Р. Л. Стайн
Един ден в Хорорленд (24)

24

Огромният крак увисна над мен. Чудовището се наслаждаваше на момента.

Всичко се случваше като на забавен кадър.

Исках да помръдна. Исках да се претърколя встрани.

Но ударът в земята ме беше оставил без дъх. Лежах като парализирана и гледах как кракът на чудовището се спуска към мен.

— Ооох! — изстенах. Все още не можех да си поема въздух. Не можех и да помръдна.

Вече усещах топлината на чудовищния крак. Подушвах сладникавия му мирис.

Кракът ме притисна в корема.

Затворих очи и зачаках да дойде болката.

Пронизително електрическо иззвъняване ме накара отново да отворя очи.

Звънът отекна из цялото помещение.

Чудовището повдигна тежкия си крак от тялото ми. Подът се разтърси под него, когато започна да се отдалечава.

Жива ли съм? — питах се.

Или само сънувам, че живея.

Чудовището наистина ли си тръгна, без да ме смачка?

Звънът отекваше в ушите ми. После изведнъж спря. Високоговорителите изпращяха.

— Времето изтече! — обяви женски глас.

Гласът на управителката на Страната на ужас.

— Времето изтече! — повтори тя. — Какво вълнуващо състезание!

Изпъшках и се надигнах, останала без сили. Огледах се. Всички чудовища бяха изчезнали.

— Страхотна битка — продължаваше да говори управителката. — Имаме ли оцелели?

— Да, имаме — отвърна й дълбокият, басов глас.

— Колко са оцелелите? — попита жената.

— Трима — рече гласът. — Трима оцелели от общо петима.