Реймънд Хури
Последният тамплиер (28)

27

Монсиньор Де Анджелис седеше на твърдия плетен стол в стаята си на най-горния етаж в аскетичното общежитие на Оливър Стрийт, където диоцезът му беше уредил преспиване по време на престоя му в Ню Йорк. Не беше чак толкова зле.

Общежитието отговаряше напълно на неговата цел — намираше се само на няколко преки източно от Федерал Плаза. А гледката към моста „Бруклин“, която се разкриваше от горните етажи, бе достойна да породи романтични видения в сърцата на пуристите, които обикновено обитаваха тази стая. Но за него усилията ѝ в тази насока си оставаха напразни.

Защото точно сега не можеше да се каже, че свещеникът се намира в пуристко състояние на духа.

Провери колко е часът, после вдигна капачето на мобилния си телефон и набра Рим. Отговори му кардинал Риенци, помърмори, както си му беше редът, че не желае да притеснява кардинал Бруньоне, а накрая се примири — нещо, в което Де Анджелис въобще не се съмняваше.

— Кажи ми, че имаш добри новини, Майкъл! — заяви Бруньоне, като прочисти гърлото си.

— Хората от ФБР определено напредват. Някои от откраднатите предмети вече са намерени.

— Звучи окуражително.

— Да, така е. Бюрото и полицията изпълняват обещанието си и посвещават всичките си сили и ресурси за този случай.

— А какво става с извършителите? Арестували ли са вече някого?

— Не, Ваше Високопреосвещенство — отговори Де Анджелис. — Човекът, когото бяха задържали, се спомина, преди да успеят да го разпитат. Загина и вторият от бандата, по време на пожар. Днес вече успях да говоря с агента, който отговаря за нашия случай. Все още чакат резултатите от криминологията, но според него става въпрос за убийство.

— Убийство ли? Колко неприятно! — въздъхна Бруньоне. — И колко трагично! Собствената им алчност ги изяжда. Започнали са да се бият за плячката.

— Да, като че ли така изглежда — сви рамене свещеникът.

Кардинал Бруньоне замълча, след което отбеляза:

— Но съществува и друга възможност, нали така, Майкъл?

— Да, хрумна ми нещо такова.

— Нашият човек вероятно разчиства къщата си.

Де Анджелис кимна леко и отвърна:

— И аз подозирам подобна работа.

— Това никак не е добре. Щом остане сам, намирането му ще стане още по-трудно.

— Всеки допуска грешки, Ваше Високопреосвещенство. И когато той извърши своята, ще направя всичко възможно ние да не я пропуснем.

Де Анджелис почти долови как кардиналът се размърдва сконфузено в стола си.

— Това развитие на нещата никак не ми харесва — отбеляза той. — Не можеш ли да направиш нещо, за да ускориш нещата?

— Не и такова, което ФБР да не възприеме като незаконно вмешателство в работата си.

Бруньоне отново замълча, след което изрече:

— Е, засега не ги тревожи. Но трябва да направиш всичко възможно ние да сме в пълно течение на разследването!

— Да, ще сторя всичко по силите си.

Тонът на кардинала стана заплашителен, когато каза:

— Надявам се, че си даваш сметка колко важно е всичко това за нас, Майкъл! Абсолютно наложително е да си възвърнем всичко изгубено, преди да е настъпило непоправимото!

Де Анджелис отлично знаеше какво има предвид кардиналът, когато наблегна на думата „всичко“.

— Разбира се, Ваше Високопреосвещенство! — побърза да отговори той. — Разбирам перфектно ситуацията.

След като изключи телефона, свещеникът остана още известно време на стола си, после приклекна до леглото и започна да се моли. Но не за някакво божествено откровение — молеше се личните му слабости да не му позволят да се провали.

Защото залогът в тази игра беше прекалено голям.