Реймънд Хури
Последният тамплиер (65)

64

Райли инстинктивно се хвърли към Тес, но Ванс вече я бе прегърнал през кръста и я издърпваше на безопасно място, зад пикала. Докато се насочваше към укритието на паджерото, около Райли се посипаха още куршуми. Опита се да изолира ехото от рикошета им, за да се ориентира за мястото, от което идваха. Три куршума паднаха върху техния джип, пробивайки предния капак и разтрошавайки двигателя. Единият уцели и предната дясна гума. Агентът успя да определи приблизително позицията на снайпериста — на юг от тях, сред дърветата и безнадеждно далече за обсега на пистолета му.

Настана напрегната тишина.

След няколко секунди Райли надникна, за да оцени разрушенията. Очевидно джипът им вече не можеше да отиде никъде. Погледна към масичката, където доскоро седяха.

Слабият, оплешивяващ турчин се бе скрил зад нея и трепереше. Райли забеляза някакво движение встрани, близо до навеса. Оттам се показа Рюстем, сграбчил ловна пушка — поредното малокалибрено оръжие, което вероятно използваше да лови зайци.

Старецът застина на място, разглеждайки гората наоколо, опитвайки се да открие нападателите. Райли му помаха и се развика, ала преди старецът да успее да реагира, снайперистът изстреля още два куршума — единият рикошира от бетонните тръби, натрупани на земята, а другият попадна право в гърдите на стареца, като го заби в стената на навеса като парцалена кукла.

От позицията си зад джипа Райли видя как Ванс отваря вратата на пикапа, набутва вътре Тес, а после се качва и той. Професорът запали двигателя и включи на скорост. Хилавият турчин успя да се хвърли в каросерията на тойотата точно в момента, в който пикапът зави и се насочи към вратата на двора.

Райли нямаше друг избор. Не разполагаше и с време да си вземе пистолета от паджерото. Погледна нервно към гористия хълм пред тях и реши да рискува. Излезе зад джипа и се втурна след набиращия все по-голяма скорост пикап.

Два куршума изсвистяха покрай тойотата точно в мига, в който Райли се изравни с каросерията. Пикапът събори оградата и се понесе по неравния път. Райли увисна, краката му заораха в земята, а после се удариха в една издадена скала. През гръбнака му премина такава кошмарна болка, сякаш му бяха пъхнали нагорещен прът. Всяко мускулче в тялото му трепереше и той имаше чувството, че няма да издържи и всеки момент ще се пусне.

Но не можеше да го направи.

Тес беше в пикапа. Вдигна очи и забеляза някаква дръжка от вътрешната част на каросерията. Насъбра последните частици сила, която му беше останала, отблъсна се от земята и сграбчи дръжката с лявата си ръка. После се надигна бавно и се изтегли вътре.

Турчинът се беше снишил на дъното, сграбчил здраво пушката си, оглеждайки се трескаво на всички страни. Обърна се и видя как Райли се качва при него. Много уплашен, той насочи пушката срещу него, но агентът хвана здраво цевта, изви оръжието нагоре и след секунда усети изстрела и отката, когато човекът натисна спусъка. Райли извъртя крак и цапардоса турчина в слабините, а после се хвърли отгоре му. По време на схватката агентът забеляза нещо необичайно и надникна над кабината на пикапа.

На по-малко от стотина метра пред тях през пътеката беше паркиран бежов лендкрузър, който им блокираше пътя. Турчинът също го видя. Обаче пикапът не намали скоростта си. Ванс изобщо не възнамеряваше да се предаде така лесно. Райли надникна през задното прозорче на пикапа и очите му срещнаха очите на Тес. Тя сграбчи дръжката пред себе си и се подготви за неминуемия удар.

Райли и турчинът също се хванаха здраво за капака на кабината. В този момент пикапът зави леко към ръба на пътеката, понесе се бясно по неравната, суха почва и се промуши между ръба на пропастта и паркирания ленд крузър, като се заби в задницата му. Разхвърчаха се стъкла и пластмаса, но пикапът продължи напред.

Райли се извърна назад, за да погледне към лендкрузъра. Стори му се достатъчно потрошен, за да не позволи на снайпериста да продължи след тях. Точно в този момент усети, че турчинът си дърпа пушката от ръцете му. Докато двамата продължаваха да се борят, пикапът стигна до язовирната стена и тойотата се понесе по бетонния път, насочващ се към другия край.

Вече изправен, Райли най-сетне успя да измъкне пушката от ръцете на турчина, но последният го сграбчи през кръста и го стисна силно. Прекалено близо, за да използва ефективно коленете си, агентът го срита в глезените. Захватът на турчина отслабна и Райли успя да го отблъсне. В този момент зърна вътре Тес, която се опитваше да хване ръцете на Ванс и да го накара да спре. Накрая хвана волана и пикапът се извъртя и се удари в оградата на стената.

Райли изпусна пушката, която се плъзна надолу към бетонния път, а оттам пое по спускащата се надолу язовирна стена. Турчинът я изгледа ужасено. Изпаднал в паника, той отново се хвърли върху него. Действащ по инстинкт, Райли се претърколи и вдигна крака, за да го изхвърли през каросерията на пикапа, който пак се удари в стената. Наемникът излетя навън, падна през оградата на стената и се понесе с ужасен вик надолу, към язовирната паст.

Вече бяха стигнали края на стената. Ванс извъртя волана към черния път, по който Райли и Тес бяха пристигнали днес. Докато подскачаха по неравните му коловози, Райли си даде сметка, че дърветата вече ги скриват от хълма, където се бе разположил снайперистът.

После потропа по капака на кабината. Професорът кимна в знак на съгласие и само след няколко секунди пикапът зави и спря.