Реймънд Хури
Последният тамплиер (16)

15

Когато зави на 22-ра улица, Гюс Уолдрън усети, че по тялото му плъзват тръпки. Добре де, вярно, така беше още от събота вечер, но това тук беше различно. Разпознаваше отлично знаците. Той вършеше много неща по интуиция. Залагането на конете беше едно от тях. Резултатите? Гадни. Но пък други неща, които вършеше, воден от интуицията си, обикновено успяваха. Затова винаги й обръщаше внимание.

А сега видя с очите си, че има и причина за тези особени тръпки. Една кола — обикновена и невзрачна. Прекалено обикновена и прекалено невзрачна. Двама мъже, вторачени целенасочено безцелно. Ченгета. Какви други биха могли да бъдат?

Гюс си преброи крачките и се закова пред някаква витрина. В нея зърна отражението на друга кола, душеща на ъгъла. Точно толкова незабележима. Хвърляйки бърз поглед през рамо, той видя, че и в нея има двама зяпащи нищото мъже.

Устроили са му капан.

Мисълта му автоматично хвръкна към Люсиен. В ума му се зареди цял списък от грозни неща, с които щеше да сложи край на мръсния живот на този френски педал.

Продължи да върви бавно и спокойно, но когато стигна до галерията, се втурна вътре и се спусна към Люсиен, който тъкмо се изправяше стреснато от стола си. Гюс ритна масичката. Грозният часовник и кутията с почистващата течност, които стояха на нея, паднаха на пода. Цапна французина през ухото и изрева:

— Изпял си ме на ченгетата, а?!

— Не, Гииуус…

Докато вдигаше ръка, за да го удари отново, Гюс видя, че Люсиен извръща глава и очите му едва не изскачат от орбитите си, насочени към задната врата на галерията. Значи ченгетата бяха заели позиции и там. В този момент до носа му достигна някаква воня, като че ли от бензин. Кутията, която беше бутнал, капеше по пода.

Гюс грабна кутията, вдигна Люсиен като перце и го захвърли към прага на вратата. После го срита зад коленете и накара мръсната невестулка отново да коленичи. Притисна краката му към пода и започна да излива съдържанието на кутията върху главата му.

— Да разбереш, че с мен не можеш да си играеш, лайно такова! — ревеше той и продължаваше да излива кутията.

— Моля те, недей! — загъргори французинът, чийто очи вече горяха от изливащата се върху него течност.

И тогава, твърде бързо, за да може ужасеният човек да се съпротивлява, Гюс отвори рязко вратата, вдигна Люсиен за яката, извади запалката си, подпали го и го прати с мощен ритник към средата на улицата.

Главата и раменете на Люсиен избухнаха в синьо-жълти пламъци. Той се запрепъва и започна да пищи. Писъците му се смесиха с виковете на шокираните минувачи и внезапния рев на клаксоните.

Гюс се измъкна зад него, озъртайки се наляво и надясно. Погледът му като на ястреб бе фиксиран върху четиримата мъже — по двама от двете страни на улицата, които бяха наизлезли от колите си с насочени пистолети към него, но определено бяха загрижени повече за горящия човек, отколкото за него.

А на него точно това му трябваше.

Райли разбра, че са разкрити, веднага щом зърна как огромният мъж потъва внезапно във входа на галерията. Като крещеше: „Разкри ни! Тръгваме! Повтарям, тръгваме!“ в микрофона, прикрепен към ръкава му, той пъхна пълнителя в своя пистолет „Браунинг“ и се измъкна от колата, следван от Джордано, който излезе от другата страна.

Беше все още зад вратата на колата, когато забеляза някакъв мъж, който изхвърча от галерията и започна да се клатушка насред улицата. Не беше убеден, че вижда добре. Но главата на мъжа като че ли гореше.

 

 

Когато Люсиен се заклатушка насред улицата, Гюс излезе, като се прикриваше максимално близо зад него, надявайки се, че ченгетата няма да стрелят.

За да ги накара да поразмислят, преди да решат да се приближат, той изпрати по няколко откоса и в двете посоки. Беретата беше напълно безполезна за подобен вид бойни действия, но все пак накара четирите ченгета да се прикрият зад колите си.

По улицата се посипаха парчета от натрошено стъкло от коли, разнесоха се панически писъци и тротоарите се изпразниха.

 

 

Райли го видя съвсем навреме как вдига пистолета си, за да се прикрие веднага зад вратата на колата. Изстрелите отекнаха по цялата улица. Два куршума се забиха в стената точно зад него, а третият се закова в левия фар на неговия крайслер. Като погледна вдясно, той забеляза четирима случайни минувачи, свили се зад паркиран пред тях мерцедес, подплашени до безумие. Райли веднага усети, че те търсят удобен момент, за да побягнат, което въобще не беше добра идея. Зад колата бяха в по-голяма безопасност. Единият от тях погледна към него. Райли им направи знак с отворена длан да клекнат и изкрещя: „Долу! Не мърдайте!“. Изнервеният човек кимна в знак, че е разбрал, и веднага се скри от погледа му.

Агент Райли се обърна, приведе се напред и се опита да вземе на прицел човека, който му беше известен само като „Гюс“, обаче той се намираше точно зад собственика на галерията. Прекалено близо до него. Прицелът му не беше чист. А което беше още по-важно, не беше в състояние да стори нищо за собственика на галерията, който вече се бе свлякъл на колене и агонизиращите му писъци отекваха из пустата улица.

Точно в този момент Гюс се отдръпна от горещия човек и изстреля няколко куршума по посока на другите двама агенти. Времето като че ли забави ход, когато Райли видя отворилата му се възможност. Задържа дъха си и се изправи. Положи стабилно пистолета в двете си ръце, разкрачи леко крака и само за части от секундата се прицели и дръпна спусъка. Куршумът изхвърча от дулото на браунинга. Червен гейзер избликна от бедрото на Гюс.

Райли хукна, за да се опита да спаси горящия човек. Ала точно в този момент някакъв микробус за доставка на стоки сви по тяхната улица.

 

 

Люсиен се въртеше и размахваше ръце, отчаяно опитвайки се да изгаси пламъците по главата си. Гюс разбра, че е настъпил моментът да се чупи оттук, но нещо го опари по лявото бедро. Докосна раната си и когато вдигна ръка, тя цялата беше в кръв.

Мамицата им! Ченгетата бяха извадили късмет.

В същия миг зърна микробуса и като стреляше и към двете групи ченгета, го използва като прикритие, за да се оттегли. Докуцука до ъгъла и там се оказа, че сега е дошъл неговият ред да извади късмет.

Едно такси тъкмо беше спряло и оставяше клиент — японски бизнесмен със светъл костюм. Гюс сграбчи японеца за раменете, изхвърли го встрани, отвори вратата и издърпа шофьора на улицата. После се вмъкна някак си зад волана, включи на скорост, но нечия ръка го удари по главата. Оказа се, че е шофьорът, който си искаше обратно таксито и крещеше на някакъв неразбираем език. Тъпо копеле.

Гюс извади беретата през прозореца на колата, дръпна спусъка и пусна един куршум в зачервеното от бяс лице на таксиджията. И отпраши по улицата.