Реймънд Хури
Последният тамплиер (22)

21

Колкото и да му беше приятно да си седи тук и да разговаря с Тес, Райли не виждаше никакъв смисъл в нито едно от нещата, които тя му беше разказала. Група самоотвержени рицари се превръщат в средновековна супер сила, а после Църквата им подрязва крилата и така те изчезват безславно в аналите на историята. Хубаво де, но какво общо има всичко това с банда въоръжени обирджии, разбиващи музей седемстотин години по-късно?

— Значи смяташ, че онези типове са били облечени като тамплиери, така ли? — попита колебливо той.

— Точно така. Тамплиерите са носели простички доспехи, напълно различни от крещящите одежди на останалите рицари по онова време. Да не забравяме, че са били религиозни монаси, дали обет за бедност. Белите мантии символизират чистотата на живота, който се очаквало от тях да водят, а червените кръстове — кръвта, както и тяхната по-специфична връзка с Църквата.

— Ясно. Но все пак, ако ме накарат да нарисувам рицар, той сигурно ще прилича доста на тамплиер, без въобще да влагам подобен смисъл. Образът е характерен за епохата, не мислиш ли?

Тес кимна и отбеляза:

— Виж какво, по принцип съм напълно съгласна с теб. Връзката не е убедителна. Но да не забравяме и за декодера.

— Имаш предвид предмета, който е грабнал четвъртият рицар. Онзи, до когото си се намирала ти.

Тес се приведе към Райли и заговори с ентусиазъм, който той не бе зървал у нея до този момент:

— Точно така! Проучих историята му. Оказва се, че той е далеч по-напредничава разработка от всичко, появило се в продължение на стотици години оттогава насам. Искам да кажа, че този предмет си е направо революционен! А тамплиерите са добре известни като майстори на кодираните съобщения. Шифроването е гръбнакът на тяхната система на банкиране. Когато поклонниците, отправили се към Светите земи, депозирали при тях парите си, получавали в замяна разписки, изписани с шифър, който е можело да бъде разчетен единствено от други тамплиери. По този начин предотвратявали фалшифицирането на депозитните разписки и измамите.

— Но откъде накъде някакъв си тамплиерски декодер ще бъде част от съкровищата на Ватикана?!

— Защото именно Ватикана и кралят на Франция са организирали заговора по разбиването на Ордена им. И двете институции се стремили да заграбят богатствата им. Така че, съвсем естествено е да предположим, че всичко, което се е намирало в прецепториите на тамплиерите, в крайна сметка се е озовало или в Лувъра, или във Ватикана.

Райли като че ли не беше особено убеден в заключенията й.

— Като че ли спомена за нещо на латински, нали? — подсети я той.

— Да! Всичко тръгна именно от тази фраза. Изрече я четвъртият ездач — онзи, който взе декодера. Моментът, в който машината се озова в ръцете му, бе като че ли много особен, личен ритуал за самия него. Имах чувството, че човекът се намираше в транс. И точно тогава изрече нещо на латински. Според мен той каза: „Veritas vos liberabit“. — Тес направи пауза, за да провери дали агентът от ФБР знае какво означава тази фраза. Озадаченият му поглед й подсказа, че не знае. Затова поясни: — Това означава: „Истината ще ви направи свободни“. Проучих историята на фразата. Оказа се, че е и надпис на един тамплиерски замък в Южна Франция.

Виждаше се, че Райли обмисля внимателно току-що чутото, но Тес не можеше да бъде сигурна точно в каква насока текат мислите му. Започна да върти в ръка чашата си, изпи последната глътка кафе, а след като той не каза нищо, тя реши да продължи:

— Знам, че не звучи като кой знае колко важно, но нещата се променят значително, когато си дадеш сметка колко хора проявяват интерес към историята на тамплиерите. Основаването на ордена им, тяхната дейност и техните убеждения, както и жестоката им кончина — всичко е обгърнато в мистерия. А освен това имат множество последователи. Не можеш да си представиш какво количество книги и други материали са изписани за тях — в интернет буквално бъка от информация, а имай предвид, че прегледах само най-важното. Интересът към тамплиерите е действително феноменален. А нещото, което обикновено го подклажда, е фактът, че и до ден днешен никой не е успял да открие местонахождението на приказното им богатство!

— Нали точно заради това богатство кралят на Франция е решил да ги унищожи! — отбеляза замислено Райли.

— Да, но така и не го е намерил. Нито той, нито който и да било след него. Никакво злато, никакви скъпоценни камъни. Нищичко. А за тамплиерите се знае, че са разполагали с невиждано съкровище. Един историк твърди, че още когато се установили в Йерусалим, са открили 148 тона злато и сребро — и това е много преди Европа да ги обсипе с пари и дарове!

— И никой няма представа какво е станало с него, така ли?

— Официалната версия твърди, че в нощта преди покушението двадесет и четирима рицари от Парижката прецептория са напуснали града с няколко натоварени догоре каруци и така са успели да изнесат цялото богатство на Ордена. На атлантическото пристанище Ла Рошел ги очаквали осемнадесет галери. Те отплавали и оттогава насам за тях не се знае абсолютно нищичко.

