Реймънд Хури
Последният тамплиер (43)

42

Като се намести на стола си в безупречно чистата, обзаведена в стъкло и метал конферентна зала в сградата на Федерал Плаза, Де Анджелис присви очи и започна да изучава внимателно Тес Чайкин.

Да, нямаше спор, дамата бе много интелигентна. Поне това никой не бе в състояние да отрече. По-тревожен за него обаче бе фактът, че тя като че ли бе също така и особено дръзко същество. Интригуваща и същевременно потенциално опасна комбинация от качества. Но ако се насочат правилно, могат да се окажат и твърде полезни. Очевидно тя бе наясно точно кои въпроси да зададе и точно по кои пътища да тръгне.

Де Анджелис оглеждаше останалите присъстващи и същевременно слушаше разказа й за похищението и за последвалото й бягство оттам. Съвсем дискретно масажираше мястото, където куршумът на Ванс го бе одраскал. Раната го болеше и караше крака му да гори, особено при ходене, ала обезболяващите, които вземаше, успяваха да потиснат болката дотам, че дори да не дава признаци за накуцване.

Разказът й го накара да се върне към сблъсъка си с Уилям Ванс в мрачната крипта. Усети познатия прилив на гняв. Не можеше да си намери място заради това, че бе оставил Ванс да избяга. Някакъв си хилав, психически нестабилен професор по история! Голям срам! Непростим пропуск! Никога повече нямаше да го позволи! Макар че, ако беше надвил Ванс, вероятно щеше да му се наложи да се справи и с нея, което никак не му допадаше. Нямаше нищо против нея, поне засега. Не и докато мотивите й не се окажат в противовес с неговата мисия.

Ще трябва да се опита да я разбере по-добре. Защо го прави? Какво точно търси? Налагаше се да проучи подробно миналото й и позицията й по някои въпроси от решаващо естество.

Докато тя завършваше разказа си, свещеникът забеляза и още едно нещо. Начинът, по който я гледаше Шон Райли. Любопитно. Да, определено любопитно. Но дали чувствата са взаимни?

Да, той определено трябваше да я държи под око.

Когато Тес приключи, Райли стана и прехвърли картината с руините от своя лаптоп върху големия екран, към който беше обърната конферентната маса.

— Ето къде те е държал — каза той. — Църквата „Възнесение Господне“.

— Но тя е изгоряла! — изуми се тя.

— Да, все още събират средства за възстановяването й.

— Миризмата, влагата… да, всичко си пасва, но… — Озадачението й беше явно. — Значи той е живял в подземието на изгоряла църква? — Замълча, като се опитваше да свърже картината пред себе си със спомена си за времето с Ванс и онова, което й беше казал. Накрая се обърна към Райли и добави: — Но той мрази Църквата!

— Това не е коя да е църква. Изгоряла е преди пет години. Разследването за предумишлен палеж не е доказало нищо, макар че енорийският свещеник е загинал по време на пожара.

Тя се замисли, опитвайки се да си спомни името на свещеника, за когото бе говорил Бил Ванс.

— Да не би да е бил отец Маккей?

— Точно така.

Изричайки тези думи, Райли я погледна. Беше повече от очевидно, че двамата бяха достигнали до един и същ извод.

— Свещеникът, когото Ванс вини за смъртта на съпругата си — изрече на глас Тес, докато въображението й рисуваше картини, нито една от които особено приятни.

— Датите съвпадат — продължи агент Райли. — Пожарът е станал три седмици, след като Ванс е погребал жена си. — После се обърна към шефа си Джансън и добави: — Ще се наложи да възобновим това разследване.

Джансън само кимна. После Райли се обърна отново към Тес, която се бе отнесла нанякъде.

— Какво се сети?

— Не знам точно — изрече бавно тя, сякаш излизаше от гъста мъгла. — Много ми е трудно да мисля за него по толкова противоречив начин. От една страна е чаровен, ерудиран професор, а от друга — пълната си противоположност, човек, който е способен на подобна жестокост…

Тук се намеси Ник Джордано.

— За нещастие подобна двойственост не е никак необичайна. Типичният образ е тихият, любезен съсед, който държи части от разчленено тяло във фризера си. Подобни типове обикновено са много по-опасни от мачовците, които разбиват баровете всяка нощ.

