Джефри Дивър
Убийте Райм (40)

40.

Линкълн Райм седеше сам в импровизираната лаборатория и се бе съсредоточил върху списъка на веществените доказателства. Проследи по картата течението на Пакенок, от изворите й в Грейт Дизмал Суомп, през Блакуотър Ландинг, до океана на запад.

В единия край картата бе леко намачкана. Така, че на човек да му се прииска да стане и да я оправи.

„Така тече животът ми през последните няколко години — помисли си той. — Не мога да оправя нищо сам.“

„А може би скоро ще бъда в състояние сам да се справям. След като доктор Уивър ме нареже и запълни дупките с чудодейните си препарати от акулски зародиши… може би тогава ще мога да прокарам ръка по тази карта и да изпъна малката неравност.“

„Безполезно движение, но какво удовлетворение ще ми донесе…“

Отвън се чуха стъпки. Вероятно от тежки военни обувки с твърди подметки. По интервала между стъпките личеше, че човекът е висок. Райм реши, че е Джим Бел, и действително самият шериф влезе в стаята.

— Линкълн, какво има? — попита шерифът. — Натан каза, че било спешно.

— Влез, затвори вратата. Виж първо дали има някой в коридора.

— Никой няма.

Затвори вратата, облегна се на масата и скръсти ръце. Райм продължаваше да разглежда картата.

— Тази карта не включва района на север и на изток, където се намира Дизмал Суомп Канал, нали? — отбеляза той.

— Канала ли? Не.

— Какво знаеш за него?

— Не много — отвърна уклончиво шерифът.

— Направих малка справка. Каналът е част от Крайбрежния плавателен път. Нали знаеш, можеш да тръгнеш с кораб от Норфолк във Вирджиния и да стигнеш до Маями, без изобщо да видиш океана. Само по канали.

— Да, всеки в Каролина знае за Крайбрежния път. Аз лично никога не съм плавал по него. Само да видя параход, и хващам морска болест.

— За изкопаването на Дизмал Суомп Канал са били необходими двайсет години. Дълъг е трийсет и три километра. Копан е само на ръка. Удивително, не смяташ ли?… Имай търпение, Джим, скоро ще научиш за какво ти разправям всичко това. Погледни синята ивица на картата, между Танърс Корнър и река Пакенок.

— Нашия канал ли имаш предвид? Блакуотър Канал?

— Същия. И така, по него може да се стигне до Пако, после до Грейт Дизмал и…

Отвън се чуха стъпки и вратата се отвори. Райм замълча.

На прага се появи Мейсън Жермен.

— Ето къде си бил, Джим! Трябва да се обадиш в Елизабет Сити. Капитан Декстър има някои въпроси за случилото се в бараката.

— Говорим си с Линкълн. Тъкмо обсъждахме…

Райм побърза да го прекъсне:

— Виж, Мейсън, би ли ни оставил малко насаме?

Мейсън ги изгледа с недоумение. После кимна.

— Искат да им се обадиш колкото се може по-скоро, Джим.

Излезе, преди шерифът да успее да му отговори.

— Тръгна ли си? — попита Райм.

Бел отново надникна в коридора.

— Каква е тази тайнственост, Линкълн? — попита.

— Би ли погледнал и през прозореца? Искам да съм сигурен, че Мейсън си е тръгнал. И затвори тази врата.

Бел затвори вратата. После отиде на прозореца и погледна навън.

— Да. Излезе. Защо…

— Добре ли познаваш Мейсън?

— Колкото останалите заместник-шерифи. Защо?

— Защото той е убил семейството на Гарет.

— Какво? Мейсън ли?

— Да, Мейсън.

— Защо, по дяволите?

— Защото Хенри Давет му е платил.

— Чакай, чакай. Не разбирам.

— Още не мога да го докажа, но съм сигурен.

— Хенри ли? Защо му е да го прави?

— Всичко е свързано с Блакуотър Канал. През осемнайсети век каналите са били необходими, защото не е имало хубави пътища. С подобряване на шосейната и железопътната мрежа постепенно престанали да се използват.

— Това пък откъде го научи?

— От Историческото дружество в Роли. Разговарях с една очарователна дама: Джули Дьовер. Според нея Блакуотър Канал е бил затворен непосредствено след Гражданската война. Не е използван от сто и трийсет години. Докато Хенри Давет не започнал отново да прекарва шлепове по него.

— Да, преди пет години.

— Да те попитам нещо — продължи Райм. — Замислял ли си се защо го прави?

Шерифът поклати глава.

— Отначало се тревожехме да не би някое хлапе да реши да доплува до шлепа и да се удави, но нищо такова не се случи. Сега като спомена, наистина не се сещам защо му е каналът. Има си достатъчно камиони. По шосе до Норфолк се стига за нула време.

Райм кимна към таблицата с уликите:

— Отговорът е пред очите ни. Онова вещество, което така и не разбрах откъде е дошло. Камфенът.

— Горивото за фенерите ли?

Райм поклати глава и се намръщи:

— Не. Тук допуснах грешка. Наистина камфенът е използван за гориво, но не само за това. Той е суровина за производство на токсафен.

— Това пък какво е?

