Реймънд Хури
Последният тамплиер (44)

43

Всички го гледаха в пълен захлас. Де Анджелис се възползва от възможността, за да ги запознае накратко с историята на тази тайнствена наука.

Оказваше се, че историческите доказателства напълно подкрепят предположението му. Алхимията действително била навлязла в Европа по време на кръстоносните походи. Първите алхимични разработки са открити в Близкия изток. Те били написани на арабски и едва много по-късно са преведени на латински.

— Експериментите на алхимиците се базирали на теорията на Аристотел за четирите елемента: земя, въздух, огън и вода. Те вярвали, че всичко е съставено от комбинация между тези елементи. Смятали, че с подходящата дозировка и метод елементите могат да се превръщат един в друг. Водата се превръща лесно във въздух, като се остави да заври, и така нататък. И тъй като всичко на планетата се считало за съставено от някаква комбинация между земята, водата, огъня и въздуха, алхимиците вярвали, че съществува и възможност за трансмутация на един материал в друг, по желание на клиента. А списъкът с подобни желания се оглавявал, разбира се, от златото.

По-нататък свещеникът обясни за принципите на алхимията на психологическо ниво. Четирите елемента на Аристотел се представяли в човешкото тяло от четирите течности: слуз, кръв, жлъчка и черна жлъч. В здравото човешко тяло между тези течности съществувал баланс. В този смисъл болестта се визирала като породена от недостиг или излишество на някоя от течностите. Постепенно алхимията се развила далеч отвъд търсенето на рецепта за превръщане на оловото в злато. Тя се превърнала в многообещаващо средство за разбулване на тайните на физиологическите трансформации — от болест към здраве, както и от старост към младост.

Освен това редица алхимици виждали в търсенето на основната формула средство за достигане на духовно съвършенство — изхождали от принципа, че онова, което може да бъде постигнато в природата, може да бъде реализирано и на нивото на сърцето и ума. Духовните измерения на прословутия философски камък предпоставял възможност не само за физическа трансформация, но и за духовна такава. С една дума, алхимията обещавала всичко на онзи, който успеел да разгадае тайните й: богатство, дълголетие и безсмъртие.

Но през XII век хората, които не разбирали нищо от алхимия, я възприемали само като тайнствена и страховита. Алхимиците боравели със странни инструменти и мистични инвокации, използвали неясна символика, играели си с цветовете. С течение на времето трудовете на Аристотел били забранени. По онова време всяка една наука, за каквато тогава била смятана и алхимията, се считала за предизвикателство срещу устоите на Църквата, да не говорим пък за наука, която предлагала духовно усъвършенстване и пречистване, които християнската Църква считала за свои основни приоритети.

— И точно тук може би — отбеляза компетентно Де Анджелис, — се съдържа поредното обяснение на факта защо Ватикана е позволил преследването на тамплиерите. Изборът на време, на място, самата същност на нещата — всичко съвпада — изтъкна той. После огледа присъстващите и добави: — Но не ме разбирайте погрешно. Въобще не твърдя, че подобна формула съществува. За мен тя е просто поредният полет на въображението — от същия характер, от какъвто са и повечето фантастични хипотези за съкровището на тамплиерите, за които се говореше преди малко на тази маса. Искам просто да изтъкна, че човек, който напълно се е откъснал от реалността, като нищо би могъл да повярва, че формулата за златото съществува.

Тес огледа агентите. Поколеба се, но накрая се реши да се обърне към свещеника със следния въпрос:

— И защо, според вас, Ванс би искал да получи злато?

— Като че ли забравяте, че този човек не е с всичкия си! Вие самата го казахте, госпожице Чайкин. За да го проумее, на човек не му трябва особено много — стига му само да си спомни какво се случи в музея „Метрополитън“. Нормален човек не би могъл нито да измисли, нито да състави подобен план. Затова, докато не забравяме, че нещастникът не се държи нормално, бихме могли да предположим за него абсолютно всичко. Нищо чудно да иска да си осигури средствата за постигането на някаква цел. Да получи финансовите възможности да достигне до онова, което болният му мозък си представя. — Тук Де Анджелис сви рамене и добави: — Този човек очевидно има халюцинации. И се е вкопчил в идеята за някакво безсмислено търсене на съкровища. Струва ми се, че сте попаднали на лунатик. И каквото и да е онова, което той търси, рано или късно ще осъзнае, че преследва призрак. Въобще не искам да си представям как ще реагира, когато осъзнае този факт.

В залата се възцари тревожна тишина, в която насъбралите се обмисляха тази твърде отрезвяваща мисъл.

Джансън се приведе напред и заяви:

— Независимо какво е онова, което той си мисли, че преследва, очевидно изобщо не му пука колко трупа ще остави след себе си по този път, поради което ние сме длъжни да го спрем. Но засега, за съжаление, като че ли единственото, с което разполагаме, са тези проклети документи тук. Ако успеем да ги разчетем, те биха могли да ни подскажат какъв ще бъде следващият му ход. — Обърна се към Райли и попита: — Какво казват от Агенцията за национална сигурност?

— Нещата не изглеждат много добре. Преди да дойда тук, говорих с Тери Кендрикс. Не звучеше никак оптимистично.

— И защо така?

— Наясно са, че става въпрос за основен многоазбучен заместителен шифър. Нищо особено. Военните го използват десетилетия наред, обаче разбиването на даден код има връзка с честотата на появата на знаците, с моделите в тях — забелязваш някаква повтаряща се дума, разгадаваш я какво означава, и тя ти дава основа да продължиш да работиш, докато накрая не успееш да напипаш мнемоничния ключ и да продължиш чрез него. В този случай обаче те казват, че не разполагат с достатъчно материал, върху който да направят първичните си заключения. Ако документът е по-дълъг или ако разполагат с други материали, изписани със същия код, биха успели да налучкат ключа без особени затруднения. Обаче шест страници се оказват твърде недостатъчни за тази цел.

Началникът им се смръщи.

— Направо не мога да повярвам! Няколко милиарда долара субсидии и въпреки това не могат да разбият код, който шепа монаси са измислили преди няколко стотици години! — Сви рамене и отсече: — Добре. Тогава забравяме за проклетия ръкопис и се концентрираме върху нещо друго! Трябва да прегледаме отново всичко, с което разполагаме, и да потърсим друга следа.

Де Анджелис не откъсваше очи от Тес. Тя не каза нищо. По едно време го погледна с присвити очи и нещо му подсказа, че изобщо не е успял да я убеди. Тази жена усещаше, че тук има нещо много повече, отколкото обикновена лична вендета.

Да, жената действително е опасна. Но засега потенциалната полза от нея превишаваше многократно опасността, която представляваше.

Но за колко време — това вече зависеше от самата нея.