Райли обмисли информацията, след което отбеляза:

— Значи твърдиш, че нападателите на музея всъщност са търсели декодера, за да могат чрез него да се доберат до богатството на тамплиерите, така ли?

— Възможно е. Въпросът обаче е: какво всъщност е било истинското богатство? Дали се е състояло от златни монети и скъпоценни камъни, или е било нещо друго, далеч по-езотерично? Нещо, което… — тук Тес направи лека пауза, за да провери реакцията му, — навлиза малко по-дълбоко във вярата!

Райли я изгледа, ухили се и отбеляза:

— Слушам те много внимателно!

Тес несъзнателно сниши глас:

— Много от теориите, свързани с тамплиерите, твърдят, че те са били част от многовековна конспирация, целяща да открие и съхрани някакво тайнствено познание. А то би могло да бъде какво ли не. Знае се, че те са били пазители на множество свети реликви. Един френски историк дори стига дотам, че им приписва притежанието на балсамираната глава на Исус! Но най-често срещаната теория, която като че ли звучи най-смислено от всички останали, ги свързва със Светия граал — който, както вероятно отлично знаеш, не предпоставя на всяка цена действителна чаша или какъвто и да било физически „потир“, от който Исус уж бил пил по време на последната си вечеря, и като нищо би могъл да представлява просто метафора за някаква тайна, свързана с истинските събития около неговата смърт и оцеляването на неговото потомство през Средновековието!

— Потомството на Исус ли?!

— Колкото и да ти звучи еретично, тази теория, която, между другото, се радва на изключителна популярност, твърди, че Исус и Мария Магдалена са имали дете, а може би повече от едно деца, които са отгледани тайно, далеч от римляните. Истината за потомството на Исус е една от най-ревностно пазените тайни през последните две хилядолетия. За тази велика цел са били създадени множество тайнствени общества, охраняващи неговите потомци — общества, които са предавали тайната от поколение на поколение „посветени“. Леонардо да Винчи, Исак Нютон, Виктор Юго и почти всяко друго известно име в историята се смятат за част от тази тайнствена кабалистична общност, превърнала в своя главна житейска цел опазването на неговата родствена линия. — Тес направи кратка пауза и отново зачака реакцията на агента. После продължи: — Давам си сметка, че всичко това вероятно ти звучи абсурдно, но трябва да си наясно, че историята се радва на изключително голяма популярност и върху нея са работили и работят изключително много хора. И тук не става въпрос за писатели фантасти и други любители на жанра фентъзи, а за истински, сериозни учени, прочути членове на академичните среди!

Отново замълча, изучавайки физиономията на Райли. Дори и с историята за истинското съкровище да бе успяла да го накара да се замисли, сега май пак го беше изгубила за каузата. Облегна се назад и си даде сметка, че след като бе изрекла мислите си на глас, и на нея като че ли й звучаха прекалено абсурдно.

Райли се замисли. След известно време по устните му пробяга лека усмивка:

— Потомците на Исус значи! Ако той действително е имал едно-две деца, и ако предположим, че те също са имали свои деца, и така нататък, то тогава след две хиляди години — което ще рече колко, седемдесет-осемдесет поколения, нали така? — те ще са хиляди. Следователно цялата планета би трябвало да бъка от негови наследници, прав ли съм? — Тук той се засмя на глас и добави: — И казваш, че има хора, които приемат всичко това на сериозно?!

— Напълно. Изчезналото съкровище на тамплиерите е една от най-великите неразгадани мистерии на всички времена! И никак не е трудно да разберем откъде е целият този интерес към тях. Най-голямата стръв се съдържа още в началото на историята. Представи си само — в Йерусалим се появяват деветима рицари, които твърдят, че искат да защитават хилядите поклонници. Само девет човека! Доста амбициозно по каквито и да било стандарти, с изключение на „Великолепната седморка“, не мислиш ли?! Като чул това, крал Балдуин въобще не се замислил и веднага им дарил сочно парче недвижима собственост в града — Храмовия хълм, мястото, където някога се е намирал Вторият храм на Соломон, сринат от легионите на Тит през 70 г. н. е., които го оплячкосали и отнесли съкровищата му в Рим. И точно тук идва великото „ако“ — ами ако жреците на храма, узнавайки за предстоящото нападение на римляните, са скрили нещо така, че римляните да не го намерят?

— Обаче тамплиерите са го открили!

— Точно така — кимна тя. — Идеална храна за какви ли не митове. Въпросното нещо си остава заровено там в продължение на хиляда години, след което те го изкопават. Да не забравяме за така наречените „Медни надписи“, които откриха в Кумран!

— Искаш да кажеш, че Ръкописите от Мъртво море са също част от всичко това, така ли?!

„Забави малко темпото, Тес! Плашиш го!“ — каза си тя. Обаче вече не можеше да се владее.