— Един от най-опасните пестициди. Използвал се е най-вече в южните щати, но през осемдесетте е забранен от Управлението за защита на околната среда. Понеже употребата му е незаконна, бях изключил възможността той да е източникът на камфен, затова се подлъгах със старите фенери. Само че никъде не намерихме фенери. Трябваше да си го обясня, прегледах отново таблицата с уликите. Най-накрая, тази сутрин, разбрах откъде е дошъл камфенът.

— И откъде?

— Отвсякъде. Накарах Люси да донесе проби от пръстта и водата около Танърс Корнър. Навсякъде е пълно с токсафен. Водата, почвата, всичко е замърсено. Трябваше да послушам какво ми говореше Сакс вчера. Видяла е огромни пространства, лишени от растителност. Мислеше, че е от киселинните дъждове, но не е така. Всичко се дължи на токсафена. Най-много го има около фабриката на Давет — Блакуотър Ландинг и канала. Давет произвежда асфалт и катран, но това е само за прикритие. Всъщност основният му продукт е токсафенът.

— Ама нали е забранен?

— Обадих се на един приятел във ФБР, а той пък се свърза с някакъв негов познат в Управлението за защита на околната среда. Не е напълно забранен, фермерите имат право да го използват при спешни ситуации. Не те обаче са основните клиенти на Давет. Чувал ли си за тъй наречения „затворен кръг на отровите“?

— Не звучи добре.

— Така е. Токсафенът наистина е забранен в САЩ, но само за употреба. Производството и износът му за други страни са разрешени.

— Там може ли да се използва?

— В повечето страни от Третия свят и Латинска Америка е разрешен. Това е затвореният кръг: изостаналите страни използват пестициди, Съединените щати внасят продукцията им. Управлението за контрол на храните и лекарствата проверява само малка част от плодовете и зеленчуците, които се внасят. Така много хора в САЩ са изложени на отровата, въпреки че е забранена на територията на страната.

— Значи Давет не може да го транспортира по шосе, защото никой окръг няма да разреши през територията му да минават камиони с токсични вещества. Да не говорим за обществения отзвук, ако се разчуе какво произвежда.

— Точно така. Затова е възстановил корабоплаването по Блакуотър Канал. Прекарва токсафена по Крайбрежния плавателен път до Норфолк, където го натоварва на чуждестранни търговски кораби. Имал е само един проблем: когато каналът бил затворен през деветнайсети век, земята наоколо била разпродадена. Хората, чиито къщи се намирали покрай канала, имали право да определят за какво ще се използва.

— Значи Давет е изкупил земята около канала, за да има пълен контрол — досети се Бел. — Сигурно доста се е изръсил. Да видиш само какви луксозни къщи и коли има в Блакуотър Ландинг. Какво общо имат тук Мейсън и семейството на Гарет?

— Бащата на Гарет е притежавал земя покрай канала. Само че не е искал да продава правото си на контрол. Затова Давет или някой негов подчинен наел Мейсън да убеди бащата на Гарет да продаде. Когато не успял, наел няколко местни безделници: Кюлбо, Томъл и О’Сараян, да убият цялото семейство. След това Давет подкупил изпълнителя на завещанието да му продаде собствеността върху земята.

— Ама семейството на Гарет загина при катастрофа. Лично видях доклада!

— Да не би Мейсън да го е писал?

— Не помня. Може и той да е — призна Бел. Погледна Райм с възхищение: — Как, за бога, разбра всичко това?

— О, лесно беше. Защото през юли няма скреж. Поне не в Северна Каролина.

— Скреж ли?

— Говорих с Амелия. Гарет й разказал, че в нощта, когато семейството му загинало, колата била цялата в скреж, а родителите и сестра му треперели. Катастрофата обаче е станала през юли. Спомням си статията по въпроса, имаше снимка на Гарет със семейството. Той е по фланелка. Били са на празненство по случай Четвърти юли. В статията се казваше, че снимката е направена една седмица преди катастрофата.

— Какви са този скреж и това треперене, за които говори момчето?

— Мейсън и Кюлбо са използвали токсафен, за да убият семейството. Говорих с лекарката ми в медицинския център. Тя каза, че високите дози нервнопаралитични отрови причиняват гърчове. Оттам идва треперенето. „Скрежът“ вероятно е от изпаренията на веществото, което е кристализирало по прозорците.

— Като е видял всичко, защо не е разказал на никого?

— Описах момчето на лекарката. Тя предположи, че и той е бил отровен същата нощ. Не смъртоносно, но достатъчно, за да получи множествено химическо отравяне. Изразява се в загуба на паметта, мозъчни увреждания, силна чувствителност към други химикали. Спомняш ли си обривите по тялото му?

— Да.

— Гарет мисли, че са от отровен бръшлян, но лекарката ми обясни, че това е типичен симптом на множествено химическо отравяне. И най-безобидното химическо вещество може да причини обриви. Например съдържащите се в сапуните или дезодорантите химикали.

— Има логика — съгласи се Бел. После се намръщи и допълни: — Но ако нямаш твърди доказателства…

Райм не можа да сдържи самодоволната си усмивка (скромността никога не му е била присъща):

— Всъщност имам някои доказателства. Открих останките на родителите на Гарет.