Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (3)

3

Какво можеше да й се е случило? Да е припаднала например? Или я е ухапало някое горско животно?

Пресякох тичешком тревата и спрях при децата.

Къртни стоеше в средата на кръга с тържествуваща усмивка на лицето.

Грешах, нищо лошо не й се бе случило.

Пак се перчеше.

Беше протегнала ръка и показваше на всички какво има на дланта си. Две грамадни пчели пълзяха по нея.

Облещих се, както и всички останали.

Къртни ме забеляза и усмивката й стана дваж по-голяма.

Една от пчелите изпълзя на китката й и продължи нагоре по ръката. Другата стоеше в средата на дланта й.

Господин Мелвин и г-жа Принс бяха застанали от двете страни на Къртни. На лицата им имаше одобрителни изражения. Г-н Мелвин се усмихваше. Г-жа Принс бе скръстила ръце на гърдите си. Не изглеждаше толкоз спокойна, колкото г-н Мелвин.

— Пчелите не хапят, освен ако не ги предизвикате — обясняваше тихичко Къртни.

— Какво усещаш? — попита я едно хлапе.

— Малко ме е гъдел.

Няколко деца прикриха очи. Други пъшкаха уплашено.

— Хайде, махни ги де! — извика някой.

Пчелата изпълзя нагоре и още малко да се пъхне под ръкава на блузата й. Зачудих се какво ли ще стане, ако й влезе под полата.

Няма ли поне тогава да се уплаши?

Да започне да пищи и да подскача?

Не. Едва ли. Не и Къртни.

Хладнокръвната, спокойна Къртни никога не губеше присъствие на духа.

— Гъдел ме е — закиска се тя. — Ама наистина. — Русата й коса лъщеше на слънцето. Очите й святкаха развълнувано.

„Хайде бе, пчеличке, жили. ЖИЛИ!“ — повтарях си наум.

Дали не можеше да ми изпълни тайното желание?

Лоша мисъл, признавам. Но Къртни наистина си го просеше.

„Хайде. Само едно малко ужилване!“ — молех се аз и съсредоточавах цялата си сила.

Пчелата над лакътя се завъртя, когато стигна ръкава на блузката и тръгна обратно надолу.

— Всъщност, пчелите са много добри — все тъй спокойно обясняваше Къртни.

Сега и двете пчели бяха на дланта й.

Къртни ми се усмихна. По гърба ми преминаха тръпки. Как го прави? — зачудих се аз.

Трябва да призная, че ме е страх от пчелите. Винаги съм се боял от тях, сигурно защото веднъж като малък ме ужилиха.

— Някой друг ще се пробва ли? — попита Къртни.

Нервен смях. Никой не беше толкова луд, че да се пише доброволец.

— Ей, Еди, дръж! — извика Къртни.

И преди да успея да извикам или да избягам, тя метна и двете пчели към мен!