Реймънд Хури
Последният тамплиер (4)

3

Въпреки шума в Голямата зала, Тес долови безпогрешно писъците отвън и се обърна точно навреме, за да види как първият кон връхлита през вратата и около него се разхвърчават парчета стъкло и трески от дърво, превръщайки залата в център на кошмарен погром. Изтънчените, изискани и бляскави представители на нюйоркския елит претърпяха мигновена метаморфоза — вече бяха стадо подивели животни, които с блъскане и писъци се опитваха да се отдръпнат от пътя на спусналите се срещу тях коне.

Трима от ездачите се вклиниха в тълпата, размахаха мечовете си и започнаха да рушат витрините с експонатите.

Тес бе изхвърлена настрани от неудържимия порой на гостите, опитващи се отчаяно да се доберат до вратите и да избягат на улицата. Погледът й се стрелкаше уплашено из цялата зала. Ким… Майка й… Къде са?! Огледа се, ала не успя да ги зърне никъде.

Далече вдясно от нея конете се обърнаха рязко, разрушавайки по пътя си всички изложбени витрини. Хората бяха изхвърляни срещу стъклата и стените, а писъците и стенанията им изпълваха огромното пространство и го превръщаха в истински ад. Тес видя как Клайв Едмъндсън полита настрани, съборен от коня до него.

Конете пръхтяха, разширените им ноздри пулсираха, а от устните им излизаше пяна. Ездачите им се навеждаха, грабеха блестящите предмети от счупените витрини и ги пъхаха в чувалите, прикрепени към седлата им. Скупчените на вратата хора блокираха полицията, която бе напълно безпомощна срещу напора на подивялата тълпа.

Един от конете се извъртя рязко и задницата му запрати статуя на Дева Мария право на пода, разбивайки я на парчета. Смъкнат от постамента си, един красив гоблен ставаше на парчета под краката на хората и копитата на животните. Хилядите търпеливи бодове отиваха в небитието само за секунди. Една изложбена витрина се събори и сред натрошеното стъкло от нея изпадна митра в бяло и златно, за да бъде на свой ред стъпкана във всеобщия хаос. Прилежащата към нея роба се понесе за кратко във въздуха, подобно на вълшебно килимче, но не след дълго падна и автоматично беше разкъсана.

Тес побърза да се дръпне от мелето около конете. Огледа се и надолу по коридора забеляза четвъртия ездач. В този миг до ушите й достигна висока команда. Извъртя се рязко и забеляза, че полицаите най-сетне бяха успели да си проправят път. С извадени пистолети и опитващи се да надвикат писъците и крясъците, те се приближаваха бавно към един от тримата ездачи. Но изпод робата си той измъкна пистолет и изпрати безмилостен откос от куршуми около себе си. Десетина души се строполиха на пода, включително и всички полицаи, а разтрошените стъкла и изпочупените шкафове бяха опръскани с кръв.

Все така свита на пода, с разтуптяно от ужас сърце и опитваща се да стои колкото е възможно по-неподвижна, макар че нещо вътре в нея крещеше и я караше да бяга, Тес забеляза, че и останалите двама ездачи изваждат изпод наметалата си същите автоматични оръжия, каквито носеше и техният събрат. От стените на музея започнаха да отскачат куршум след куршум, увеличавайки и без това неистовата вече паника. Един от конете внезапно направи крачка назад и ръцете на ездача му потрепериха. Автоматичният пистолет в едната му ръка отскочи нагоре, куршумите забарабаниха по изящните орнаменти на тавана и върху главите на множеството се посипаха огромни парчета мазилка и гипс.

Тес надникна плахо иззад шкафа, където се беше прикрила, опитвайки се да намери път за бягство. Три редици шкафове по-надолу тя зърна врата, водеща към друга галерия. И колкото и да беше уплашена, си наложи да се изправи леко и да хукне натам.

