Р. Л. Стайн
Брегът на призраците (14)

14

Исках да побягна. Но краката ми бяха като залепени за пода.

Сякаш призрачната фигура ме задържаше на място, не ми позволяваше да помръдна.

Тери нададе приглушен писък. Усетих как се бутна в гърба ми.

Помислих, че се е спънала. Но тласъкът й раздвижи и двама ни.

Хвърлих последен поглед към призрачната потрепваща фигура. Костеливото тяло сияеше като пламък на свещ.

Старецът пристъпваше към нас със сгърчена в зловеща усмивка уста. Черните му очи бяха като забодени в лицето на снежен човек въглени.

И тогава побягнахме.

Тери търчеше пред мен в тунела и маратонките й се хлъзгаха по влажния под. Аз също се подхлъзнах, но успях да се задържа и да не изоставам от нея.

Имах чувството, че краката ми са натежали с хиляди тонове. Кръвта пулсираше толкова силно в слепоочията ми, че главата ми щеше да се пръсне.

— Бягай! Бягай! Бягай! — крещях с цяло гърло.

Обърнах се и погледнах назад.

Той ни преследваше!

— Нееееее! — изпищях.

Не биваше да се обръщам.

Спънах се в един камък и се проснах на твърдия под.

Паднах болезнено на лакти и колене.

Обърнах се задъхан.

Тъкмо навреме, за да видя как костеливата ръка на призрака се протяга към гърлото ми.