— Налага се да разберем какво точно търси — намеси се пак Райли, — или поне какво си мисли, че търси. Тес, ти първа прозря връзката между Ванс и тамплиерите, така че, ако бъдеш така любезна да ни припомниш онова, което вече знаеш, може да успеем да разгадаем какъв би бил следващият му ход.

— Откъде да започна?

— От самото начало — кимна Райли.

— Но историята е доста дълга.

— Давай от птичи поглед. Ако нещо ни се стори по-интересно, ще те прекъсваме и ще го разглеждаме в по-големи подробности.

Тя сведе глава, подреди мислите си и започна.

 

 

Разказа на агентите от ФБР за произхода на тамплиерите; за деветимата рицари, появили се внезапно в Йерусалим; за деветте им години в уединение, прекарани в храма; за предположенията как са изкопали нещо важно; за последвалия им изключително бърз успешен възход; за победите им в битките и за окончателното им поражение при Акра. После ги въведе в историята за завръщането на тамплиерите в Европа, за тяхната власт и арогантност, и как всичко това се е отразило на краля на Франция и на неговата пионка — папата, както и за окончателното разбиване на Ордена.

— С подкрепата на своя лакей папа Климент V кралят сформира отряди за преследване на тамплиерите, напада ги, арестува ги и ги обвинява в ерес. Само за няколко години те са избити. Повечето срещат смъртта си по изключително болезнен начин.

— Чакай малко, как така в ерес?! — изуми се Джордано. — Аз си мислех, че тези приятели са били просто защитници на Кръста, избраници на папата!

— Не забравяйте, че времената, за които говорим, са били изключително религиозни! — напомни им Тес. — Хората в онези векове са възприемали дявола като напълно реално същество! — Направи пауза и огледа присъстващите на масата. Мълчанието им я подтикнала да продължи: — Измислили са фалшиви обвинения: например, че при приемането си в Ордена, т.е. инициацията си, рицарите били длъжни да плюят и дори да уринират върху кръста, както и да отрекат Исус Христос. И това не било единственото, в което ги винели. Някои лъжесвидетели твърдели, че се прекланяли пред демон, наречен Бафомет, и че дори се отдавали на содомия! С една дума, обичайните обвинения в окултна практика, с които Църквата е излизала всеки път, когато е искала да се отърве от конкуренцията си за религиозната каца с мед.

При тези думи тя хвърли поглед към присъстващия монсиньор Де Анджелис. Той я наблюдаваше с любезен интерес, без да казва нищо.

— През тези последни години от своето съществувание — продължи Тес, — арестуваните тамплиери се признали за виновни, но признанията им имат тежест точно толкова, колкото и признанията на всички хора, измъчвани от Инквизицията. Заплахата за пъхването на нажежен железен прът в тялото ти е напълно достатъчна, за да те накара да си признаеш каквото и да било! Особено, ако навсякъде около теб тази заплаха е превърната в реалност за всичките ти приятели!

Свещеникът свали очилата си, изтри ги в ръкава си, постави ги обратно и кимна тържествено към Тес. Вече бе напълно наясно каква е нейната позиция по този въпрос.

Тес постави листите обратно в папката си и продължи:

— Стотици рицари тамплиери из цяла Франция са били заловени и подложени на неописуеми мъчения от Църквата. Почти всички епископи и абати в страната се включили в преследването им и доста скоро по чудо останалите живи тамплиери си плюли на петите и побягнали.

Джордано вдигна ръка и рече:

— Добре де, чакай малко! Нали каза, че те почти са успели да постигнат целта си? Имам предвид онова, което кралят и папата си били наумили. Кое по-точно не са успели да постигнат?

— Така и не открили съкровището на тамплиерите — отговори Тес. После им разказа легендите за златото и скъпоценните камъни, скрити в пещерите и езерата из цяла Европа, както и за тамплиерските кораби, отплавали от пристанището на Ла Рошел в онази съдбовна нощ в навечерието на петък, тринадесети.

— И за това ли е всичко? — обади се Джансън, като вдигна копието на закодирания ръкопис. — За изгубеното съкровище?

Де Анджелис се приведе напред, прочисти гърлото си и погледна началника.

— Съкровището им така и не е открито. Поне дотолкова се знае със сигурност.

