Р. Л. Стайн
Един ден в Хорорленд (18)

18

Както бях излегната по гръб, не можех да виждам другите заради стените на ковчега. Но чувах плясъка на техните ковчези наблизо.

— Колко е приятно — обади се мама. — Много отпускащо.

— Скучно ми е! — извика Люк, който беше малко пред мен. — Кое му е страшното?

— Това е просто една приятна разходка с ковчези — обясни татко. — Да не мислиш, че се движим по релси?

— Мога да плавам така с часове — обяви мама.

— Пързалките тук са доста дълги — произнесе замислено Клей.

— Това в небето ястреб ли е? — попита татко. — Виждате ли го?

Засенчих очи от слънцето и огледах небето. Точно над нас кръжеше една тъмна сянка, малко по-голяма от точка.

— Не е ястреб. Сигурно е лешояд! — извика Люк. — Зърнал е ковчезите и чака да впие зъби в плътта ни! — Той се изсмя.

— Люк, откъде ти идват тия ужасни идеи? — попита мама.

— Може би Люк трябва да живее в Страната на ужасите! — подметна татко. — Ще му вземем един от онези зелени костюми, страшно ще му отива!

— Не му трябва костюм! — пошегувах се. Започвах да се чувствам малко по-добре. Разходката наистина беше много приятна. Изведнъж си помислих, че не може да ни се случи нищо лошо, след като сме всички заедно.

Отпуснах се на дъното на ковчега и се загледах замечтано в кръжащата из небето птица. Ковчегът се полюшваше лекичко и разплискваше водата.

Толкова е приятно…

И тихо…

Изведнъж, преди да успея да издам звук, капакът на ковчега се хлопна върху мен. Озовах се в непрогледна тъмнина.