Р. Л. Стайн
Не можеш ме уплаши! (11)

11

Гъделичкането продължаваше да се катери нагоре по крака ми.

Усещах топлото, космато тяло на тарантулата да се притиска към кожата ми.

— Тя… ще ме ухапе — запелтечих. — Ей сегичка ще ме ухапе.

— Не мърдай — посъветва ме Капата, който бе уплашен не по-малко от мен. — Само не мърдай.

Краченцата на насекомото се забиваха в кожата ми като малки иглички.

— Аз… трябва да изляза оттук — изкрещях. След това се наведох и натиснах с цялата си тежест вратата на шкафа.

Тя изпращя и отскочи навън.

Изтъркалях се след нея, като продължавах да викам. Паднах по корем, а празната пластмасова кутия отскочи от ръцете ми.

Изправих се и започнах да ритам като полудял с крак.

Тарантулата тупна на пода и започна да пълзи по линолеума.

— Хвани я! Хвани я! — пищях аз.

Капата изхвърча от шкафа и се втурна след тарантулата.

Сграбчих кутията и се затичах след него. Капата вдигна паяка високо във въздуха. Косматите му крачета се гърчеха, но Капата не го изпускаше.

Той пусна гадното насекомо в кутията.

— Този път сложи както трябва капака — нареди ми Капата.

— Не се безпокой — отвърнах, но ръцете ми трепереха. Все пак успях да поставя капака и го проверих три пъти.

Малко след това двамата слизахме надолу по стълбите, за да оставим тарантулата в моето шкафче. Все още чувствах допира на краченцата по кожата си.

— Ама че страшно беше — оплака се Капата. — Косата ми се изправи.

— Това означава, че останалата част от плана ще протече гладко — уверих го аз.

 

 

На следващата сутрин малко преди девет двамата с Капата се спотайвахме отново. Този път се намирахме на тясната тераса над салона.

Докато всички останали се преобличаха с фланелки и шорти, ние успяхме да се измъкнем незабелязано от момчешката съблекалня. Капата бе скрил пластмасовата кутия под ризата си. Отправихме се към терасата.

През нощта четиримата си звъняхме на няколко пъти, за да уточняваме подробностите на плана. Той наистина беше съвсем прост.

От Моли и Чарлейн се изискваше единствено да накарат Къртни да застане под терасата. След това Капата щеше да й пусне тарантулата в косата и ние щяхме да я гледаме, докато пищи и се излага пред всички.

Простичък план.

— Ами ако Къртни не се изплаши? — попита Моли по телефона. — Ако извади тарантулата от косата си и запита спокойно дали някой не я е изгубил?

— Невъзможно — възразих аз. — Къртни умее да се владее, но не чак толкова! Сигурен съм, че ще се разпищи, като почувства, че нещо й лази из косата. Ако не го направи, значи не е човек. Значи е статуя или нещо друго.

— Готов ли си, Капа? — попитах и надникнах през перилата.

Той кимна замислено, втренчил поглед във волейболната мрежа под нас.

Махна внимателно капака на кутията. Тарантулата вдигна две крачета, сякаш за да го хване.

Чух под нас гласове. Няколко момичета се суетяха пред шкафчетата си на долния етаж. Едно от тях взе баскетболната топка и стреля към коша. Топката се удари в обръча и отскочи.

— Скрий се. Могат да те видят — прошепна Капата.

Наведох глава. На терасата беше горещо, по-горещо отколкото в салона. Бях започнал да се потя.

И двамата стояхме на колене. Капата държеше кутията с паяка пред себе си.

Отново чух гласове отдолу. Няколко момчета дриблираха с топката и си я подаваха.

— Виждаш ли Къртни? — попита тихо Капата.

Надигнах се и надзърнах.

— Да.

Видях Моли, Чарлейн и Къртни между тях. Моли и Чарлейн разговаряха оживено. Не чувах за какво си говорят.

Къртни клатеше глава. Видях, че се засмя, сетне поклати отново глава. Носеше широка оранжева фланелка и бели шорти. Русата й коса бе пристегната отзад на плитка.

Чудесна цел, рекох си радостно. Ухилих се на Капата. Имах добро предчувствие. Много добро наистина.

Вдигнах очи към волейболната мрежа и видях нашия учител по физическо, г-н Русо, да разговаря с друг учител при вратата.

Хубаво, рекох си. Точно сега не биваше да е тук.

Междувременно Моли и Чарлейн продължаваха да държат Къртни между тях. Докато разговаряха, отстъпваха назад и така неусетно се озоваха почти на мястото.

— Още няколко крачки и са под терасата — прошепнах на Капата. — Ей сега ще стане, Капа. Ей сегичка.

Толкова бях развълнуван, че направо щях да се пръсна. По челото ми се търкаляха едри капки пот. Изтрих ги с ръкава на блузата си и надзърнах отново.

Да!

Моли и Чарлейн се бяха справили. Къртни стоеше точно под терасата. И трите бяха под нас.

Чудесно!

— Капа, сега! — прошепнах.

Капата не се поколеба. Нито за миг. Всичко вървеше по плана.

Без да откъсва поглед от трите момичета долу, той бръкна в кутията и извади косматия паяк.

След това се надигна до перилата, протегна напред паяка, прицели се и… го пусна.