подобно разкритие би подкопало устоите на християнството. Но кажи ми, по какъв начин щеше да помогне на тамплиерите на обединят трите религии, ако приемем, че това е тяхната крайна цел?

— Започнали са от онази религия, която познават — контрира го уверено Ванс. — С религията, която е била в техния обсег на действие, онази, чиито ексцесии са познавали от първа ръка. Затова са смятали да развенчаят първо нея. Вероятно междувременно са влезли в съюз с представители на мюсюлманските и еврейските общности, които успоредно с тях да поставят подобни въпроси и сред своите религии, за да подготвят почвата за новото, обединено гледище за света.

— Като вдигнат на крак поруганите маси? — обади се Райли, но въпросът му беше по-скоро риторичен.

— В крайна сметка светът щеше да се превърне в едно по-добро място за живот. Вие не мислите ли така? — отвърна убедено Ванс.

— Дълбоко се съмнявам — не се предаваше Райли. — Но от друга страна, не мога да очаквам от човек, за когото човешкият живот няма почти никакво значение, да ме разбере!

— О, я си задръжте за себе си справедливия гняв и пораснете най-сетне! Това е абсурдно! — изрече спокойно професорът. — Дори и днес, в XXI век, продължаваме да живеем в сферата на фантазията! Като гледам, не сме по-напреднали от онези нещастни копелета от Троя! Цялата планета е приклещена в капана на масовата заблуда. Християнство, юдаизъм, ислям… Хората са готови да се бият до смърт, за да защитят всяка дума от онези книги, които смятат за свещени, но на какво се основават същите тези книги? На легенди и митове, датиращи от преди хиляди години! На Авраам — мъж, който, ако се вярва на Стария завет, станал баща на сто седемдесет и пет години? Вие намирате ли за правилно живота на хората и днес да се ръководи от някаква смехотворна колекция от измислици?! — Професорът замълча, след което продължи: — Социологическите проучвания сочат, че повечето съвременни християни, евреи и мюсюлмани нямат никаква представа за общия корен на религиите им — че всички те произлизат от Авраам, патриархът на трите религии и основателят на монотеизма. А най-ироничното е, че според Битие, Бог бил изпратил Авраам на земята с мисията да излекува различията между хората. Посланието му било, че цялото човечество трябва да бъде част от общото човешко семейство, което да се прекланя пред един-единствен Бог, творец на цялото мироздание. Но незнайно как това мъдро послание било изопачено — изтъкна насмешливо Ванс. — Подобно на някой гаден епизод от „Далас“. Съпругата на Авраам, Сара, не можела да има деца, затова той си взел втора жена — неговата арабска наложница Хагар, която го дарила със син. Нарекли този син Исмаил. След тринадесет години обаче Сара също успява да роди син — Исак. Авраам умира, Сара прокужда Хагар и Исмаил, и ето ти как семитската раса се разцепила между араби и евреи. Най-абсурдното от всичко е, че и трите религии твърдят, че вярват в един и същи Бог — в Бога на Авраам. И нещата се объркват там, където хората започнат да се карат чии думи са най-истинното отражение на Божията традиция. Юдаизмът базира вярванията си върху своя пророк Мойсей, който, според евреите, е пряк потомък на Исак и Авраам. Обаче след няколко столетия един също еврейски пророк на име Исус предлага нов набор от религиозни вярвания — неговата собствена версия на религията на Авраам. И след още няколко столетия още един мъж — Мохамед, изниква на сцената на история, като твърди, че само той е истинският Божи пратеник, а онези двамата са шарлатани, и обещава да спомогне за завръщането към основополагащите откровения на Авраам — обаче този път през погледа на Исмаил. И ето ти го и исляма. Затова няма нищо чудно във факта, че на времето християнските водачи са считали исляма за християнска ерес, а не за нова, различна от тяхната религия. А след смъртта на Мохамед същият този ислям се разцепва на още две големи секти — шиити и сунити, поради борбата за власт кой точно да го наследи. И ето как нещата си вървят и до сега. Човешката глупост в най-чист вид! И така, днес си имаме християни, които презират евреите, защото ги считат за последователи на по-ранни, непълни откровения на Божиите желания. Имаме си и мюсюлмани, подиграващи се на християните по приблизително същите причини — въпреки че и те се прекланят пред Исус, но го считат само за неактуален посланик на Бога, а не за негов син. Спорове, достойни единствено за съжаление! Знаете ли, че ревностните мюсюлмани се покланят пред Авраам по седемнадесет пъти на ден? А знаете ли какво представлява техният хадж — поклонението в Мека, което е свято задължение на всеки мюсюлманин и при което милиони нещастници рискуват да се задушат от горещина или пък да бъдат стъпкани, само и само да стигнат дотам? Отиват там, за да отдадат почит на факта, че Бог се е смилил над Исмаил — сина на Авраам! Не ви трябва да ходите много надалече, за да видите с очите си измеренията ма абсурда — Хеврон е напълно достатъчен! Араби и евреи продължават да се избиват заради най-оспорваното парче недвижима собственост на планетата! И всичко това — само защото там уж се намирал гробът на Авраам — малка пещера с изолирани една от друга камери за разглеждане, по една за всяка група. Авраам — ако изобщо е съществувал — сигурно сега се обръща в гроба, като гледа своите вечно каращи се, тесногръди, дребнави потомци! Чудно семейство, няма що! Няма нищо по-лесно от това да стоварим вината за всички конфликти в нашата история върху политиката и алчността. Разбира се, и те играят известна роля. Но в основата винаги е религията. Именно тя е искрата, която непрекъснато подпалва огньовете на нетърпимостта и омразата. Тя ни пречи да се заемем с много по-добри неща на този свят, да не ги видим дори. Но най-вече не ни позволява да приемем истината за онова, в което сме се превърнали, нито пък да възприемем с отворено съзнание нещата, на която науката ни е учила и продължава да ни учи. Онези примитивни мъже и жени, обитавали планетата ни преди хилядолетия, са били много уплашени, и с право. Те наистина са се нуждаели от религията, за да се опитат да проумеят мистериите на живота и смъртта, да приемат приумиците на болестите, времето, непредсказуемостта на реколтата и природните бедствия. Но ние, хората на нашето време, вече нямаме нужда от подобни тълкувания. Можем да си грабнем мобилния телефон и да разговаряме с някого в другия край на планетата, сякаш е до нас. Можем да изпратим сонда на Марс, като я контролираме от Земята. Можем да създадем живот в епруветка. Можем още хиляди други неща. Затова е крайно време да загърбим вековните си предразсъдъци и суеверия. Да се видим такива, каквито сме и да приемем, че онова, което сме станали, е личност, която хората преди няколко столетия биха считали за Бог. Трябва да заговорим на „ти“ с онова, на което сме способни, а не да разчитаме на някаква тайнствена сила отгоре, която уж ще се спусне от небето и ще оправи нещата!