Тъкмо бе достигнала до втората редица изложбени витрини, когато забеляза, че четвъртият ездач галопира точно към нея. Тес моментално приклекна, наблюдавайки го как лавира с коня си покрай експонатите, очевидно напълно незаинтересован и безучастен към бъркотията и хаоса.

Тес почти усети топлината на дъха, излизащ от ноздрите на коня, когато рицарят внезапно дръпна юздите и го накара да спре на не повече от шест крачки от нея. Тя се сви още повече. Сърцето й биеше толкова бясно, че се уплаши да не би ездачът да го чуе, затова се опита да го укроти. Вдигна поглед и зърна отражението на рицаря във витрините около себе си — недосегаем в своята ризница и бялата си мантия, вторачен в един конкретен шкаф.

Беше точно шкафът, който Тес разглеждаше, когато бе прекъсната от Клайв Едмъндсън.

С ококорени от ужас очи тя видя как рицарят изважда меча от ножницата си, как го вдига нагоре и го стоварва безмилостно върху витрината на експоната, обсипвайки целия под около нея с парчета стъкло. След това той преспокойно върна меча в ножницата му, приведе се на седлото, протегна ръка и вдигна странната кутия от мястото й. За няколко секунди погледът му остана прикован върху измишльотината с необичайни копчета, ръчки и лостчета, която държеше в ръцете си.

Тес едва си поемаше дъх, но противно на всичко, което й подсказваше инстинкта й за оцеляване, тя усещаше, че на всяка цена трябва да види точно какво става. Неспособна да се съпротивлява на любопитството си, тя надникна иззад шкафа.

Рицарят продължаваше да се взира в необичайния уред с благоговение. Накрая отвори уста и изрече:

— Veritas vos liberabit.

Тес наблюдаваше като омагьосана този безспорно личен ритуал. Но точно в този момент нов автоматичен откос изтръгна рязко и нея, и рицаря от унеса, в който се намираха.

Той завъртя коня си и за секунда очите иззад визьора на шлема срещнаха погледа на Тес. Сърцето й буквално спря да бие. После конят се насочи към нея, право към нея… и след това просто мина покрай нея, но в този момент тя чу как ездачът изкрещява по посока на останалите трима:

— Да тръгваме!

Тес се изправи и забеляза, че огромният ездач, който беше започнал стрелбата, беше подкарал малка групичка хора към ъгъла до главното стълбище и кръжеше заплашително около тях. Сред бутащите се хора в групичката тя разпозна архиепископа на Ню Йорк, кмета и неговата съпруга. Водачът на рицарите им направи знак с глава и мъжът-канара пришпори коня си сред тълпата обезумели гости, като по пътя вдигна жената на кмета и я метна до себе си. После натисна дулото на автоматичния си пистолет в тила и и тя замръзна с широко отворена уста, неспособна дори да изпищи.

Тес проследи четиримата ездачи как се придвижват към изхода на музея. Водачът им — единственият, който не носеше огнестрелно оръжие, беше също и единственият, който си тръгваше без издута торба с плячка от музея. И когато рицарите се спуснаха в галоп напред. Тес се изправи на крака и се втурна сред отломките и развалините наоколо, за да търси майка си и дъщеря си.

Рицарите излязоха в галоп през централния вход на музея и се спуснаха в ярко осветения от телевизионните прожектори кръг. Въпреки стенанията на ранените, внезапно се възцари почти пълна тишина, в която се чуваха единствено откъслечните указания на полицаите:

— Не стреляйте!… Заложник!… Никой да не стреля!

Малко след това четиримата ездачи вече слизаха по стълбите, насочвайки се към улицата. Последен в колоната беше ездачът със заложничката. Макар и движещи се енергично, те очевидно не бързаха особено, демонстрирайки пълно пренебрежение към приближаващите се полицейски сирени, пронизващи нощта.

Секунди по-късно те се стопиха обратно в тъмния като рог Сентрал Парк, откъдето се бяха появили.