Том Джансън забарабани с пръст по листите:

— Следователно този ръкопис би могъл да бъде нещо като карта на съкровищата, която Ванс вече е в състояние да разчете, така ли?

— Подобно тълкувание въобще не се връзва! — почти извика Тес и внезапно се почувства не на място, когато всички лица на масата се обърнаха към нея. Вдигна очи към Райли и, окуражена от поощрителното му кимване, продължи: — Ако Бил Ванс е търсел пари или богатства, е можел да си ги вземе преспокойно и от обира в музея!

— Вярно е — съгласи се Ник Джордано. — Обаче експонатите от изложбата са практически непродаваеми. А от онова, което научихме от теб, съкровището на тамплиерите би трябвало да е много по-голямо от онова, което беше на изложбата, плюс големия бонус, че би могло да бъде продадено съвсем спокойно, без страх от преследване, тъй като би било просто намерено, а не откраднато!

Всички агенти закимаха в знак на съгласие, но от зоркия поглед на свещеника не убягна факта, че Тес като че ли изпитва съмнения относно подобно заключение, въпреки че може би не й се искаше да дава израз на мислите си.

— Като че ли не сте особено убедена в това, госпожице Чайкин — провокира я той.

Тя сбърчи неловко чело и отбеляза:

— Няма спор във факта, че Ванс е искал декодера, за да може да разчете ръкописа, който е открил по-рано.

— Ключът към местонахождението на съкровището — потвърди Джансън.

— Да, вероятно — кимна тя и го погледна. — Но всичко зависи от това как дефинирате понятието „съкровище“.

— Че какво друго би могло да бъде? — продължи Де Анджелис. Много му се искаше да разбере дали Уилям Ванс не е изпуснал случайно нещо пред нея.

Ала Тес само поклати глава и отговори:

— Не знам.

„Хубаво. Стига да казва истината“ — помисли си със задоволство свещеникът. Надяваше се да е така. За нейно лично добро.

Но само с един замах тя разби тази негова надежда, като продължи:

— Уилям Ванс със сигурност търси нещо много повече от пари. Той е като обсебен, като човек, натоварен с важна мисия, тръгнал да спасява света!

След тези думи археоложката ги запозна с някои от по-нестандартните теории за съкровището на тамплиерите, включително и с хипотезата, че те са част от кабалистично движение за съхранение на потомството на Исус. Докато споменаваше последното, хвърли отново поглед към монсиньор Де Анджелис. Той я наблюдаваше безизразно. Лицето му беше студено като на сфинкс.

Но когато тя привърши, той не закъсня да се намеси:

— Като оставим настрани всички забавни догадки — при тези думи я погледна снизходително, — вие твърдите, че той е човек, който търси отмъщение. Човек, отправил се на личен кръстоносен поход.

— Да.

— Ясно — кимна Де Анджелис със спокойния, благ маниер на светски професор. — Но трябва да знаете, че парите, особено многото пари, могат да бъдат феноменален стимул! Кръстоносните походи, независимо дали тези от XII век или днешните, струват много пари, не мислите ли? — И с тези думи огледа масата.

Тес предпочете да не отговаря.

Въпросът увисна във въздуха. Тогава се намеси Райли.

— Онова, което не разбирам, е следното. Знаем, че Ванс обвинява свещеника, а чрез него и Църквата, за смъртта на съпругата си.

— На съпругата и на дъщеря си — поправи го Тес.

— Точно така. А сега той се е добрал до този ръкопис, за който вече стана въпрос. Ръкопис, за който се твърди, че е достатъчно плашещ, че да накара косата на друг свещеник да побелее само за няколко минути. И същият този ръкопис, който е закодиран, е тамплиерски документ. Всички сме съгласни по този въпрос, нали така?

— Накъде биеш? — намеси се Джансън.

— Аз си мислех, че тамплиерите и Църквата са на една и съща страна. Така де, доколкото схващам, тези приятели са били защитници на Църквата. Водили са кръвопролитни войни в името на Ватикана в продължение на двеста години! Съвсем разбираемо е техните потомци да са бесни на Църквата заради онова, което после им е сторила, но всички тези теории, за които говориш… — Тук Райли погледна към Тес. — Тези теории визират нещо, което те уж са открили двеста години преди началото на преследването срещу тях. Как така още от първия ден на съществуването си ще разполагат с нещо, което така да притесни Църквата?