— Но тази концепция е твърде късогледа! — възропта Райли. — А какво ще кажеш за доброто, което религията носи? За етичната мярка, за моралните граници, които тя определя? За успокоението, което дава, да не говорим за благотворителността, за изхранването на бедните и за грижата за нещастните? Вярата в Христос често е единственото, с което повечето от хората разполагат! Милиони души разчитат на религията, за да им дава сила, да им помага да се справят с трудностите в своето ежедневие. Но ти не виждаш тези неща, нали?! Ти си се вкопчил за едно-единствено трагично събитие, което е разрушило твоя живот и е опорочило тотално гледната ти точка към света и всичко добро, което има в него!

Ванс отправи поглед сякаш към небитието и отвърна тихо:

— Единственото, което виждам, е ненужната болка и страданията, които религията е причинила — не само на мен, а на милиони хора във всички страни. — След кратка пауза погледът му отново се прикова върху Райли, но излъчването на очите му вече беше леденостудено. — В началото християнството е служило на благородна и голяма цел. То е давало на хората надежда, осигурявало им е система на социално подпомагане, спомогнало е за свалянето на тиранията. С една дума, служело е на нуждите на обществото. А на чии нужди служи днес? Какво точно прави, освен дето възпрепятства медицинските изследвания и оправдава войните и убийствата?! Смеем се на нелепите богове, пред които инките и египтяните някога са се прекланяли. Ние да не би да сме по-добри от тях, а?! Какво ще кажат, според вас, за нас хората след хиляда години? Няма ли и ние да се превърнем в обекти на същия този присмех? След всичко, което сме постигнали, и до днес продължаваме да играем по свирката на хора, които са смятали, че гръмотевицата е знак за Божия гняв! Крайно време е всичко това да се промени!

Райли се обърна към Тес. Тя не бе произнесла и звук по време на дългата тирада на професора.

— А ти? Какво мислиш по този въпрос? Съгласна ли си?

Тес не пожела да го погледне. Очевидно правеше опити да намери най-подходящите за случая думи.