— Един от тези ръкописи споменава за огромни количества злато и други ценности, заровени под основите на храма — както се твърди, двадесет и четири купчини. Но наред с това се говори и за някакво по-особено съкровище. Какво е било то? Никой не знае. Би могло да бъде всичко.

— Добре де, а къде се вписва във всичко това историята за Покрова от Торино? — попита Райли.

В продължение на няколко секунди тя обмисляше съвсем сериозно въпроса му. После, усетила неприкрития сарказъм, тя се ядоса, но успя да се овладее и да се усмихне снизходително.

— Като че ли не вярваш на нито дума от онова, което ти разказах, а?

Райли вдигна отбранително ръце и изрече:

— Много се извинявам! Моля те, продължавай!

Тес продължи:

— Та на тези деветима обикновени рицари била дадена част от двореца с конюшни, които можели да поберат най-малко две хиляди коня. Откъде накъде подобна щедрост от страна на Балдуин?!

— Де да знам. Може да е бил човек с напредничаво мислене. Или е бил запленен от тяхната отдаденост на каузата.

— Точно там е проблемът — отбеляза компетентно тя. — На този етап те все още не са сторили нищо. Кралят просто им предоставя тази огромна площ — ей така, без нищо! И какво прави тогава нашата великолепна деветка? Да не би да смяташ, че веднага се заемат да извършват героични дела и да помагат на поклонниците да достигат по-лесно до крайната си цел? Нищо подобно! Те прекарват първите девет години от престоя си там, затворени в храма! Въобще не си показват носовете навън. Нито излизат, нито приемат нови членове. Просто си стоят вътре, здраво заключили вратите. В продължение на девет години… Най-широко разпространената хипотеза по случая, която лично аз също поддържам, е, че всъщност целта им е била да копаят в основите на храма. Да търсят нещо, което е било скрито там.

— Нещото, което жреците са скрили от легионите на Тит преди цели хиляда години?

Тес усети, че най-сетне е успяла да го накара да се замисли сериозно.

— Именно! — потвърди със светнал поглед тя. — Истината е, че в продължение на цели девет години те се снишават. И после, съвсем внезапно, с гръм и трясък излизат на сцената на историята, радвайки се на благосклонното отношение на Ватикана! Вероятно там, под основите на храма, тамплиерите са открили нещо, което е принудило Ватикана да преклони глава пред тях и да ги дари с безусловната си подкрепа. А един от най-подходящите кандидати за подобна принуда е доказателството, че Исус е станал баща на едно-две деца!

— Чакай малко! — смръщи се Райли. — Искаш да кажеш, че те са изнудвали Ватикана? Аз си мислех, че са били Христови воини! Не смяташ ли, че по-логичният извод е те да са намерили нещо, което е зарадвало Ватикана до такава степен, че Църквата е решила да ги награди за откритието им?

— Ако нещата са стояли така, както казваш ти, не мислиш ли, че по-логичният ход би бил да обявят откритието си официално? — След този въпрос тя се облегна назад, очевидно леко объркана. — Да, знам, няколко парченца от пъзела все още липсват. Тамплиерите наистина са продължили да се бият за християнството в продължение на двеста години. Но все пак не можеш да не признаеш, че всичко изглежда твърде интригуващо! — Тук Тес отново замълча, погледна го и попита: — Е, какво смяташ? Намираш ли някакъв смисъл в моите заключения?

Райли обмисли отново цялата информация, която Тес така ентусиазирано му бе предоставила. Въпреки привидно нелепото звучене на някои части от нея, той не можеше просто ей така да я отхвърли. Въоръженият обир в „Метрополитън“ безспорно подсказваше за нещо далеч по-заплетено — зад този привидно обикновен грабеж се криеше нещо по-дълбоко. Поне по този въпрос всички в екипа му бяха напълно съгласни.

Той отлично знаеше, че някои радикални екстремисти основават действията си на разнообразни митове и верски убеждения, как с течение на времето ги изкривяват и опорочават така, че да паснат на техните намерения, и как в крайна сметка му изгубват края и започват да вършат невъобразими поразии.

Възможно ли е точно в тази история да се съдържа връзката, която толкова им трябваше? Легендата за тамплиерите със сигурност беше превъзходна основа за подобни изкривявания на понятията.

Възможно ли е някой да е до такава степен бесен заради съдбата, сполетяла тамплиерите, да се идентифицира с тях дотолкова, че да започне да се облича като тях, а накрая да се опита да отмъсти на Ватикана и да намери загубеното им съкровище?

— Дали смятам, че тамплиерите са били пазители на тайна, била тя добра или лоша, свързана с ранните години на Църквата? — обърна се към нея той. — Честно казано, нямам никаква представа.

Тес отвърна поглед, опитвайки се да прикрие разочароването си. Но точно тогава той се приведе към нея:

— Дали обаче мисля, че е възможно да съществува връзка между тамплиерите и случилото се в музея? — Пауза, едва забележимо кимване и накрая лека усмивка. — Да! Убеден съм, че по този въпрос си струва да се помисли!