Реймънд Хури
Последният тамплиер (17)

16

Райли скочи в черния служебен крайслер, натисна педала на газта и качи колата на тротоара, вмъквайки се зад микробуса за доставки. Когато зави, веднага зърна хората, скупчили се около тялото на убития шофьор.

Стив Бучински разговаряше по радиостанцията и организираше блокадите на пътищата. Жалко, че бяха избързали толкова. Трябваше тотално да отрежат улиците, обаче, както бе изтъкнал и Бучински, ако улиците бяха неестествено тихи, огромният мъж щеше да се уплаши и въобще да не припари до галерията.

Хвърли поглед към огледалото за задно виждане, питайки се дали Бучински ги следва. Не. Бяха съвсем сами.

— Гледай си пътя!

Намесата на Джордано извади Райли от замислеността му и той бързо провря крайслера между скупчените коли и камиони, повечето от тях надули гневно клаксони в знак на протест срещу профучалото покрай тях такси.

Таксито се вмъкна в малка уличка. Райли го последва, прегазвайки камари от боклуци. Напълно изгубил представа накъде пътуват, той изрева:

— Къде сме, за бога?

— Отиваме към реката.

Голяма помощ, няма що.

Таксито излетя от уличката, гумите му изсвистяха, когато взе завой надясно, а Райли го последва. Покрай него летяха коли, отправили се като че ли във всички посоки. От таксито — никаква следа.

Беше изчезнало.

Райли се озърна наляво, после надясно, като се стараеше да избегне сблъсъка с някоя кола.

— Ето го там! — извика Джордано и му посочи.

Райли хвърли поглед в указаната посока, удари ръчната спирачка и взе един умопомрачителен за гумите ляв завой, вмъквайки се в друга уличка. Ето го и таксито. Натисна газта и колата заподскача по тясната уличка, повличайки след себе си кофи за боклук. От страничната броня на крайслера се разхвърчаха искри.

Когато излязоха на следващата улица, попаднаха на паркирани коли. До ушите на двамата агенти достигна стърженето на метал в метал, докато таксито изтръгваше брони и фарове по пътя си. Сблъсъците бяха краткотрайни, но достатъчни, за да забавят скоростта на беглеца.

Нов завой наляво и този път Райли забеляза пътни знаци, указващи приближаването на тунела „Линкълн“. И което беше още по-важно, все повече скъсяваха разстоянието до таксито. С периферното си зрение забеляза, че Джордано вече държи в скута си своя пистолет.

— Не рискувай — обади се Райли. — Току виж си извадил късмет и си го уцелил.

Ако при такава скорост таксито претърпи катастрофа, на улицата щеше да настане истинско меле. Точно тогава то направи нов завой, пръсвайки пресичащите на близката пешеходна пътека хора.

Райли забеляза, че от прозорчето на шофьора се показва нещо. Възможно ли е да е пистолет? Само глупак би рискувал едновременно да кара и да стреля. Глупак или годен за освидетелстване.

И наистина, миг по-късно от прозорчето нещо проблесна и изригна дим.

— Дръж се! — извика Райли.

Стисна волана, пъхна крайслера в километрична опашка коли, зърна едно свободно място, където събаряха някаква сграда и мина през него, като раздра временната ограда и вдигна след себе си облак прах.

Секунди по-късно крайслерът вече излизаше от свободното място и беше отново по петите на таксито. Доколкото Райли успя да види, ръката и пистолета на шофьора вече не стърчаха през прозореца.

— Внимавай! — изрева Джордано.

Жена, разхождаща черния си териер, се спъна и се стовари върху разносвач, който буташе количка с каси бира. Касите се разхвърчаха и паднаха на пътя пред колата. Райли изви рязко волана, успя да избегне хората на милиметри, но не успя да предотврати сблъсъка с касите, една от които отскочи, падна върху капака на колата и се разби в предното стъкло. Стъклото удържа, но се превърна в плетеница от пукнатини.

— Не виждам нищо! — извика Райли.

Джордано започна да удря по стъклото с дръжката на пистолета. На третия път то избухна навън, политна над крайслера, завъртя се и се спря върху капака на паркираната наблизо кола.

Напорът на вятъра срещу него беше толкова силен, че Райли се принуди да присвие очи, за да вижда. Малко по-нататък зърна знак „Влизането забранено“, а самата уличка рязко се стесняваше. Дали онзи тип ще рискува да мине оттам? Ако срещу него идва нещо, това ще бъде краят му. В този момент Райли зърна открито пространство вдясно, на около петдесетина метра преди знака, забраняващ влизането. Предположи, че таксито ще се насочи точно натам. Натисна газта докрай с надеждата, че така ще попречи на шофьора отпред да забележи отбивката. Крайслерът се приближи още повече до таксито.

Почти успя. Таксито заби спирачки при завоя, задницата му отскочи наляво и се удари в тухлената сграда на ъгъла.

Райли едва беше поел по новата уличка, когато Джордано изсумтя:

— Мамка му!

В този момент и двамата зърнаха дете на скейтборд, което се носеше по пътя точно пред таксито. Момчето бе със слушалки на главата и бе в пълно неведение за приближаващата се към него буря.

Райли инстинктивно намали, но таксито отпред се носеше право към детето. Точно тогава съвсем случайно момчето погледна наляво, зърна таксито на сантиметри от себе си и успя да завие — точно навреме, преди таксито да продължи безмилостния си ход, потрошвайки под гумите си скейтборда.

Докато минаваха покрай ошашавеното момче, Райли забеляза, че улицата пред тях е относително празна. Никакви движещи се превозни средства. Никакви пешеходци. Ако смяташе да опита нещо, точно сега беше моментът да го направи. Преди играта да загрубее още повече.

Отново натисна газта и настигна таксито. От задната лява гума забеляза пушек и реши, че ударът при вземането на онзи рязък завой е смазал джантата.

Джордано забеляза колко са се приближили и попита:

— Какво правиш?

Райли се блъсна с крайслера в задницата на таксито. Ударът премина като че ли през цялото му тяло, чак до раменете и врата.

Бум! Веднъж.

Втори път.

Отстъпи леко, натисна газта и се вклини в него за трети път.

Този път таксито се завъртя безпомощно. Преобърна се върху тротоара, приземи се настрани и със стържещ звук се вряза в една витрина. Райли скочи върху спирачките и със свистене на гумите крайслерът спря. Надигна се и зърна задницата на таксито, стърчаща от магазин, който, както вече се виждаше, бе за музикални инструменти.

Райли и Джордано излязоха от колата. Джордано вече беше извадил пистолета си и го държеше в готовност. Райли тъкмо се канеше да извади и своя, когато забеляза, че няма да има нужда от него.

Шофьорът бе излетял през предното стъкло и лежеше, захлупен с лице надолу сред парчета стъкло, изкривени и счупени музикални инструменти и нотни листове.

Агент Райли предпазливо пъхна крак под неподвижното тяло на шофьора и го претърколи по гръб. Беше в безсъзнание, това бе повече от очевидно, но все още дишаше, а лицето му беше нарязано и превърнато в кървави панделки. От обръщането ръцете му се отпуснаха настрани. От едната изпадна пистолет. Докато Райли го изритваше надалече от престъпника, забеляза и нещо друго.

От вътрешния джоб на палтото на огромния мъж стърчеше златен кръст, обсипан със скъпоценни камъни.