— Тук става въпрос за исторически факти, Шон — каза накрая. — Имай предвид, че говорим за неща, които са добре документирани и общоприети. Лично аз съм убедена, че първоначално евангелията са били написани с цел да предадат някакво духовно послание. Ала след това са се превърнали в нещо друго. Сдобили са се с по-голяма цел — политическа. Исус е живял в размирна страна, в ужасно за нея време. Римската империя от онези години е била образец на социалните неравенства. Било е време на множество болести и смърт, на бедност за масите и невъобразими богатства за малцината избрани. Истински плодородна почва за посланието на християнството, затова никак не е трудно да си представим колко лесно е покълнало. По своята същност то е било революционно движение — революционна е дори основната му концепция, че милостивият Бог изисква от хората да бъдат милостиви един към друг, при това и извън рамките на техните семейства. То е предлагало на своите последователи смислена култура, чувство за равенство и за принадлежност, без да иска от тях да изоставят етническите си обвързаности. Давало им е усещане за достойнство и за равенство с другите, независимо от социалния им статус. Гладните са знаели къде ще бъдат нахранени, болните и старците са знаели къде ще се погрижат за тях. То е предлагало на всички люде безсмъртие — без бедност, без болести, без изолация. Християнството е предложило на човечеството нова концепция — послание за любов, милост и съобщество, при това в свят, изобилстващ от жестокости и задушаващ се в културата на смъртта. Аз не съм специалист в тази област като него. — Кимна по посока на Ванс. — Но смятам, че професорът е напълно прав. Открай време имам проблем с всичките тези свръхестествени глупости, с божествената същност на Исус, с идеята, че той е Божи син, заченат непорочно и роден от Дева Мария. Колкото и да е неудобна за мнозина, истината е, че всичко това е измислено едва десетки, дори стотици години след Неговото разпятие и става официална политика на Църквата едва след Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. от н. е., свикан от император Константин I Велики, който приема Символа на вярата. Очевидно е, че те са се нуждаели от… от някаква неустоима стръв. А във времена, когато свръхестественото е било нормална част от вярванията на хората, какво по-лесно от това да заявиш, че религията, която продаваш, е кръстена не на някакъв си обикновен дърводелец, а на божествено същество, което може да те дари с обещанието за безсмъртие?!

— Стига де, Тес! — контрира я възмутено Райли. — В твоите уста всичко това звучи ни повече, ни по-малко като евтина, цинична пропагандна кампания! Наистина ли смяташ, че тази религия щеше да има толкова голяма мощ или да бъде актуална толкова дълго, ако се основаваше на измама?! От всички други проповедници и мъдреци, които са обикаляли земите по онова време, само Той е успял да разбуни хората и да ги накара да следват Неговите напътствия! Само Той е успял да вдъхнови толкова много свои последователи! Той е влияел на хората така, както никой друг преди Него, затова те просто са започнали да записват онова, което са виждали!

— Точно това се опитвам да ви кажа и аз! — намеси се Ванс. — Не съществува нито един разказ от първо лице, единствено число! Нищо, което да е написано от пряк свидетел, нищо, което да доказва безспорно написаното!

— Както и нищо, което да го опровергае! — не се предаваше Райли. — Но като гледам, вие въобще не си правите труда да обмислите и двете гледни точки, нали?!

— Щом Ватикана е изпитвал такъв ужас да не би откритието на тамплиерите да стане всеобщо достояние — изсмя се презрително професорът, — мисля, че се досещам накъде точно клонят нещата. И ако ние успеем да довършим онова, което тамплиерите са се заели да направят — изрече той и се обърна към Тес, дарявайки я със заразителната си усмивка, — това ще бъде последната крачка от едно дело, чиито основи са положени още през Просвещението. Не ни дели чак толкова много време от столетията, когато хората са мислели, че земята е център на вселената, а слънцето се върти около нас. Когато Галилео Галилей е доказал, че нещата са точно обратните, Църквата почти е успяла да го качи на кладата. Същото се е случило и с Дарвин. Помислете си само! Чия е „евангелската“ истина днес?

Агент Райли замълча. Всичко, което бе чул в днешния знаменателен ден, независимо от упоритите му опити да го обори, звучеше не само възможно, но и дразнещо правдоподобно.

В крайна сметка на планетата наистина съществуваха няколко основни религии, надпреварващи се да печелят последователи, всички до една твърдящи, че са единствените и най-истинните. Значи не е възможно всичките до една да са прави.

Не без огромно чувство на вина той бе принуден да признае пред себе си, че доскоро бе готов веднага да отхвърли останалите религии като неверни и еретични схващания. Откъде накъде точно тази, в която той по една случайност вярва, да е по-различна от другите?

— През последните десетилетия — обади се Ванс, приковал поглед в очите на Тес — всички фалшификации, всички измислици и митове на основателите на институцията, наречена Църква, една по една се срутваха. На нас се пада просто последната крачка в развенчаването на великия мит, нищо повече.