Сали Боуман
Любов в старото абатство (20)

Абатство Уикен, домът на нашето училище по готварство, е разположено в един от най-красивите, спокойни и все още запазени райони на Съфолк. Заобиколено е от ябълкови градини, гъсти гори и ниви, пейзажът е променен съвсем слабо от средните векове насам. Въпреки че близкото село Уикенфийлд е малко и може би не е означено на картите, комуникациите и връзките са изненадващо добри. Има надежден железопътен транспорт от Лондон и Ипсуич с разклонение до Дийпден; оттам два пъти седмично автобус обслужва нашето село.

Повечето от продуктите за училището по готварство в абатството ще се произвеждат от собствените ни прекрасни градини, които са обширни. Ние държим на високите стандарти: всички наши зеленчуци, подправки и плодове са отглеждани органично, без изкуствени торове или пестициди. Всички яйца и птичи продукти ще са от собствените ни кокошки; месото ще се доставя от местните фермери, които се грижат хуманно за своите животни.

Абатство Уикен е обявено за историческа сграда от втора степен и е свързано с нашето семейство още от основаването на женския манастир през 1257 година от Изабела де Морлакс. То има любопитна история и е запазило онази атмосфера на спокойствие, наложена от монахините, които са живели, молили са се и са работили тук цели три столетия. Средновековната трапезария, манастирските сгради и параклисът на Светата дева са запазени непокътнати. Те са включени в рамките на днешната къща, която притежава много приятна и спокойна семейна атмосфера. Има безброй романтични легенди, свързани с абатството — твърди се дори, че е обитавано от духове!

Всички наши курсове са редовни, присъствени. Студентите ще бъдат настанени в историческите сгради на женския манастир и ударението ще бъде поставено върху класически, традиционни готварски методи. Всяка вечер семейството и студентите ще се събират, за да консумират храната, приготвена през деня. Целта ни е да направим уроците весели, приятни и празнични.

Доброто кулинарно майсторство не е предназначено за суетна показност или перчене: това е запазена марка на ресторантите. Нашата идея за добра храна включва чисти и добре отгледани продукти, ястия, приготвени с любов и внимание, с умение и грижа. Това е изкуството, към което се стремим, и дисциплината, на която ще се опитаме да ви научим.

Стела Мортланд, Въведение към проспекта за училището по готварство в абатството, 1 август 1967

Уинифрид, това е последното писмо, което ще ти изпратя. Може да не ми отговаряш. А дори и да ми отговориш след всички дълги години мълчание, аз няма да получа твоето съобщение. Аз умирам: това е уморителна и досадна работа, но вече почти съм я свършила.

Уморявам се като пиша, затова ще бъда кратка. Трябва да направя една последна изповед. Не търся опрощение от свещеника, който идва при нас от Дийпден, моята изповед е предназначена за теб, моя най-скъпа сестро. Преди много години, по време на моето послушничество, ти ми каза, че любовта, която изпитвах към теб, била светска и нечиста, била заблуда на дявола — и аз ти повярвах. Ти настояваше да изхвърля тази грешна любов от сърцето си, така че ти се подчиних, изоставих те и дойдох тук. През годините много пъти си казвах, че твоето мълчание и моите молитви ще загасят пламъка на тази любов, а и времето ще помогне. Те обаче не направиха това.

Сега съм стара и като лежа тук сама дни и нощи, започвам да разбирам, че не сме били прави. Може ли любовта да бъде порочна и грешна? Моята любов към теб, любовта на майката съм детето, любовта на мъжа към приятеля или родината: не може да се каже, че всички видове любов запалват свещица в сърцата ни, но стига една, която да осветява нашия живот и да ни води към вечната кула от светлина, която е любовта на Бога в небесата.

Един летен ден преди много години ти ме целуна и аз отвърнах на целувката ти: тогава бяхме много млади и без съмнение глупави. Когато мисля сега за онази нежна прегръдка, аз не се разкайвам. Без съмнение скоро ще бъда повикана да отговарям за тази ерес.

Зад тези стени има малка тъмна гора, Уинифрид. Мисля за нея като за едно опасно място, но такова, където мъдростта може да бъде открита, ако бъде търсена. Разхождайки се там, размишлявах трезво за любовта и неочакваните пътища, по които тя ни се разкрива: страхувам се, че когато се срещнем с нея, ние невинаги я разбираме или разпознаваме. Но ако някога съм била сляпа, вече не съм. От началото до края ти ме дари с ненаказана радост, най-скъпа ми сестро; и сега, в края на моето пътуване, аз те благославям.

Изабела

Писмата на Изабела де Морлакс до Уинифрид от Или, 1267 — 1301, редактирани и преведени от латински от В. Б. С. Тайлър, 1913 г.