— Именно то би могло да обясни защо са били изгорени на клада — обади се Амелия Гейнс.

— Но чак след двеста години?! Има и още едно нещо — не се предаваше Райли. — От защита на кръста тези типове са преминали към оскверняването му. Защо да го правят? Тези техни церемонии по инициацията просто не се връзват!

— Не забравяйте, че това са били просто скалъпени обвинения срещу тях! — изтъкна Тес. — И въобще не означава, че наистина са го правели! Какго вече казах, те са част от стандартните обвинения, с които Църквата е разчиствала сметките си със своите врагове! Обърнете внимание — базирайки се върху абсолютно същите обвинения, само няколко години преди това крал Филип си е разчистил сметките с един от предишните папи — Бонифаций VIII.

— Добре де, но пак не се връзва — не се предаваше Райли. — Защо ще посвещават толкова много време в защита на Църквата, ако действително притежават тайна, която Ватикана иска да си остане скрита?!

Тук Де Анджелис най-сетне реши да се намеси в тази дискусия с обичайния си успокоителен тон.

— Ако ми позволите… По мое мнение, ако ще си позволявате такива полети на фантазията, вероятно бихте желали да обмислите и друга възможност, която на този етап не е споменавана.

Присъстващите се обърнаха едновременно към него. Той направи пауза, изчака нарастването на напрежението и едва тогава продължи:

— Всички тези приказки за наследниците на нашия Господ Бог стават актуални на всеки няколко години и никога не пропускат да породят голям интерес, както в света на литературата, така и сред академичните среди. Всичко се върти около Светия Граал, San Graal, което би могло да се прочете и като Царската Кръв, Sang Real. Но както вече госпожица Чайкин обясни изключително изчерпателно — тук я погледна и й кимна благосклонно, — голяма част от случилото се с тамплиерите би могло да се обясни чрез една от най-характерните и исконни човешки черти, а именно — погледна Джордано, — алчността! Те действително са се сдобили с огромна власт. Но на един етап вече нямало какво да защитават — оттеглят се от Светите земи и се връщат в Европа, предимно във Франция. Обаче си остават все така въоръжени, все така мощни и най-вече — много, много богати. Кралят на Франция се усеща заплашен от тях, при това с пълно право. Тъй като на практика бил банкрутирал и натрупал огромни дългове към тях, той започнал отчаяно да копнее за богатството им. Филип IV безспорно е бил отвратителен човек, тук съм напълно съгласен с госпожица Чайкин, също и във връзка с начина, по който е извършил ареста им, и по-нататъшното му отношение към тях. Лично аз не бих обърнал особено внимание на скалъпените обвинения. Тамплиерите безспорно са били напълно невинни, истински вярващи и последователи на Христа, включително и до смъртта си. Но същественото е, че тези обвинения дават на алчния крал извинение да се отърве от тях. И така убива с един куршум два заека. Разчиства си сметките със своите съперници и заграбва богатството им. Или поне се е опитал да го направи, като имаме предвид, че то така и не е намерено.

— Сега говорим за истинско, материално богатство, нали? — обади се Джансън. — А не за някакво езотерично познание?

— Ще ми се да е така. Но трябва да ви кажа, че никога не съм бил благословен с голямо въображение, макар да разбирам напълно каква притегателна сила притежават за някои хора всички онези теории за конспирация. Все пак не забравяйте, че физичното и езотеричното биха могли да бъдат свързани. Голяма част от интереса към тамплиерите се дължи на факта, че никой не би могъл да обясни как така са станали толкова богати и толкова могъщи за толкова кратко време. Според мен причината се корени преди всичко в изобилието от дарения, които са започнали да валят към тях, щом мисията им получила по-широка гласност. Но от друга страна, кой знае? Може пък наистина да са открили някаква заровена тайна, която да ги е направила невероятно богати за рекорден срок! Но каква е била тя? Дали има връзка с митичните потомци на Христос, които са недвусмислено доказателство, че Нашият Господ е станал баща на едно или две деца преди две хиляди години… — тук той се засмя презрително, — или е нещо не чак толкова спорно, макар и доста по-доходоносно?

Тук направи по-продължителна пауза, за да се увери, че всички го слушат. Накрая обяви тържествено:

— Имам предвид тайните на алхимията. Формулата, чрез която обикновените метали се превръщат в… злато!